Уикипедия

Света Троица (Велико Търново): Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Ред 1:
{{Сграда
| име = Патриаршески манастир <br/> „Света Троица“
| картинка = Patriarchal Monastery of the Holy Trinity Klearchos Kapoutsis 4.jpg
| картинка-описание =
| карта = България
| lat_deg = 43.083
| lon_deg = 25.650
| вид = [[Православие|Православен]] [[манастир]]
| страна = България
| населено място = [[Велико Търново]]
| архитект =
| тип на сградата =
Ред 14:
| време на изграждане = 1070 г.
| технически параметри =
| съвременен статут =
| съвременно състояние =
| сайт =
Ред 21:
 
==Местоположение==
Разположен на десния бряг на река [[Янтра|Янтра]] в подножието на отвесните скали на Арбанашката[[Арбанашко планинаплато|Арбанашкото средплато]], в северната част на [[|Търновски пролом|Дервентския пролом]], отдалечен на 6 километра северно от [[Велико Търново]].
 
==История==
Според едната от тезите, бил основан през [[1070]] г. Това се потвърждава от намерен надпис в основите на олтара на старата църква, когато започнал да се изгражда на ново манастира през [[1847]] г., където е и до днес. Той гласи: „Тази църква „Света Троица” е създадена в 6578 (1070) година януари 27 ден от епитропъ Георги Приложникъ и синъ му Калинъ”. Тази стара църква е била част от голяма защитна крепост на пътя, по който се отивало от Самоводене до Трапезица.
 
Според друга версия съграждането на обителта е по времето на цар [[Иван Александър]]. Според едната той eе основан от [[Теодосий Търновски]] след първия църковен събор в [[Търново]] през [[1350]] г. Според другата и по-вероятна е основан от монаха [[Евтимий]], бъдещият свети [[патриарх Евтимий]], ученик и сподвижник на [[Теодосий Търновски]]. На втория църковен събор станал през [[1360]] г. монах Евтимий присъства с игумена на [[Килифаревски манастир]] Теодосий и се проявява със своята скромност и компетентност. Скоро след това Евтимий напуска Килифарския манастир и предприема пътуване на изток. Посетените свети места и манастири оказват въздействие върху него, така че той не пожелал да се върне. Заживял усамотено в пещера на север от Търново. Научавайки за отшелничеството и подвизите на монаха около пещерата се събрали много иноци и така възникнал манастирът „Света Троица”.
 
През тези години, манастирът е известен още като Евтимиев. Там се заражда [[Търновска книжовна школа|Търновската книжовна школа]], в която се учели значителен брой монаси, превеждани и преписвани са църковно-славянски книги. През [[1376]] г. монах Евтимий е избран за патриарх в Търново. Оттук обителта се назовава Патриаршеска.
 
Цар Иван Шишман често идвал в манастира, където заедно със патриарх Евтимий разговаряли за съдбата на държавата. Близо до река [[Янтра]] има кладенче с бистра студена вода наречено Шишманово кладенче, тъй като било градено по желанието на царя. Разказва се легенда, че преди да замине за [[Никопол]] цар [[Иван Шишман]] прекарал около две седмици на пост и молитва в любимата си обител. Като напускал манастира, дал голяма сума на патриарх Евтимий, за да я използва в борбата срещу наближаващите орди и да отбранява столицата докрай.
 
След падането на България под османска власт повечето български манастири са опожарени и разграбени. Тази участ не подминава и Евтимиевия. Според легендата патриархът трябвало да бъде посечен ако не приеме исляма. Патриарх Евтимий отказал и в момента, в който палачът замахнал, ръката му замръзнала във въздуха. Турците приели това за знак и заточили патриарха.
Ред 38:
Под църквата „Света Троица” се намира малка църквичка, където през коледните празници се извършва богослужението. Тя се нарича „Рождество Христово” и вероятно е съществувала от по-рано.
 
Скоро след избухването на [[Гръцка революция|Гръцката революция]] (1821) монасите се разбягали поради враждебността на турските власти и манастирът запустял за около 20 години. Когато монасите се завърнали и започнали да ремонтират порутените сгради, в един от зидовете намерили кутия с четири [[хрисовул|хрисовули]]и (грамоти) от влашките воeводивоеводи [[Йоан Стефан Кантакузин]] (1715 г., от арбанашките Кантакузиновци), [[Александру Гика]] (1768 г.), [[Александру VII Старий Ипсиланти]] (1776 г.) и [[Константин VI Ипсиланти]] (1803 г.). В хрисовула на Щефан II Кантакузин се споменава за грамоти дадени в по-ранно време от [[Матей I Басараб]] (1632- – 1654), [[Константин I Щербан Басараб]] (1654- – 1658), [[Раду XII Леон]] (1664- – 1669) и [[Константин II Брънковяну]] (1688- – 1714). В грамотата на [[Щефан II Кантакузин]] от 1715 г. се подчертава, че манастирът е основан от цар [[Иван Шишман]]: "Като„Като съхраняваме паметта за тези, които преди нас са били увенчани с господарство на този престол, както те даряваха и укрепваха божествените обители, така и ни е възжелахме от ревност към светите манастари и най-вече към светия и божествен манастир, наричан Шишман, който е основан и въздигнат из основи от покойния крал Шишман, и който манастир се намира отвъд Дунава, в Търновските планини, където е почитан и празнуван храмът на животворящата и неразделната Троица"Троица“.<ref>Сырку, П. Монастырь Шишман или Шишманица. - – Известия Императорского Русского географического общества, Т. III (1886), № 3, с. 305 (румънски текст), 307-308 (руски превод).</ref> По подобен начин са представени нещата в грамотата на Йоан Гика от 1768 г.: "Мое„Мое Господство имаше грижата и за светия и божествен манастир, наричан Шишман, който е построен от покойния крал Шишман, и който се намира отвъд Дунава, в Търновските планини, където е почитан и празнуван храмът на светата животворяща и неразделна Троица"Троица“.<ref>Сырку, П. Монастырь Шишман или Шишманица..., с. 311 (румънски текст), 312 (руски превод).</ref>
 
