Падеж (граматика): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м групиране на разделите |
Drzewianin (беседа | приноси) форматиране: 18x нов ред, 9x тире, 4x точка, 1 й→ѝ, 2x заглавие-стил, 90 интервала, запетая, кавички (ползвайки Advisor.js) |
||
Ред 3:
==Етимология на термина ''падеж''==
Българският термин ''падеж'' представлява [[калка]] на латинския термин ''casus''.
Първоначалните значения на думата са били „случай”, и по-конкретно – „нещастен случай”, което е свързано с глагола, от който произлиза
Старите граматици разглеждали промяната на имената като ''падане'' на една форма в друга, затова ги нарекли ''падежи''. По подобен начин е образуван и терминът за промяната на една форма с друга, т.е. ''склонение'', от латинската дума ''declinatio'', която означава ''отклонение'', ''отдалечаване''. Старите граматици са си представяли, че формите се отдалечават от основната форма.
==Конгруенция==
Под ''конгруенция'' или ''съгласуване'' на дадена словоформа се разбира свойството ѝ да се съчетава с друга словоформа. Т.е. за падежна ''конгруенция'' при определяемото и определението става въпрос
==Изразяване на падежните отношения в различни езици==
За падежна система в даден език говорим при наличието на поне два падежа. Броят на падежите в различните езици варира в най-широки граници.
В [[латински език|латински]] те са шест – nominativus, vocativus, genitivus, dativus, accusativus, ablativus, в [[старогръцки език]] падежите са пет – Nominativus
В кавказките и угро-финските езици има голям брой падежи: в някои дагестански езици - около 40; в унгарския - 17 и т.н. В аварския има около 20 падежа, някои от които – основни.▼
▲В кавказките и угро-финските езици има голям брой падежи: в някои дагестански езици
Падежната система на някои езици е останала непроменена във времето, в други броят на падежите е намалял. Трети са преминали към аналитичен начин на изразяване на съответните отношения. Такива например са български, английски, френски и др.
Line 21 ⟶ 26:
===Развитие към аналитизъм===
Среднобългарският период е времето, в което се зараждат и развиват най-съществените белези на българския език, които определят неговия съвременен облик и съотношението му спрямо останалите славянски езици.
Постепенното навлизане на аналитизма в българския език се осъществява през късната старобългарска епоха. Днешното състояние на падежните остатъци, неравномерното им разпределяне (в диалектите) ясно свидетелства, че процесът не е протичал равномерно във всички български говори през среднобългарския период. Една от най-ярките промени в българското склонение, отнасящи се към среднобългарската епоха, е ограничаването на меките варианти на имената от ''о''-
Процесът на опростяване на склонението се отразява и в обобщаването на определени окончания за имената от различни категории. Най-широко обобщени падежни окончания в среднобългарски, са -''ей'' за родителен падеж мн.ч. , -''м'' и за творителен падеж мн.ч., -''охъ'' за местен падеж мн.ч. Особено място сред тези явления заема обобщаването на окончанието -''ѣхъ'' на мест. пад. мн.ч. като окончание за род. пад. мн.ч. В среднобългарските паметници се срещат редица доказателства за разколебаване на падежната флексия – характерно за езиците с падежна ''конгруенция'' (липсата на падежна съгласуваност между определения и определяеми). През среднобългарската епоха се наблюдава и разрастване на предложно-падежните конструкции – постепенно прехвърляне тежеста на синтактичните функции върху предлозите.▼
▲Процесът на опростяване на склонението се отразява и в обобщаването на определени окончания за имената от различни категории. Най-широко обобщени падежни окончания в среднобългарски, са
Преминаване към аналитизъм се наблюдава и във формите на прилагателните имена (аналитични степени за сравнение в някои паметници от XIVв., XVв. дори и XVI век).
Падежната флексия се разлага постепенно в периода XII – XIV в. И падежните форми се заместват от аналитични предложни конструкции, а предлозите стават полисемантични и свръхнатоварени тъй като поемат семантичната стойност и синтактичната служба на старите падежи.
При аналитичните езици синтактичните отношения на имената и на местоименията на други думи в изречението се изразяват посредством различни предлози + т.нар. обща падежна форма (''Casus generalis'').
===Падежни форми в съвременния български език===
{| class="wikitable"
|-
! Именителен падеж !! Винителен падеж !!Дателен падеж
|-
| аз||
|-
| ти|| теб/тебе (те) ||
|-
| той||
|-
| тя|| нея (я)|| (на) нея (ѝ)
|-
| то|| него (го) || (на) него (му)
|-
| ние || нас (ни) || (на) нас (ни)
|-
| вие || вас (ви) || (на) вас (ви)
|-
| те || тях (ги)|| (на) тях (им)
|}
Освен останалите в личните местоимения именителен, винителен и дателен падеж, в съвременния български език има остатъци от предложен (местен) падеж и звателен падеж. Това личи при обръщението
{| class="wikitable"
|-
!
|-
|
|-
| ж.р.|| -а -я(сестра, при имената Мария, Герга, Ива, Иванка* || -о -е(пример: сестро, Марио, Герго, Иво, Иванке*)
|-
| ср.р || - || -
Line 69 ⟶ 78:
{| class="wikitable"
|-
! Единствено число Т.п.
|-
| -ом -ем (пример: гърбешком,нощем)|| -и (пример: гърбави, бабешки, младежки)
Line 85 ⟶ 94:
|}
В развоя на българския език най-рано изчезват онези падежи, които още в старобългарски започват да се използват само с предлози, а именно творителният и местният. Особено след правописната реформа от 1945 година падежите изпадат официално от езика, но се запазват в някои случаи. Взимайки се данните може да се изработи следната таблица за падежите на българския език.
