Разлика между версии на „Искърски пролом“

редакция без резюме
}}
[[Картинка:Iskargorge-krassiu.jpg|250px|ляво|thumb|Изглед от Искърския пролом]]
'''Искърският пролом''' (или ''Старопланински пролом на река Искър'') е каньоновиден пролом на река [[Искър]] в [[Западна България]], в [[Стара планина|Западна Стара планина]], в [[Софийска област]] и [[Област Враца]]. Свързва [[Софийска котловина|Софийската котловина]] на юг с [[Дунавската равнина]] на север. Искърският пролом е най-дългият и най- впечатляващият пролом в [[България]] с дължина от 84 km и средна надморска височина от 362 m.
 
== Географско описание ==
Проломът започва северно от град [[Нови Искър]] на 514 m н.в. и се насочва на север. Разчленява [[Софийска планина]] на две части и в този си участък служи за граница между планините [[Мала планина]], [[Понор (планина)|Понор]] и [[Козница (Стара планина)|Козница]] на запад и [[Голема планина]] на изток. След село [[Лакатник]] реката завива на изток, като тук някъде е средната надморска височина на пролома от 362 m и тук той служи за граница между [[Врачанска планина]] на север и [[Ржана планина]] на юг. (Всички изброени планини са част от [[Стара планина|Западна Стара планина]]). Завършва южно от град [[Мездра]] на 210 m н.в.
 
Проломът е образуван чрез антецедентно всичане на река [[Искър]] в епейрогенно издигащата се Старопланинска верига. Пресича напряко дълбоко денудираните през терциера Свогенска и Берковска антиклинала и разкрива техните ядки. При цикличното ерозионно всичане на реката през кватернера се образуват 6-7 тераси, като най-високата и най-старата е на 110-120 m над реката. Някои от терасите корелират с изходите на множеството пещери в склоновете. В пролома река [[Искър]] приема притоците си [[Батулийска река]] (десен), Дълбочица (ляв), [[Искрецка река]] (ляв), [[Габровница (приток на Искър)|Габровница]] (десен) и др. При устията на реките в палеозойските лесно разрушими скали на диабазфилитоидната формация проломът се разширява. На север от [[Гара Бов]] се стеснява и на места придобива каньоновиден характер с живописен изгред – при село [[Лакатник]], [[Черепишки манастир|Черепишкия манастир]] и село [[Лютиброд]]. Склоновете на пролома са силно обезлесени, а запазената растителност е антропогенно изменена. Горите са запазени в ограничени територии. Големи площи от склоновете са заети от бивши обработваеми земи и са подложени на силна ерозия. Често се проявяват сипеи и срутища. При устията си в [[Искър]] страничните притоци образуват наносни конуси.
 
== Туризъм ==
В Искърския пролом има интересни места за [[туризъм]] – множество различни [[скала|скални]] образувания, [[карст]]ови форми и други. ВПо неговажните сатуристически [[Лакатнишкиобекти скали|Лакатнишкитев скали]],него [[Ритлите]] и пещерата [[Темна дупка]].са:
* водопада [[Скакля]] – на левия долинен склон, в района на село [[Заселе]];
* карстовият район с пещерите около село [[Зимевица]] – на левия долинен склон;
* пещерата [[Темна дупка]] – на левия долинен склон, северозападно от село [[Лакатник]];
* карстовият извор Житолюб – на левия долинен склон, северозападно от село [[Лакатник]];
* [[Лакатнишки скали|Лакатнишките скали]] – на левия долинен склон, западно и северозападно от село [[Лакатник]];
* [[Черепишки манастир|Черепишкия манастир]] – на десния долинен склон, югозападно от село [[Лютиброд]];
* [[Ритлите]] – отвесни каменни стени, на левия долинен склон, западно от село [[Лютиброд]] и др.
 
В пробома и околните склонове са разположени над 50 населени места в [[Община Своге]], [[Софийска област]] и [[Община Мездра]], [[Област Враца]]. Обособени са и няколко големи вилни зони главно в горната част на пролома: в.з. [[Ромча]], в.з. Владо Тричков, в.з. Луково и други по-малки около [[Своге]] и [[Церово (Софийска област)|Церово]].
 
== Транспорт ==
До построяването на жп линията в края на 19-ти век проломът е бил почти непроходим и слабо използван. Сега през него преминава почти 80-километров участък от жп линията [[София]] – [[Мездра]], като пътуването през него е истинска атракция и наслада за окото на пътника от редуващите се отвесни скали, множеството мостове над [[Искър]] и неговите притоци и повече от двадесетте изградени тунела, които „срязват“ извивките на реката.
 
Успоредно на жп линия преминава и участък от 80,6 km от второкласния [[Републикански път II-16]] [[Ребърково]] – [[Своге]] – [[Нови Искър]] (от km 0,0 до km 80,6). От село [[Ребърково]] до [[Черепишки манастир|Черепишкия манастир]] пътят е прокаран по десния долинен склон, след това до град [[Своге]] – по левия, до село [[Луково]] – по десния, а накрая до град [[Нови Искър]] – отново по левия.
 
== Топографска карта ==
</gallery>
</center>
 
== Външни препратки ==
{{commonscat|Iskar gorge}}
 
== Източници ==