Мирча Стари: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м Премахнати редакции на 80.72.88.182 (б.), към версия на 95.111.102.214
Ред 19:
В [[1394]] на 10 октомври в битката при Карановаса, предхождана от партизански действия Мирчо нанася поражение на султан Баязид. През пролетта на 1395 г. Баязид събира голяма армия и предприема нов поход към Влашко. Мирчо Стари се обръща за помощ към всички християнски владетели от района. [[Иван Шишман]] изпраща разпореждания до своите военачалници Баул и Алдимир да пристигнат в [[Никопол]] с отрядите си. Българите минават Дунава и участват в решителното сражение с Мирчо Стари срещу турците в местността Ровине при река Арджеш. [[Битка при Ровине|Битката при Ровине]] става на [[17 май]] [[1395]] г. Османците почти претърпяват поражение и печелят с огромни загуби една [[пирова победа]]. В битката освен много от собствените им войски загиват и турските съюзници [[Крали Марко]] и [[Константин Драгаш]], а [[Баязид I]], [[Стефан Лазаревич]] и [[Константин Балшич]] едва успяват да оцелеят, и се оттеглят през Дунава. Търновският цар е обвинен в предателството от [[Баязид I]], Иван Шишман е пленен и екзекутиран на 3 юни под стените на Никопол. В същата 1395 в Южна Добруджа османските сили се прегрупират за второ настъпление и завоюване на Влашко. Мирчо в [[1395]] г. след битката при Ровине пак става васал на султана, но е принуден да бяга в Унгария. Турците поставят на власт Валд Узурпатора.
 
С помощта на унгарският крал Сигизмунд в [[1396]] г. Мирчо е въстановен и дори завзема от турците българската крепост на северния бляг на Дунав Холъвник (Малък НикгНикопол, дн. Турну Мъгуреле) срещу Никопол.
 
Мирчо Стари участва в [[Битка при Никопол|Битката при Никопол]] на [[25 септември]] [[1396]] г. при която обединените християнски армии търпят поражение. Подгонен от турците той отново бяга в Унгария, но скоро се връща и след [[1402]] заедно с видинският цар [[Константин II Асен]] продължава да воюва срещу турците.
 
С успешно съвместно нахлуване на Мирчо Стари и цар Константин ІІ Асен в [[1404]] г. е превзета Силистра, а през 1406 г. голяма част от Добруджа.
 
Към [[1406]] Мирчо е "владелец" на Силистра, но не и на цяла Добруджа, както разбираме от титулатурата му в някои негови [[Влахо-български грамоти]]. Властта му в Добpуджа е кратка, до [[1411]] г. С прехвърлянето си от един турски господр към друг запазва някакво влияние южно от Дунав до 1417 г.
 
B [[1407]]–[[1408]] Мирчо разбива турците при Дръстър и ангажира срещу себе си акънджийските отряди, докато царя заедно с Фружин вече действат в западните български предели.
 
В [[1411]] e прогонен от Добруджа от войските на [[Сюлейман Челеби]]. Мирчо става съюзник на опасния [[Муса Челеби|Муса Кеседжи]] и го подпомага в завоюването на Балканите същата година.
 
Бившия му съюзник Муса след като побеждава Сюлейман и закрепва властта си закономерно се объща срещу него и българите, напада в [[1413]] като превзема [[Видин]], [[Мадара]], [[Овчага]] и атакува Серероизточна България. Мирчо се съюзява с бъдещия турски султан [[Мехмед I]].
 
В [[1416]] Мирчо се отмята от Мехмед I и се съюзява с шейх [[Бедреддин Симави]], като го подкрепя в неговото въстание срещу султана. В [[1417]] турските войски водени лично от султан [[Мехмед I]], ликвидират всякакво влияние на Мирчо южно от Дунав и атакуват отвъддунавските земи. Мирчо е подчинен на тежък договор с който, макар да остава управител Влашкото княжество, то е превърнато в пашалък, сина му е взет за заложник и войводата скоро след това умира в [[1418]] г.
 
==Титулатури==