Неофит Бозвели: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Премахната редакция 7007130 на 80.72.88.182 (б.)
Ред 10:
 
== Биография ==
Неофит Бозвели е роден през [[1785]] година в [[Котел]]. Замонашва се в [[Хилендарски манастир|Хилендарския манастир]] около 1810 година, след което започва да пътува като [[таксидиот]].<ref name="радев">{{cite book | last = Радев | first = Иван | authorlink = Иван Радев | year = 2007 | title = История на българската литература през Възраждането | publisher = Абагар | location = Велико Търново | pages = 133-134 | isbn = 978-954-427-758-1}}</ref> През 1813 година се намира в [[Свищов]], където се установява и се заема с книжовна и учителска дейност.<ref name="радев"/> Посещава за кратко [[Сърбия]] и след това се установява в [[Велико Търново|Търново]]. Там обикаля различни селища и манастири от епархията и с патриотичните си проповеди разбужда националното съзнание на българите. Това му спечелва славата на един от водачите в борбата срещу гръцкото духовенство.

През 1839 година българите от Търновската епархия правят опит да поставят Неофит Бозвели на мястото на дотогавашния гръцки митрополит, но заминалите за [[Цариград]] пратеници са подкупени от служителите на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]. За митрополит на Търново е назначен друг грък на име [[Неофит Византийски]], а Бозвели е определен за негов [[протосингел]]. След пристигането на новия митрополит Бозвели отказва да изпълнява задълженията си и се оттегля в Лясковския манастир. Обвинен в неподчинение, през април 1841 година той е заточен в [[Света гора]].<ref name="радев" /> Той остава там до август следващата година, като прекарва това време в Хилендарския и [[Зографски манастир|Зографския манастир]] и в манастира [[Дионисият]].<ref name="радев" /> През това време активно си кореспондира с други църковни дейци като поп [[Андрей Робовски]] от [[Елена (град)|Елена]], лясковския архимандрит Максим и др., насърчавайки ги да не изоставят борбата, а да полагат усилия до крайния успех. <ref>[http://elena.acstre.com/subsection-503-sybitiya-9.html Официален сайт на Община Елена: Приносът на еленчани в църковната борба през Възраждането]</ref>
 
След заточението си той се установява в Цариград. Преценява, че градът предлага благоприятни условия за продължаване на борбата с Патриаршията, поради наличието на западни дипломати и реформаторските обещания на [[Висока порта|Високата порта]]. Дейността на Бозвели в столицата на [[Османска империя|Османската империя]] и критиката му към гръцкото духовенство довежда през 1845 година до второ негово заточение в Света гора – в Хилендарския манастир и във [[Велика Лавра|Великата Лавра]].