Великият инквизитор: Разлика между версии

 

Разбира се великата тайна на Русия и нейната мисия в глобалния свят на империите не може да бъде друга, а тя е онази "изповядана" от Иван пред Альоша, през устата на Великият инквизитор: {{цитат|... Може би ти искаш да я чуеш именно от моите уста, слушай прочее: Ние отдавна не сме с тебе, а ''с него'', това е [[SPQR|нашата тайна]]! Ние отдавна не сме с тебе, а ''с него'', вече осем века. Тъкмо преди осем века ние взехме от него онова, което ти с негодувание отхвърли, онзи последен дар, който той ти предлагаше, като ти показа всички земни царства: ние взехме от него Рим и меча на кесаря и обявихме само себе си за земни царе, единствени царе, макар и донине да не сме смогнали да доведем нашето дело до пълен завършек ? ...|}}

 

 

=== Християнско-библейски контекст ===

Цялото творчество на писателят е пропито от християнската идея, [[християнска етика|етика]] и [[вяра]]. Точно и заради това, петте му големи романа следват структурно Петокнижието по принципа на изказаното от [[Вернер Келер]]: {{цитат|Никоя книга в историята на човечеството, не е имала толкова съществено значение, не е оказвала такова решително влияние върху развитието на света и не е намерила такова широко разпространение в него, както Библията.|}}<ref>{{cite book |last= Христова |first= Маргарита |authorlink= Маргарита Христова |title= Библията в часовете по литература, стр. 8 - Част I, Библия, Стар завет |year= 2002, ISBN 954-432-735-3 |publisher= Слово }}</ref> Същото важи и за творчеството на Достоевски върху мисълта на 20 век — едновременно най-динамичният и най-трагичният въобще в историята.<ref>{{cite book |last= Достоевски |first= Фьодор |authorlink= Фьодор Достоевски |title= [[Братя Карамазови]], стр. 7 (предговор) |year= 1975, библиотека Световна класика |publisher= ДИ "Народна култура" }}</ref>

 

 

Какво има да се прибави повече, както казва през устата на "Великият инквизитор" на Изтока — Иван (а по библейски Йоан) ? Нищо или всичко "е така отгатнато и така се е оправдало, че нищо повече не може нито да се прибави към тях, нито да се махне". В този смисъл християнско-библейският контекст е очеваден и той по своето общочовешко и хуманно значение е изразен блестящо от "бащата на социологията" [[Макс Вебер]] в писмо до своя брат [[Алфред Вебер]] по повод неговата конфирмация — от 25 март 1884 г. /само четири години след смъртта на писателят/: {{цитат|Християнската религия е една от опорите, върху които почива всичко велико, създадено в този свят: възникналите държави; всички велики дела, които те са извършили; грандиозните закони и наредби, които са създали, та дори науката и всички велики мисли на човешкия род са се развивали главно под въздействието на християнството. Никога, откакто свят светува, мислите и сърцата на хората не са били така развълнувани, както от идеите на християнската вяра и християнската любов към ближния. Колкото повече се взираш в летописите на историята на човечеството, толкова по-ясно ще ти става това. Факт е, че в наше време всичко, което разбираме под понятието култура, почива на първо място върху християнството, че днес в учрежденията и подредбата на цялото човешко общество, в неговия начин на мислене и действие, всичко е свързано и зависи от християнството до такава степен, че ние дори не забелязваме и изобщо не съзнаваме повече, че във всичко, което правим и мислим, сме под влиянието на християнската религия. Християнството е общата връзка, която ни свързва с всички народи и хора, стоящи на същото равнище като нас, тъй като дори онези сред нас, които не се наричат християни или пък твърдят, че не искат да имат нищо общо с християнството, всъщност са усвоили основните мисли на християнството и действат несъзнателно според неговото учение.|}} <ref>{{cite book |last= Демандт |first= Александър |authorlink= Александър Демандт |title= Невинни ръце — Понтий Пилат в историята, стр. 302 |year= 2003, ISBN 954-8945-76-2 |publisher= "Изток-Запад" }}</ref>

 

 

=== Руско-глобален контекст - "великият инквизитор" на Русия ===

[[Файл:Vasnetsov Ioann 4.jpg|мини|250px|Първият руски цар и създател на Русия - [[Иван Грозни]]]]

 

{|

|[[Павел Смердяков]]||''[[Малюта Скуратов]]''||император ''[[Павел I (Русия)]]''

|}

 

С кулминационната точка на романа, Петокнижието и творчеството си, авторът на поемата всъщност разкрива посредством отговора на въпроса кой уби Фьодор Павлович, отговора на големия и исторически въпрос "кой уби старата нехристиянска [[Киевска Рус]]" /доколкото е имало такава разбира се, т.е. тази на развратничещия с многоженството си, и отхвърлящ [[християнство]]то архиетип на "бащата на семейството"/ - това несъмнено е духовно Иван Карамазов, а реално, физическия и&#768; убиец и убиец в романа е ръководещия [[опричнина]]та, исторически прототип на Смердяков! <ref>{{cite book |last= Достоевски |first= Фьодор |authorlink= Фьодор Достоевски |title= [[Братя Карамазови]], стр. 12-13 (предговор) |year= 1975, библиотека Световна класика |publisher= ДИ "Народна култура" }}</ref>