{| class="wikitable"
|-
! Падеж !!
|-
| Именителен|| Кой?||аз, ти, той, (тя, то), ние, вие, те || м.р. -а -и
|-
| Винителен|| Кого?, Какво?||мене (ме), тебе (те), него (го), (нея (я), него (го) нас (ни), вас (ви), тях (ги) || -а(ъ)
Line 97 ⟶ 106:
| Дателен|| На кого? (Кому?)|| (на) мене (ми), (на) тебе (ти), (на) него (му), (на) нас (ни), (на) вас (ви), (на) тях (им)||
|-
| Творителен|| ||мен ми, теб ти, нему му, ней
|-
| Звателен|| Кой? || || м.р. -е -ю
|}
Line 107 ⟶ 116:
а) Грамемата именителен падеж ( номинатив ) изразява субектни функции на явленията, означени с местоимения.
б) Грамемата винителен падеж ( акузатив ) изразява граматичен обект или различни обстоятелствени отношения ( временни, пространствени, количествени и др. ).
в) Грамемата дателен падеж ( датив ) изразява косвен граматичен обект или различни обстоятелствени отношения ( временни, пространствени, количествени и др. ).
Line 113 ⟶ 124:
а) Общата форма ( Казус генералис ) изразява липса на данни за падежни отношения. Употребената самостоятелно, на синтактично равнище, носи едновременно значенията субектност и обектност.
б) Звателната форма ( вокатив ) изразява обръщение, призив ( О. С. Ахманова ).
Остатъците от звателната форма в съвремения български език не се мислят като падежи, защото не са в парадигма с други форми за падежи. Освен това звателните форми имат много дефицити, а именно – звателна форма нямат съществителни от ср.р. , съществителни в мн.ч. , както и съществителни от м. и ж. р. за неодушевени или абстрактни същини. Звателни форми нямат и редица лични имена, по-стари като Георги, Никола, Сава или по-нови, чужди по произход като Ивет, Жанет и подобни.
====
В някои български диалекти има запазена падежна система с включени в нея нови падежи под въздействие на еволюцията на всеки местен говор. Така се образува диалектическия '''гломеративен падеж''' и силни '''остатъци на местен падеж''': ''отпред'''е''''' и ''отзад'''е''''' вместо ''отпред'' и ''отзад''. В хвойненския говор (ок. 2700 говорещи) пък има силни остатъци на дателен падеж: ''Стойềну'', ''Петру'', ''Димитру'', а в среднородопския и на винителен падеж.
Line 123 ⟶ 136:
{| class="wikitable"
|-
!
|-
|1 л. ед.ч.|| ас, йа (рупски говори)||мене (ме), мени (ма), мен'ъ (мъ)|| ми
|-
|2 л.ед. ч.||ти, ты (тис)|| тебе (те), теби (та), теб'ъ (тъ)||
|-
|3 л. ед. ч.|| той, т'а то||
|-
|1 л. мн.ч.||ние (нийа) (мы)||нас (ни) || нам
|-
|2 л. мн.ч.|| вие (вийа)||
|-
|3 л. мн.ч.|| те||
|}
Line 141 ⟶ 154:
===Формални показатели===
а) Формите за именителен падеж са немаркирани. Същото се отнася и за общата форма (казус генералис) на съществителните имена.
б) Формите за винителен падеж са маркирани с морфемата – ''го''.
в) Формите за дателен падеж са маркирани с морфемата –''му''.
г) Звателните форми на съществителните имена са маркирани с морфемите :
- за мъжки род : -''е'', -''о'', -''у'';
При образуване на звателна форма за м.р. се наблюдават някои от фонетичните промени, които се срещат и при образуване на множествено число, а именно – редуване на гласни ( Петър, Петре ), палатализации
( отец, отче ).
-за женски род: -''о'',-''е'';
Ударението в звателните форми на имената от ж.р. не може да стои на последната сричка. Затова то или запазва мястото си, както в общата форма, ако не е на последната сричка, или се премества на по-предна сричка, ако в общата форма е на последната сричка (Румя̀на-Румяно, Дéнка-Дéнке)
д) Звателните форми при прилагателните имена са маркирани от морфемата -''и''.
===Падежни форми при местоименията===
а) Въпросителни местоимения:
*Именителен падеж: ''ко'''
*Винителен: ''ко'''го'''''
*Дателен: ''ко'''му''''' (=''на ко'''го''''')
Line 168 ⟶ 182:
б)Относителни местоимения:
*Именителен падеж: ''ко'''
*Винителен падеж: ''ко'''го'''то'';
*Дателен падеж: ''ко'''му'''то'' (=''на ко'''го'''то'').<ref>В съвременния български език (от края на 20 век. и началото на 21 век) има тенденция дателният падеж да се заменя от конструкция от предлог и форма във винителен падеж.</ref>
Line 194 ⟶ 208:
Именителен падеж: ''този, онзи'';
Винителен падеж: ''тоГОзи'' (''тоГОз, тоГАва''), ''оноГОзи'' (''оноГОва'')
Дателен падеж:
==Използвана литература==
Line 201 ⟶ 215:
* '''Ницолова, Р.''' Българска граматика Морфология. С., Университетско издаделство „Св. Климент Охридски“, 2008.
==
<references />
| |||