Престолът в църквата е стар езически жертвеник пренесен от стария римски град [[Никополис ад Иструм]]. Върху него има надпис, който гласи: „На Зевс Олимпийски, Хера и Атина, за победата и дългоденствието на императора Цезар Т. Елий Андриан Антонин...”.
 
[[Файл:Border stone at the base of Patriarchal Monastery of the Holy Trinity.jpg|250px|мини|вдясно|Пограничният камък в основата на църквата]]
В основите на една от църковните колони, където са окачени камбаните, е положен римски пограничен камък донесен от село [[Хотница]]. Той eе поставен на границата между римските привинции [[Тракия]] и [[Мизия]] при император [[Адриан (император)|Адриан]] (117-138) със следния надпис: „По нареждане на божествения император цезар Адриан, син на божествения Траян, победителя на партите, внук на божествения Нерва, август, баща на отечеството, върховен жрец с трибунска власт за 20-ти път, консул за 3-ти път, [...] Руфин постави границите между мизите и траките”.<ref>Сырку, П. Монастырь Шишман или Шишманица..., с. 301 (факсимиле на надписа).</ref>
 
Църквата eе вдигната от Уста [[Кольо Фичето]] през 1846- – 1847 г., зографисана от [[Захарий Зограф]] от Самоков.
 
През [[1913]] г. силното земетресение в Търново разрушава и манастира, заедно с църквата. Впоследствие сградите и църквата са възстановени на същото място.
 
Храмът, построен от майстор [[Кольо Фичето]], днес и твърде променен, тъй като след Освобождението са били добавени куполи, забранени за православните църкви по турско време. Църквата има кръстообразна форма, с три купола. По фасадата има слепи арки, оформени с червени тухли, напомнящи на средновековните несебърски църкви. Единствено от запад има открит притвор, носен от четири колони с аркада. Там са разположени няколко различни по големина камбани и висящо клепало. В църквата се влиза от юг, като над входа стои нова мраморна плоча с името на храма.
 
Вътрешността на храма не е зографисана, а е измазана в бяло. Патронната икона, както и при другите храмове из Търновската света гора, е разположена не до [[Богородица]] отляво на царските двери, а отдясно до [[Иисус]]. Иконата на Света Троица впечатлява особено със своята композиция. На нея са Бог-отец, Бог-син, Светия дух извисени в небесата, а под тях е изобразена Богородица на земята, на която слагат царска корона. До нея е иконата на свети [[Йоан Кръстител]], която е изместена с едно място на юг. Отляво на иконата на Богородица е тази на св. [[Атанасий]], а до него св. [[Николай]]. Мирликийският чудотворец има запазено място в почти всички храмове в района около Търново най-северно в иконостаса.
 
След [[1948]] г. манастирът става девически. В западната част на двора са разположени манастирските сгради, както и параклисчето „Свети Евтимий Патриарх Търновски”. На север са селскостопанските постройки, а от юг е входът на комплекса. Отдясно на манастирския вход има кладенец оформен с купол, изрисуван с шестокрили херувими. Близо до църквата има параклис посветен на Иисус, до който е погребан през [[1918]] г. търновският митрополит [[Йосиф Търновски|Йосиф]].
 
==Храмов празник==
* Храмовият празник е Петдесетница (50 дни след Великден).
 
== Източници ==
* Сырку, П. Монастырь Шишман или Шишманица. - – Известия Императорского Русского географического общества, Т. III (1886), № 3, 299-320.
* Загорски, И. Манастирите във Великотърновска епархия, С., 1947.
 
Ред 67:
== Външни препратки ==
{{commonscat|Patriarchal Monastery of the Holy Trinity}}
* [http://www.bulgariamonasteries.com/patriarsheski_manastir_sv_troica.html '''Патриаршески манастир''' - – bulgariamonasteries.com]
* [http://www.dveri.bg/content/view/6831/125/ '''Патриаршески манастир''' - – dveri.bg]
 
[[Категория:Манастири на Българската православна църква]]
[[Категория:Великотърновска епархия]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Света_Троица_(Велико_Търново)“.