Мианмар: Разлика между версии

{{Държава |

пълно-име= Република Съюз Мианмар[[Image:Myanmar long form.svg|235px]]|

'''Мианмар''', официално название '''Република Съюз Мианмар'''<ref>[http://focus-news.bg/?id=n1453103 „Мианмар сменя официалното си название, флаг и химн“]. www.focus-news.bg. 22 октомври 2010. Посетен на 23 октомври 2010.</ref> (също '''Мианма''' ([[бирмански език|бирманско произношение]]), преди - – '''Бирмански съюз''' или '''Бирма''') е държава в [[Югоизточна Азия]] с обширна територия. На север граничи с [[Китай]], на изток с [[Лаос]], на югоизток с [[Тайланд]], на запад с [[Бангладеш]] и на северозапад с [[Индия]]. Страната има над 2000 km брегова ивица на [[Индийски океан|Индийския океан]], ([[Андаманско море]] и [[Бенгалски залив]]). През [[1989]] г. официално сменя наименованието си от английското ''Бирма'' на бирманското ''Мианмар'' (заедно с това и английските наименования на много градове и местности, вкл. това на тогавашната си столица —– от ''Рангун'' на [[Янгон]]).

Първоначално на територията на днешен Мианмар са съществували няколко държави, като най-известна е Паган или [[Баган]] (съществувала през [[11 век]]), а държавите [[Ава]], [[Пегу]], [[Таунгу]] в продължение на 5 века се борят за обединението на територията&nbsp;— – всяка под своята власт. Около [[17 век]] Ава успява и обединява териториите и на останалите царства, което прави Бирма една от най-големите държави в Югоизточна Азия.

Доминацията на страната в региона продължава до началото на [[19 век]]. След последвалите 3 колониални войни&nbsp;— – първата през периода [[1824]]- – [[1826]] г., втората през [[1852]]- – [[1853]] г. и третата война през [[1885]] г. В резултат на последната война [[Великобритания]] завладява Бирма и я включва в състава на [[Британска Индия]]. Процесът, довеждащ до независимостта на Бирма през [[1948]] г., е съпроводен от освободително въстание от [[1930]] до [[1932]] г. (когато Великобритания отделя Бирма от Индия) и окупацията и&#768; от японските войски в периода [[1941]]- – [[1945]] г.

Като [[република]] с демократично управление, Бирма просъществува едва 14 години&nbsp;— – до [[1962]] г., когато генерал [[У Не Вин]] извършва [[военен преврат]]. Не Вин управлява страната в продължение на 26 години, налага реформи, създава [[Партия на бирманската социалистическа програма|Партията на бирманската социалистическа програма]], революционен съвет, който обнародва политическата декларация "„''[[Бирмански път към социализма]]''"“. Този режим представлява смесица от [[марксизъм-ленинизъм]], [[будизъм]] и [[нумерология]]. В резултат на управлението му през [[1974]] г. Бирма е провъзгласена за ''Социалистическа република Бирмански съюз''. През целия прериодпериод от 1948 г. до преврата през [[1988]] г. страната е разкъсвана от въоръжени борби срещу правителството на Не Вин. Репресивната политика до момента води до политическа криза.

Мианмарската армия (официално ''Татмадо'') е на [[Списък на страни по численост на редовните въоръжени сили|12-то място]] в света по численост — – близо 430 000 души. Основните клонове са сухопътни войски, военновъздушни сили и военноморски флот, а второстепенните са [[полиция]], народна [[милиция]] и гранични войски. Армията е професионална, но правителството има правомощия да въведе наборна служба, ако националната сигурност е застрашена. Бюджетът ѝ възлиза на $ 7,07 милиарда към 2005 г., или 2,1% от БВП.<ref>[http://www.comw.org/cmp/fulltext/0606cordesman.pdf Доклад за армията]</ref> В годините от независимостта на страната до днес Татмадо активно участва в сражения с бунтовнически групировки и армии на наркокартели, както и потушаване на въстания срещу правителството.

