Коринтски провлак: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 13:
 
==История==
===приПри древните гърци===
Коринтският провлак е бил дом на [[Посейдон]]овото селище, чийто [[стадион]] и [[Фортификация|укрепления]] са били домакин на [[Истмийски игри|Истмийските игри]]. Храмът на Посейдон и други сгради са разкопани на юг от Коринтския канал.
 
Ред 20:
Още от древността имало планове за канал между двата залива, но едва индустриалният 19 век разрешава проблемите с прокопаването на канала и го превръща в реалност. В действителност първият опит да се просече провлакът е още през [[7 век пр.н.е.]] на [[тиран]]а [[Периандър]] (починал през [[586 пр.н.е.]]). Той обаче се отказал от начинанието поради огромните за времето технологични трудности и липса на техника освен примитивни сечива и груба физическа сила. Вместо канал той конструирал евтина и по-малко трудоемка наземна рампа, покрита с камъни, за прехвърляне по земя на корабите. Тази рампа - [[диолк]]<ref>[http://www.flickr.com/photos/pingnews/420400353/ Isthmus of Corinth, December 1999 (NASA)]"...10 meter-wide stone roadway to pull ships across the Isthmus on wooden cylinders and wheeled vehicles..."</ref> е все още различима и днес предимно на север, а в западната част на юг от прокопания канал.
 
===приПри римляните===
Когато римляните по времето на [[Римска република|Римската република]], а по късно и [[Римската империя|Римската империя]] завзели Гърция, с инженерния си опит смятали, че ще успеят там, където Периандър се провалил. Предложени били много решения и дори според [[Гай Светоний Транквил]] в "Дванадесетте Цезари" [[Юлий Цезар]] ([[48 пр.н.е.|48]] - [[44 пр.н.е.]]) виждал предимствата на един кратък воден път между заливите, който да даде икономически тласък на новосъздадената от него колония Лаус Юлия Коринтиензис - [[латински|лат.:]]''Colonia Laus Iulia Corinthiensis''.
 
Към времето на царуването на [[Тиберий]] инженери пак опитали да прокопаят провлака, но не успели, а продължили наземното прекарване на корабите, като ги тикали върку дървени ролки, подобно на методите, използвани от [[древен Египет|египтяните]] за прекарване на тежките [[гранит]]ни блокове от кариерите до местопредназначението при строежа на [[Пирамида (архитектура)|пирамидите]]; този метод бил в употреба и през [[32]] от н.е. През [[67]] от н.е. поклонникът на гръцкото културно наследство гръкофилът римски император [[Нерон]] ([[54]]-[[68]] от н.е.) нарежда на 6000 роби да копаят канала с лопати. През 68 г. Нерон умира и начинанието му е изоставено, тъй като неговият практичен наследник [[Галба]] сметнал проекта за прекалено скъп и неизгоден в по-дълъг план.
 
===вВ съвременността===
През [[1881]] унгарските архитекти Ищван Тюр и Бела Герстер проектират Коринтския канал. Гръцката компания на Андреас Сингрос с основен предприемач Антонис Матсас започват прокопаването през 1881 и го завършват през [[1893]], издълбавайки 6343 метра, 25 метра широк и 8 метра дълбок канал, реално превръщайки [[полуостров]] Пелопонес в [[остров]]. Каналът спестил на мореплавателите 400 км. На места каналът е само 21 метра широк и затова е достъпен само за сравнително малки и плитко газещи плавателни съдове. По него преминават около 11 000 кораби годишно.<ref>[http://www.absoluteastronomy.com/topics/Corinth_Canal обща информация за провлака и канала]</ref>