Разлика между версии на „Физическо лице“

ne 14 da 15
(кирилско І → латинско I)
(ne 14 da 15)
Дееспособността е годността на едно лице да извършва правни действия, чрез които да се пораждат, съхраняват, изменят, погасяват или прекратяват. Дееспособността е в определено взаимоотношение с правоспособността, но двете понятия не се припокриват. Дееспособността може да възникне само за правоспособни лица и се упражнява само в границите на правоспособността. След като възникне дееспособността може да бъде напълно отнета при определени условия и тогава правоспособността се упражнява чрез действията на други физически лица.
 
Дееспособността се опира на определена степен на умствена и духовна зрялост. Тя предпоставя достигането на определена зрялост на съзнанието и волята на лицето, при която то може да разбира естеството и значението на действията си и да предвиди техните последици, като схване предписанията на правната норма. Нашето законодателство е възприело принципа за постепенно възникване на дееспособността. Поради тази причина могат да се разграничат три групи в нейното развитие: до 1415-16-годишна възраст период на малолетие, когато лицата са напълно недееспособни; от 1416 до 18-годишна възраст период на непълнолетие, когато лицата са ограничено дееспособни и пълнолетие, което настъпва след 18-годишна възраст, когато настъпва пълната дееспособност.
 
==== Дееспособност на малолетните ====
Според чл. 3, ал. 1 от ЗЛС, лицата, които не са навършили 1416-годишна възраст са малолетни. Те са напълно недееспособни, тъй като законодателя е решил, че те не са достатъчно зрели, за да извършват каквито и да е правни действия. Вместо тях и от тяхно име такива се извършват от техните законни [[представител]]и. Всеки от [[родител]]ите е законен представител на малолетните си деца. На лицата, които нямат родители или родителите им са лишени от родителски права се назначават [[настойник|настойници]], които действат като техни представители. Родителите и настойниците са длъжни да се грижат за личността и имуществото на малолетните. Те сами извършват действия на управление, а действия на разпореждане извършват само при условията поставени в чл. 73, ал. 2 Семейния Кодекс.
 
==== Дееспособност на непълнолетните ====
'''А.''' Непълнолетните са напълно дееспособни, когато извършват сделки по чл. 4, ал. 2 от ЗЛС, защото за тях законът не изисква никакви други волеизявления. Тук влизат две групи сделки:
 
1. дребни сделки за задоволяване на текущи нужди (храна, предмети за бита и духовни потребности). Преценката дали сделките са дребни зависи от конкретния случай. Имат значение потребностите във връзка със заниманията на непълнолетния (необходимост от материали за рисуване, моделиране и др.), възрастта му (дали е на 1416 години и няколко месеца или е на 17 години), както и това с какви средства разполага непълнолетния.
 
2. непълнолетните могат сами “да разполагат с това, което са придобил със своя труд”. Това може да е възнаграждение по трудов или граждански [[договор]], хонорар за [[авторско право]], стипендии и др. С такива средства пълнолетния не може да извършва сделки по чл. 73 ал. 3 СК. Според него “[[дарение]], отказ от права, даване на [[заем]] и обезпечаване на чужди задължения чрез [[залог]], [[ипотека]] или [[поръчителство]] от ненавършили пълнолетие деца са [[Нищожност (право)|нищожни]]”. След трансформацията на придобито със собствен труд благо непълнолетния вече не може сам да се разпорежда с него.
Името е най-важния индивидуализиращ белег за всяко физическо лице. Понастоящем правния режим на името се съдържа в Закона за гражданската регистрация. Името е словесно название, което всяко физическо лице е административно задължено да има и което се образува по начин, уреден в ЗГР. То се състои от три части: собствено, бащино и фамилно.
 
Собственото име се определя свободно от двамата родители, бащиното име се образува от собственото име на бащата с определена наставка (-ов, -ова, -ев, -ева съобразно пола на детето 0-16 ). Дете с неустановено бащинство приема собственото име на майката с наставка за мъжко име и фамилното име на майката. Със съгласие на бащата на майката, неговото лично име може да се впише като бащино на детето. Фамилното е името на дядото или рода на бащата, с което той е известен в обществото.
 
Трите части на името се вписват в акта за раждане и от този момент за физическото лице възниква правото на име. Това име може да се променя само в случаите изрично уредени в закона.
Анонимен потребител