Босна (рид): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Sherpa (беседа | приноси)
м Замяна на Шаблон:Планина с Шаблон:Планина
м форматиране: 9x тире, 8x кавички (ползвайки Advisor.js)
Ред 21:
'''Босна''' е най-северният планински рид на [[Странджа]], разположен изцяло на територията на [[България]] в [[Област Бургас]].
 
Ридът се простира от запад на изток на около 65 км, а ширината му достига до 25 км. Разположен е между долините на реките [[Велека]] на юг и [[Факийска река]] на запад. На север склоновете му плавно се спускат към [[Бургаска низина|Бургаската низина]], а на изток достигат до черноморското крайбрежие. Като части от рида се смятат и северните му разклонения – рида [[Росен баир]] и [[Медни рид]] и изолираното възвишение [[Китка (рид)|Китка]].
 
Билото му е плоско и слабо нахълмено с надморска височина 350-450 м, над което се издигат ниски заоблени върхове. Най-високата му точка връх '''Папия''' (501,4 м) се издига в най-източната му част, на 2,3 км северно от село [[Бродилово]]. Други по-изразителни върхове са: Енихчиите (491,6 м, на 2 км югоизточно от село [[Варовник]]), Свети Илия (461,3 м, в централната му част), Босна (453,9 м, на 2 км северно от село [[Бяла вода (Област Бургас)|Бяла вода]]) и др. Изграден е предимно от варовици, пясъчници и пирокластични материали. В северна си част (в Медни рид) се разработват находища на медни руди. Климатът е преходносредиземноморски. От рида водят началото си десните притоци на [[Факийска река]] – [[Даръдере (река)|Даръдере]] и др., реки вливащи се директно в [[Черно море]] – [[Изворска река]] (влива се в [[Мандра (язовир)|Мандренското езеро]]), [[Ропотамо]], [[Дяволска река]], [[Китенска река]] (Караагач) и др. и малки леви притоци на река [[Велека]]. Почвите са канелени горски, жълтоземни подзолисти, лесивирани и планосоли. Покрит е с гъсти широколистни гори, като преобладават: [[дъб]], [[източен бук]], лавровишна и [[странджанска зеленика]], а от животинските видове са разпространени [[дива свиня]], [[благороден елен]], [[чакал]].
 
Във вътрешността на рида и по неговите склонове са разположени 27 села: [[Близнак (село)|Близнак]], [[Богданово (Област Бургас)|Богданово]], [[Бродилово]], [[Българи (Област Бургас)|Българи]], [[Бяла вода (Област Бургас)|Бяла вода]], [[Варовник]], [[Велика (Област Бургас)|Велика]], [[Визица]], [[Вършило]], [[Габър (село)|Габър]], [[Граматиково]], [[Евренозово]], [[Заберново]], [[Звездец]], [[Зидарово]], [[Изгрев (Област Бургас)|Изгрев]], [[Индже войвода (село)|Индже войвода]], [[Калово]], [[Кондолово]], [[Кости]], [[Крушевец]], [[Младежко]], [[Ново Паничарево]], [[Писменово]], [[Тракийци]], [[Фазаново]] и [[Ясна поляна]].
 
През рида Босна преминават участъци от 4 пътя от Държавната пътна мрежа:
* От север на юг, между село [[Крушевец]] и мостът на река [[Велека]], на протежение от 29,2 км ридът се пресича от участък от първокласен път № 9 ГКПП "Дуранкулак" —„Дуранкулак“ – [[Варна]] – [[Бургас]] – ГКПП "Малко„Малко Търново"Търново“;
* В източната му част, от североизток на югозапад, от град Царево до моста на река [[Велека]], на протежение от 39,2 км ридът се пресича от участък от второкласен път № 99 [[Бургас]] – [[Приморско]] – [[Царево]] – [[Малко Търново]];
* По билото на рида, в централната му част, на протежение от 25,5 км преминава целият участък от третокласен път № 907;
* По билото на рида, в западната му част, на протежение от 29 км преминава участък от третокласен път № 908.
Ред 35:
По билото на Босна е минавала част от границата между [[Източна Румелия]] и [[Османска империя|Османската империя]] от 1878 до 1908 и между България и Османската империя от 1908 до 1913 година.
 
Голяма част от рида (основно южната) попада в природния парк "[[Странджа (природен парк)|Странджа]]". В него са разположени и няколко биосферни резервата и защитени местности: "[[Силкосия]]" (северно от село [[Кости]]), "[[Тисовица]]" (в североизточните му склонове), "[[Парория]]" (между селата [[Заберново]] и [[Калово]]), "Тясна„Тясна река"река“ (южно от село [[Вършило]]) и "Раков„Раков дол"дол“ (по долината на [[Факийска река]]).
 
В най-западната му част, на около 4 км източно от село [[Голямо Буково]] е разположен Голямобуковският манастир.