Между 2007 и 2010 г. се появяват редица сведения, че страната е дала началото на собствена ядрена програма за военни цели. Според двама бивши високопоставени военни от Татмадо, цитирани от австралийския вестник ''Сидни морнинг херълд'', страната планира да се сдобие с атомно оръжие до 2014 годинаг.<ref name=bl364xxx>Revealed: Burma’s nuclear bombshell[http://www.guardian.co.uk/world/2005/apr/21/burma.simonjeffery], ''Sydney Morning Herald'', August 1, 2009, Accessed August 10, 2009.</ref> През 2007 г. Русия подписва договор с Мианмар за изграждане на ядрен център, вкл. доставка и конструкция на леководен 10-мегаватов изследователски реактор с ядро от 20% обогатен уран-235, хранилище за отпадъци, лаборатория за медицински изотопи и други.<ref>[http://news.bbc.co.uk/2/hi/asia-pacific/6658713.stm Russia and Burma in nuclear deal]. BBC 15 May 2007</ref>

През лятото на 2010 г. опасенията за военна ядрена програма на Мианмар се потвърждават от тайни документи, изнесени от бившия мианмарски майор Сай Тен Вин.<ref>{{cite news|title= Expert says Burma ‘planning nuclear bomb’|url=http://www.dvb.no/news/expert-says-burma-%E2%80%98planning‘planning-nuclear-bomb%E2%80%99bomb’/9527|agency=[[Democratic Voice of Burma]]|date=3 June 2010}}</ref> Според документите и последвалия им анализ от военния тръст ''Jane's'', към 2010 г. Мианмар не разполага с необходимите технологии, данни и ноу-хау, за да започне работа по ядрено оръжие, но със сигурност работи по създаването на такъв потенциал.<ref name="aljazeera">{{cite news|title= Myanmar 'nuclear plans' exposed |url=http://english.aljazeera.net/news/asia-pacific/2010/06/2010642542469132.html|agency=[[Al Jazeera]]|date=4 June 2010}}</ref><ref>[http://www.bloomberg.com/news/2010-07-21/myanmar-nuclear-weapon-program-claims-supported-by-photos-jane-s-reports.html Myanmar Nuclear Weapon Program Claims Supported by Photos, Jane's Reports], Bloomberg, 22 July 2010</ref> Според доклад на [[ООН]] един от основните партньори по ядрената програма на страната е [[Северна Корея]], която също доставя ядрени и ракетни технологии на [[Сирия]] и [[Иран]].<ref>{{cite news|title=Burma 'trying to build nuclear weapon'|url=http://news.bbc.co.uk/1/hi/world/asia_pacific/10236381.stm|agency=[[BBC News]]|date=4 June 2010}}</ref> Снимкови материали показват севернокорейски експерти и военни съветници, които помагат в изграждането на укрепени подземни тунели и бункери в Мианмар.<ref>{{cite news|title=Burma's 'secret tunnels' leaked|url=http://news.bbc.co.uk/1/hi/world/asia-pacific/8119424.stm|agency=[[BBC News]]|date=25 June 2009}}</ref> Мианмарското правителство не отрича икономическо сътрудничество с КНДР, но твърдо отхвърля обвиненията, че разработва атомно оръжие.<ref>[http://www.irrawaddy.org/article.php?art_id=18895 Burma-North Korea Ties: Escalating Over Two Decades], ''Иравади'', 7 юли 2010</ref>

Под британско управление страната е била най-големият производител на ориз в света и сред най-богатите на [[петрол]] британски колонии. След независимостта си обаче страната постепенно започва да отслабва в икономически план заради зле планираните и осъществени икономически реформи. През 1948 г. министър-председателят [[У Ну]] създава план да превърне Бирма в "страна„страна на благоденствието"благоденствието“ чрез [[планова икономика]] в рамките на демократично управление. Развалените отношения с [[Великобритания]], както и състоянието на световната икономика след [[Втората световна война]] обаче осуетяват тези планове. Износът на ориз се срива с 96%, а на минерали и метали — – с над 2/3.<ref>{{cite web|url=http://www2.sjsu.edu/faculty/watkins/burma.htm |title=Political and Economic History of Myanmar (Burma) Economics |accessdate=2006-07-08|last=Watkins |first=Thayer |publisher=San José State University}}</ref> След преврата през 1962 г. е въведен т.нар. "Бирмански„Бирмански път към социализма"социализма“, който води до [[национализация]] на всички отрасли с изключение на [[земеделие]]то. Провалът и на тази политика превръща Бирма в една от най-бедните държави в света, увеличава инфлацията и безработицата.<ref name="ruin">{{cite news|url=http://www.guardian.co.uk/world/2007/sep/28/burma.uk|title=The Burma road to ruin|publisher=The Guardian}}</ref><ref name="woodsome">{{cite news|url=http://www.voanews.com/english/archive/2007-10/2007-10-04-voa10.cfm?CFID=117290760&CFTOKEN=64840153&jsessionid=6630167e8fd1b43b9eef18506362225e1f2d|title='Burmese Way to Socialism' Drives Country into Poverty|author=Kate Woodsome}}</ref> През [[1987]] годинаг. положението се е влошило достатъчно, за да бъде причислена към списъка на [[Организация на обединените нации|ООН]] на [[Найнай-слабо развити държави|най-слабо развитите страни в света]].<ref>{{cite web|year=2005 |url=http://www.un.org/special-rep/ohrlls/ldc/list.htm |title=List of Least Developed Countries |publisher=UN-OHRLLS }}</ref>

