Балкантон: Разлика между версии

В края на [[Втора световна война|Втората световна война]] в България има четири звукозаписни компании: „Лифа рекорд“ (преименувана на „Балкан“), „Симонавия“ и бързо фалиралите „Арфа“ и „Микрофон“<ref name=gadj></ref>. През 1947 г. първите две са национализирани и обединени в Държавно индустриално предприятие „България“, което продължава да използва етикета „Орфей“, като лансира и новите „Балкан“ и „Мелодия“<ref name=gadj></ref>.

Записите вече се правят и в първото специализирано студио в България, създадено през 1945 г. от инж. Димитър Кулев<ref name=gadj></ref>. През 1950 г. към Управлението на радиото и радиоинформацията се създава предприятието за грамофонни плочи „Радиопром“<ref name=gadj></ref>. Записите вече се правят в студиата на [[БНР|Радио София„София“]], а производството е пренесено в слаботоковия завод „Ворошилов“<ref name=gadj></ref>. През 1952 г. цялата звукозаписна индустрия се обединява в комбината „Балкантон“, който е с напълно затворен цикъл на работа: запис, галванизация, матрица, преса, отпечатване на плик и т.н.<ref name=gadj></ref><ref name=rup>Хофман П. Х. и Йордан Рупчев. АБВ на попмузиката. София, ДИ „Музика“, 1988, с. 16</ref>

Близо 40 години „Балкантон“ остава звукозаписен монополист на затворения български пазар<ref name=rup></ref>. Натрупва огромна фонотека от изпълнения на фолклор, класика, българска и чуждестранна популярна музика, театрални постановки, поезия, документалистика и др.