Разлика между версии на „Просо“

Просо
м (Просото)
(Просо)
{{обработка|привеждане в енциклопедичен стил, източници за твърденията, форматиране}}
[[Файл:Foxtail-millet-korra-tenai-kakum-navane-kang17591912 M.jpg|thumb]]
'''Просото''' е една от най-древните, български, зърнени култури на Балканския полуостров, както и в света - още преди Желязната епоха. Някога са го наричали „златен“ или „слънчев“ [[ечемик]]. В Българската национална кухня Кашата от просо, или Слънчевата каша е основна от много стари времена. Същата рецепта днес е разпространена и в традиционните кухни на повечето словенски народи в Евразия.
 
Българският традиционен хляб ''Просеник'' и неговите печени на сач производни, от варено тесто във вода или мляко (парено тесто), с едро смяно просо е бил основна храна в бита за нацията, хилядолетия по ред. Същата технология днес е почти заменена и позната под името Качамак (т.е. бъркана каша), от царевичен грис или едро смляно царевично брашно, приготвено по вкус - в сладък или солен вариант. Последното, обаче, няма същите ценни качества.
[[Файл:Червено просо.jpg|thumb]]
 
Просото е едногодишно растение и се отглежда заради зърното, сламата, с характерен жълт или червен цвят, блясък и леко горчив вкус, когато е сурово. Способността му да се приготвя по-бързо, лесно, като при това има по-добра усвояемост от организма го прави идеално подхождащо за храна от всички останали зърнени култури. Наричано с много различни имена в Африка и Азия, защото е много адаптивно към по-голяма височина и се отглежда дори в Хималаите на 2300 метра надморска височина!
 
3

редакции