Българска марксистка историография: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→‎Парадокси: Божидар Димитров не е достоверен източник на информация.
Ред 2:
 
== Същност ==
Българската марксическа историография има за цел да приведе българската историография в съответствие с [[идеология|идеологически]]те [[теза|тезиси]] на [[марксизъм|марксизма]]-[[ленинизъм|ленинизма]]. В изпълнение на поставената задача от [[БКП]] се пристъпва към охулване на неудобни на властта български [[историк|историци]] от "буржоазния„буржоазния период"период“, както те означават периода преди Деветосептемврийския преврат. На национално съвещание на историците през [[1948]] година най-известните [[име]]на на българската [[медиевистика]] са охарактеризирани с [[клише]]та като представители на ''"[[Филологически формализъм|филологическия формализъм"'']] ([[Васил Златарски]], [[Петър Ников]]) и ''"идеалистически„идеалистически носители на националистически и фашистки възгледи"''възгледи“ (в лицето на [[Петър Мутафчиев]]).
 
Същността на процеса към идеологизация на българската историография през този [[период]] се съдържа в думите на [[Георги Димитров]], изречени през [[1946]] година: {{цитат|Ние се нуждаем като хляб и въздух от своя собствена марксическа философия на нашата история.|Георги Димитров, 1946 г.}} Първият виден представител на новото направление в българската историография е [[Александър Бурмов]], който се опитва да подчини методологическите изследвания в историографията на [[догма|догми]]те на марксизма-ленинизма. [[Програма|Програмен]] [[характер]] в тази насока носи публикуваната в ''[[списание]] "[[Исторически преглед]]"'' [[статия]] на Бурмов от [[1945]] година, озаглавена ''"Феодализмът в България"''. В процеса към идеологизация на българската историография активна роля със своите статии и внушения играе ''списание "Исторически преглед"''.