Стидовска планина: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
→Вижте още: Далеч не е единственото, в Стара планина има още едно - Купенското езеро, в Предбалкана Рабиша и прочие |
||
Ред 24:
През средата планината се разделя от [[Мокренски проход|Мокренския проход]] (452 м), като западната част е по-висока и тук се издига най-високият ѝ връх '''Ушите''' (1010,4 м), а източната е ниска и силно разлята с надморска височина 400-500 м. Високото тревисто било на западната част се нарича Стидово и оттук идва и името на планината. По билото ѝ преминава Главният вододел на България. От нея водят началото си река [[Мочурица]] (ляв приток на [[Тунджа]]), десният ѝ приток [[Мараш (река)|Мараш]] и множество малки десни притоци на [[Луда Камчия]].
Планината е изградена от еоценски пясъчници, мергели и глинесто-песъчливи лиски, податливи на ерозия. Почвите са предимно канелени горски. Склоновете ѝ са полегати, обрасли отчасти с дъбови гори. На изток от [[Мокренски проход|Мокренския проход]], под връх Чуклата (511 м) се намира
Във вътрешността на планината са разположени селата [[Подвис]], [[Есен (село)|Есен]] и [[Скала (Област Бургас)|Скала]], по северната ѝ периферия (по долината на [[Луда Камчия]]) — селата [[Бероново]], [[Дъбовица]], [[Градец (Област Сливен)|Градец]] и [[Ичера]], а по южната и периферия — град [[Сунгурларе]] и селата [[Прилеп (Област Бургас)|Прилеп]], [[Черница (село)|Черница]], [[Славянци]], [[Чубра]] и [[Мокрен]].
| |||