Временно представителство на обединената бивша Вътрешна революционна организация: Разлика между версии

 
== История ==
Серчани през ноември 1918 година излизат с [[Серска декларация|декларация]], в която се обявяват против [[Подялба на Македония|подялбата на Македония]].<ref name="палешутски.78">{{cite book |title= Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918-1941 |last=Палешутски |first=Костадин |authorlink=Костадин Палешутски |coauthors= |year=1983 |publisher= Издателство на Българската академия на науките |location=София |isbn= |pages=78 |url=http://www.promacedonia.org/kp_b/kp_b_4.html |accessdate=2015-10-30}}</ref> На базата на декларацията се създава Временното представителство, в което влизат [[Гьорче Петров]], [[Димо Хаджидимов]], [[Таската Серски]], [[Петър Ацев]], [[Павел Христов (революционер)|Павел Христов]], [[Христо Татарчев]], [[Петър Попарсов]] и [[Михаил Герджиков]]. На 9 март 1919 година издават „[[Апел към македонското население и към македонската емиграция в България]]“ и го отправят до представителите на Великите сили на мирната конференция в [[Париж]]. В него се застъпват за [[Автономия за Македония и Одринско|автономия]] и неделимост на [[Македония (област)|Македония]], теза подкрепена и от брошурата на Димо Хаджидимов „[[Назад към автономията]]“, в която той заявява, че автономията на Македония е стъпка към „балканското единство и [[Балканска федерация|Балканската федерация]]“. За кратко време временното представителство издава „[[Бюлетин (1919)|Бюлетин]]“.<ref>[http://www.promacedonia.org/dg/dgoc_5.htm{{cite Гоцев,book Димитър,|title= „ИдеятаИдеята за автономия като тактика в програмите на националноосвободителното движение в Македония и Одринско, 1893-1941“,1941 Изд.|last= Гоцев |first= Димитър |authorlink= |coauthors= |year=1983 |publisher=Издателство на БАН, |location=София, 1983.]|isbn= |pages= |url= |accessdate=}}</ref>.
 
При изпращането на българската правителствена делегация в Париж през лятото на 1919 година, Временното представителство излиза с изложение, в което пише:
 
{{Цитат|Въпросът е може ли, трябва ли и необходимо ли е да се спаси българското племе от чуждо политическо владичество? На този въпрос македонските българи отговарят утвърдително и намират, че единственият изход за това е създаването на една самостойна Македония в нейните естествени географски очертания, с равенство на всички населения без разлика на численост... Тоя глас на македонските българи, който същевременно е и зов към българското правителство да изпълни своя дълг към племето, ние го отправяме към него, като свидетелствуваме, че това е гласът, това е зовът на Македония и на всичко, което носи в нея българско име и българско съзнание... Така мисли Македония, така мислят македонските българи...<ref>[http://www.promacedonia.org/kc/cyrn14.html{{cite Църнушанов,book Коста,|title= „Македонизмът Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него“,него|last=Църнушанов Унив.|first=Коста изд.|authorlink= |coauthors= |year= 1992 |publisher=Университетско издателство "Св„Св. Климент Охридски",Охридски“ |location=София, 1992|isbn= г|pages= |url=http://www.]promacedonia.org/kc/cyrn14.html |accessdate=}}</ref>}}
 
След подписването на [[Ньойски договор|Ньойския договор]] разделянето на Македония на три части се потвърждава от държавите победителки, след което дейността на Временното представителство замира. Част от членовете и&#768; се противопоставят на въстановяването на ВМОРО като [[Вътрешна македонска революционна организация|ВМРО]] от [[Тодор Александров]] и създават редица свои организации. Сред тях са [[Емигрантски комунистически съюз|Емигрантския комунистически съюз]] (ЕКС) към [[БКП]] на Димо Хаджидимов, [[Емигрантска земеделска дружба|Емигрантската земеделска дружба]]­ към [[БЗНС]] на [[Александър Панов (МФО)|Александър Панов]], както и [[Македонска емигрантска федеративна организация|Македонската емигрантска федеративна организация]] (МЕФО) на д-р [[Филип Атанасов]], арх. [[Никола Юруков]], [[Славчо Ковачев]], [[Милан Грашев]], [[Йордан Анастасов]] и други<ref name="NOM">„Националноосвободителната борба в Македония, 1919 - 1941 г.“, Колектив, Македонския Научен Институт, София, 2002 г. [http://www.promacedonia.org/mni/mni4_2.html]</ref>. Впоследствие голяма част от тях са убити при междуособиците сред македонските революционери.