Праславянски език: Разлика между версии

Праславянският език е говорен в [[праславянска родина|прародината на славяните]], намираща се според [[Полша|полския]] [[славянска филология|славист]] [[Тадеуш Лер-Сплавински]] в земите между [[Одра]] и [[Висла]], според [[Русия|руския]] славист [[Федот Петрович Филин]] ([[1908]] – [[1982]]) – в териториите между среден [[Днепър]] и западен [[Буг]], на юг от [[Припят]] и на север от [[Черно море|крайчерноморските]] [[степ]]и, а според проф. [[Иван Леков]] – на широка територия от Днепър до Висла, с ''динамични граници'', слаба [[диалект]]на диференциация и двупосочни [[миграция (хора)|миграции]].

В развоя си праславянският език се сблъсква с влияния и на различни неславянски езици, най-вече езици от германската и иранската група. Германски заемки са например лексемите *''gąsъ'' „гъска“, *''koldędzь'' „кладенец“, *''kъnędzь'' „княз“, *''welьbądъ'' „камила“, *''kupiti'' „купя“, *''stьklo'' „стъкло“, *''хъlmъ'' „хълм“, *''bukъ'' „бук“ др. Ирански заемки са лексеми като *''bogъ'' „бог“, *''rajь'' „рай“, *''sъto'' „сто“ (вместо *''sęto''), *''хъrwаtъ'' „хърват“ и др.

* В началото на думата групите *''ort'' и *''olt'' под действие на закона за отваряне на сричката винаги се променят в ''rat'' и ''lat'' в южните диалекти, а в северните, в зависимост от интонацията, се променят в ''rat'', ''lat'' или в ''rot'', ''lot'':

* Окончанието за родителен падеж единствено число и именителен и винителен падеж множествено число за съществителните от ''jo''- и ''ja''- основи, в северните праславянски диалекти е ''ě'', а в южните – ''ę'':

**староруски: землѣ, конѣ

* Окончанието на сегашното деятелно причастие в северните праславянски диалекти е ''a'', а в южните – ''y'' (=ы):

**старобългарски: ''несы'', ''веды''

* Окончанието за творителен падеж единствено число за съществителните от ''o''- основи в северните праславянски диалекти е -''ъmъ'', а в южните – -''omъ'':

* Наличие на финален съюз ''da'' в южните славянски диалекти, непознат в северните:

* Иван Куцаров, ''Сравнителна граматика на славянските езици'' (лекции в СУ, 1978–19791978 – 1979)