|
|ulc=044F}}
'''Я''', '''я''' е [[буква]] от [[кирилица]]та. Тя е последната по ред буква в [[Българска азбука|българската]], [[Руска азбука|руската]], [[украинска азбука|украинската]] и беларуската азбукаазбуки. Използва се за описване на комбинациятасъчетанието от звуцизвукове /{{IPA|[ja/]}} в началото на думата или след [[гласна]] (вж. [[йотация]]), както и, когато е след [[съгласен звук|съгласна]], за отбелязване на [[палатализация]]та на тази съгласна и последващ звук /a/. В българския език, в неударена позиция гласният„я“ звук{{IPA|[ja]}} се редуцира до /ɐйъ/ {{IPA|[jɐ]}} (вж. [[редукция на неударените гласни в българския език]]), а в някои глаголни окончания и в членната морфема, когато това окончание е под ударение, гласнатапроизношението сена произнася„я“ отново „потъмнява“ до ''ъйъ'' /ɤ/{{IPA|[jɐ]}} (примери: ''благодар̀яблагодаря̀ {{IPA|[blɐgodɐˡrjɐ]}}, ден̀яденя̀ {{IPA|[dɛˡnjɐ]}}, ден̀ятденя̀т {{IPA|[dɛˡnjɐt]}}'').
== История ==
Буквата е заета от руската гражданска азбука,. и се явява, вВ графично отношение, а от гледна точка на руския език - и във фонетично, се явява наследник на малката носовка Ѧ ([[малък юс]]). От гледна точка на българския език това положение е неправилно, тъй като фонетичният развой на малката носовка в книжовния български език е дал звука [е]. Понастоящем ''я'' в българскибългарския се пише на мястото на историческо [[йотирано а|йотувано а]], на [[ят]] (ѣ) в думи с якаво произношение, и по изключение с фонетична стойност [йъ] в някои глаголни окончания, където исторически стои [[йотиран голям юс]] (ѭ). Гласният звук в ''Я'' има звукова стойност на потъмнено „а“ [ъɐ] и в кратка, и в пълна членна форма на съществителните имена от мъжки род: ''деня'' [dɛˈnʲɤdɛˈnʲɐ], ''денят'' [dɛˈnʲɤtdɛˈnʲɐt] (окончания, понякога некнижовно и неправилно произнасяни с отчетливо [а]).
[[Найден Геров]] [[Геровски правопис|пише]] Я на етимологическото място на [[Ѧ]] (малък юс), а също и след буквите ч, ж, ш.
== Използване ==
Я е 30-тата и последна буква в българската азбука, а също и 33-а и последна в руската азбука. В рускиятруския език е със значение "Аз"„Аз“. В ранно кирилската азбука "азъ"„азъ“ се използва за "Аз"„Аз“ (както в българския).
Я се използва за:
* изразяване на подкана: Я ела!
* усилване на казаното: Да не съм банкер, я!
* съюз: Я отиде, я не!; Я има, я няма!
* изненада: Я, той е тука!,; Я, колко е красиво!
Кирилските Я и [[И]] се използват в [[лъжекирилица|лъжлива кирилска]] типография.
|