През 1988 г., със свалянето на [[У Не Вин]] от власт, Мианмар започва да изоставя неуспешно построената си социалистическа система, но контролът на правителството върху стопанската дейност остава затегнат. Позволена е частна икономическа активност, тъй като има нужда от по-голям запас [[твърда валута]], както и чужди инвестиции, които да подпомогнат икономиката.<ref>{{cite book | author=Stephen Codrington | year=2005 | title=Planet geography | publisher =Solid Star Press | pages =559 | isbn=0-9579-8193-7}}</ref> Въпреки това икономическата свобода в страната е оценена като най-слабата в Азия — – по този показател Мианмар се нарежда на една позиция със [[Северна Корея]].<ref name="freedom">{{cite web|url=http://www.heritage.org/index/country/Burma|title=Index of Economic Freedom: Burma|year=2009}}</ref> Националната валута се нарича [[кият]] и съществува в две разновидности, подобна на [[кубинско песо|кубинското песо]].<ref>{{cite news|url=http://search.japantimes.co.jp/cgi-bin/eo20080502a1.html|title=The rape of Burma: where did the wealth go?|date=May 2, 2008|author=Sean Turnell|publisher=The Japan Times|archiveurl=https://archive.is/JLvF|archivedate=July 14, 2012}}</ref> Курсът на кията по пазарите обаче е близо 200 пъти по-слаб отколкото определеният от правителството.<ref name="turnell">{{cite web|url=http://uscampaignforburma.org/contact-resources/TurnellCongressTestimony.pdf|title=Burma’s Economic Prospects —– Testimony before the Senate Foreign Relations Subcommittee on East Asian and Pacific Affairs|author=Sean Turnell|date=29 March 2006}}</ref> Огромен проблем продължава да е инфлацията, която между 2005 и 2007 г. се оценява на 30,1%,<ref name="freedom"/> и е главната причина за икономическата криза в страната.<ref>{{cite news|url=http://www.irrawaddy.org/article.php?art_id=7064|title=High Inflation Impeding Burma's Economy, Says NLD |publisher=''[[The Irrawaddy]]''|date=2007-04-30|accessdate=2007-04-30}}</ref> Негативен ефект оказват търговските санкции на [[Европейския съюз]], както и забраната за износ на продукти за [[САЩ]].<ref name="turnell"/> От друга страна [[Китай]] и [[Индия]] инвестират усилено в Мианмар. Други големи инвеститори са [[Тайланд]], [[Сингапур]] и [[Южна Корея]].<ref>{{cite news | first =David | last =Fullbrook | url =http://www.atimes.com/atimes/Southeast_Asia/FK04Ae03.html | title =So long US, hello China, India | publisher =Asia Times |date=2004-11-04 | accessdate =2006-07-14}}</ref>

Мианмар е държава, разположена в северозападната част на [[полуостров Индокитай]], край Бенгалския залив и Андаманско море. Има площ 677 хил. km². Граничи (в km) с [[Бангладеш]] (244), [[Индия]] (1539), [[Лаос]] (235), [[Тайланд]] (2115) и [[Китай]] (2347). Бреговата и&#768; линия с Индийския океан е 1385 km. По-голяма част от територията и&#768; е с планински релеф. На запад —– планините [[Аракан Йома]], на север —– крайните южни разклонения на [[Тибет]] с най-висок връх [[Кхакаборази]] - – 5881 m, на изток —– платото Шан. Равнинна местност е централната и южна част на страната, където е равнината Иравади. Земята на Мианмар е богата на калаена руда, [[волфрам]], [[цинк]] и [[нефт]]. Климатът е предимно тропичен. По-големи реки са: [[Иравади (река)|Иравади]], [[Салуин (река)|Салуин]], [[Чиндуин (река)|Чиндуин]].

Страната има население 51&nbsp;милиона жители. Гъстотата на населението е 76,2 д/km². [[Естествен прираст|Естественият прираст]] е положителен (21). Средна продължителност на живота: мъже - – 57 г., жени - – 62 г.

81,6% - – будисти (от клона тхеравада, още наричан хинаяна), християни - – 5,8%, мюсюлмани (сунити) - – 5,2%, индуисти - – 0,9%, конфуцианци и даоисти - – 0,2%, местни традиционни вярвания и култове - – 6,3%

Официалният език е [[бирмански]]. Други —– английски, каренски, шански.