Възкресение Христово (Йерусалим): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Източник
м Премахнати редакции на Jeta (б.), към версия на PetaRZ
Ред 1:
{{Coord|31|46|42.45|N|35|13|46.75|E|region:IL_type:landmark|display=title}}
[[Файл:Tomb of christ sepulchre1.jpg|thumb|250px|[[Кувуклия]]та в Храма на Божи гроб]]
'''Йерусалимската църква „Възкресение Христово“''' ({{lang-ar|<big>كنيسة القيامة</big>}}, {{lang-hy|Սուրբ Հարություն տաճար}}, {{lang-el|Ναός της Αναστάσεως}}, {{lang-la|Sanctum Sepulchrum}}) е построена на мястото където според преданието е разпнат, погребан, а сетне и възкръснал [[Исус Христос]]. В Храма ежегодно се провежда церемонията по слизането на [[Свещен огън|Благодатния огън]]. [[Базилика]]та е катедрален храм на православнаталатинската [[Йерусалимска патриаршия]].<ref>[http://www.pravencgcatholic.rucom/textchurches/168155asia/0124.htmlhtm#Basilica „Гробаof Господняthe (ВоскресенияHoly Христова)Sepulchre, ХрамJerusalem, в Иерусалиме“Israel], ''Православная энциклопедия''</ref>.
 
Още ранните християни почитали мястото на разпятието и погребението на Иисус Христос, което тогава се е намирало извън чертите на Стария град.
Ред 10:
 
== Българската църква на Гроба Господен ==
Българите са от първите народи, имали свое храмово пространство непосредствено до Божи гроб още по времето на [[Първа българска държава|Първото българско царство]] и единствени между [[Славянски народи|славянските народи]]<ref>[http://monarchism.blog.bg/politika/2009/02/19/bojigrobski-hadjilyk.293508?reply=1037455 „Божигробски хаджилък”], х. Горан Благоев, сп. "Усури", бр. 4, 2005 г.</ref>{{неблагонадежден}}<ref>[http://www.segabg.com/article.php?sid=2006040100040006301#Благоев „Да се изкачиш в Йерусалим”, Горан Благоев, в. "Сега", 1 април 2006 г.]</ref>{{неблагонадежден}}.
 
В своите спомени за поклонническото си пътуване до [[Йерусалим]] през 1858 г. възрожденският българин [[Димитър Паничков]] предава разказа на български свещеник, според който още по времето на [[Симеон I|цар Симеон Велики]] в Светия град съществувал голям български манастир „Св. Симеон“. Той бил обитаван от български монаси чак до началото на 19 век. Освен това, „някога абисинската стаичка до Светия гроб и черквата свети Яков също били български“.