Средновековна българска армия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Киевска Рус |
м ref. |
||
Ред 17:
<code>{{цитат|Когато накарат врага да побегне, те [...] не са доволни като персите, ромеите и други народи с преследването им на разумна дистанция и плячкосването на техните стоки, а не оставят преследването докато не постигнат пълно унищожение на враговете си<ref>''Maurice's Strategikon'', translated by George T. Dennis, p. 117</ref>|Върху тактиките използвани от българите,<br>Strategikon of Maurice, Ch. 13.2/>}}</code>
Българската армия е добре въоръжена според [[авари|аварския модел]]: ездачът има [[сабя]] или [[меч]], дълго [[копие]] и [[лък]] с торба за стрелите на гърба. На седлото си носи кръгъл [[щит]], [[боздуган]] и [[ласо]], наречено ''[[аркан]]''. На своите декорирани колани войниците носят повечето от нужните им обекти като [[кремък]] и [[огниво]], [[нож]], [[чаша]] и [[игленик]]. Тежката кавалерия е снабдена с метални [[броня]] и [[шлем]]. Конете също са с броня. Бронята е два типа - плетена [[ризница]] или кована броня. Командирите носят колани със златни или сребърни [[катарама|катарами]], които отговарят на [[ранг]]а им и [[титла]]та.<ref name="det13">Cited in Халенбаков, О. ''Детска енциклопедия България: Държавата - 681 г.'', с. 13</ref>
Армията има желязна [[дисциплина]] с [[офицер]]и ([[Стотник|стотници]]), които проверяват задължително дали всичко е наред преди [[битка]]. За кон, който не е хранен добре или не са се полагали добри грижи за него наказанието е смърт. [[Войни]]ците са под заплахата от смъртна присъда ако изгубят [[тетиво|тетива]]та си или не поддържат меча си. Смъртно наказание грози и всеки, който язди боен кон в мирно време.
| |||