Праславянски език: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 2x тире-години, 8 интервала (ползвайки Advisor.js)
Ред 4:
 
== Територия на разпространение ==
Праславянският език е говорен в [[праславянска родина|прародината на славяните]], намираща се според [[Полша|полския]] [[славянска филология|славист]] [[Тадеуш Лер-Сплавински]] в земите между [[Одра]] и [[Висла]], според [[Русия|руския]] славист [[Федот Петрович Филин]] ([[1908]]  [[1982]]) – в териториите между среден [[Днепър]] и западен [[Буг]], на юг от [[Припят]] и на север от [[Черно море|крайчерноморските]] [[степ]]и, а според проф. [[Иван Леков]] – на широка територия от Днепър до Висла, с ''динамични граници'', слаба [[диалект]]на диференциация и двупосочни [[миграция (хора)|миграции]].
 
В съвременнта наука е общоприето становището, че оформянето на славяните като отделен етнос е маркирано от появата на т.нар. [[Лужишка култура]] в началото на 13 век пр.н.е. на територията между Висла и Одра в днешна [[Полша]].
Ред 19:
 
==== Влияния от неславянски езици ====
В развоя си праславянският език се сблъсква с влияния и на различни неславянски езици, най-вече езици от германската и иранската група. Германски заемки са например лексемите *''gąsъ'' „гъска“, *''koldędzь'' „кладенец“, *''kъnędzь'' „княз“, *''welьbądъ'' „камила“, *''kupiti'' „купя“, *''stьklo'' „стъкло“, *''хъlmъ'' „хълм“, *''bukъ'' „бук“ др. Ирански заемки са лексеми като *''bogъ'' „бог“, *''rajь'' „рай“, *''sъto'' „сто“ (вместо *''sęto''), *''хъrwаtъ'' „хърват“ и др.
 
==== Фонетични промени и ранни диалекти ====
Ред 36:
 
Характерни черти, които отделят южните праславянски диалекти от севернитеq са:
* В началото на думата групите *''ort'' и *''olt'' под действие на закона за отваряне на сричката винаги се променят в ''rat'' и ''lat'' в южните диалекти, а в северните, в зависимост от интонацията, се променят в ''rat'', ''lat'' или в ''rot'', ''lot'':
**старобългарски: ''рамѧ, равьнъ, лакомъ, ладии'' (но има и вариант ''алъдии'')
**[[български език|български]]: ''рамо'', ''равен'', ''лаком'', ''ладия''
**чешки: ''rameno'', ''rovný'', ''lakomý'', ''loď''<br>Тази промяна в южните диалекти е непоследователна, т.е. метатезата не се извършва, напр. ''алчен'' в сравнение с ''лаком''.
 
* Окончанието за родителен падеж единствено число и именителен и винителен падеж множествено число за съществителните от ''jo''- и ''ja''- основи, в северните праславянски диалекти е ''ě'', а в южните – ''ę'':
**старобългарски: ''землѩ'', ''конѩ''
**староруски: землѣ, конѣ
 
* Окончанието на сегашното деятелно причастие в северните праславянски диалекти е ''a'', а в южните – ''y'' (=ы):
**старобългарски: ''несы'', ''веды''
**севернославянски: ''nesa'', ''говоря'', ''rzeka''
 
* Окончанието за творителен падеж единствено число за съществителните от ''o''- основи в северните праславянски диалекти е -''ъmъ'', а в южните – -''omъ'':
**старобългарски: ''богомъ''
**полски: ''bogiem''
 
* Наличие на финален съюз ''da'' в южните славянски диалекти, непознат в северните:
**чешки, [[словашки език|словашки]]: ''že''
**полски: ''iż, że''
Ред 59:
 
== Използвана литература ==
* Иван Куцаров, ''Сравнителна граматика на славянските езици'' (лекции в СУ, 1978–19791978 – 1979)
* ''Увод в изучаване на южнославянските езици'', БАН, С. 1986