Юрген Хабермас: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
{{ref-xx}} → {{икона|xx}}
допълнения в шаблона, + картинка
Ред 15:
| идеи =
| текстове =
| повлиян = [[Мартин Хайдегер]], [[Дьорд Лукач]], [[Ханс-Георг Гадамер]]
| образование =
| повлиял = [[Аксел Хонет]] }}{{Личност/Учен
| повлиян =
| повлиял = }}{{Личност/Учен
| категория = философ
| област = [[Социология]]
| образование = [[Гьотингенски университет]]<br>[[Цюрихски университет]]<br>[[Бонски университет]]
| образование =
| учил-при =
| работил-в = [[Хайделбергски университет]]<br>[[Гьоте университет Франкфурт на Майн]]<br>Институт „Макс Планк“
| работил-в =
| студенти =
| публикации = „Теория на комуникативното действие“ (1981)
| известен-с =
| награди =
Line 37 ⟶ 36:
 
== Биография ==
[[File:AdornoHorkheimerHabermasbyJeremyJShapiro2.png|мини|200px|вляво|Хайделберг, април 1964, чествания на Макс Вебер. Отпред вляво е Хоркхаймер, вдясно – Адорно, а Хабермас е на заден план, вдясно – прокарва ръка през косата си.]]
Роден е на [[18 юни]] [[1929]] г. в [[Дюселдорф]]. Следва в [[Гьотингенски университет|Гьотинген]], [[Цюрихски университет|Цюрих]] и [[БонБонски (Германия)университет|Бон]]. През [[1961]] г. се хабилитира в [[Марбург]] и непосредствено след това с помощта на [[Гадамер]] получава извънредна професура по [[философия]] в [[Хайделбергски университет|Хайделбергския университет]], където преподава до 1964 г. От 1964 до 1971 г. е професор по философия и [[социология]] в университета[[Гьоте университет Франкфурт на Майн|Университета „Йохан Волфганг Гьоте”Гьоте“]] във [[Франкфурт на Майн]], след което отива в Щарнберг близо до Мюнхен, където заедно с Карл Фридрих фон Вайцзекер ръководи Института „Макс Планк”Планк“. През 1981 г. Хабермас публикува основното си произведение „Теория на комуникативното действие”действие“, в което разгръща понятието за „независимия дискурс”дискурс“. През 1983 г. се връща обратно във Франкфурт на Майн, където остава до пенсионирането си през 1994 г.
 
Работите му се занимават с основите на обществената теория и [[епистемология]]та, анализът на развитото капиталистическо индустриално общество и [[демокрация]]та и принципите на правото в критичен социално-еволюционен контекст, както и със съвременната (особено германска) политика.