18-о средно училище „Уилям Гладстон“: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 44:
 
Гимназията получава признание, когато през учебната 1930/1931 г. получава статут на образцова и в нея се открива Стажантски учителски институт, който просъществува до 1950/1951 учебна година. Той дава учителска правоспособност на студентите от специалност „Западни филологии” към [[Софийския университет]]. От 1954/1955 г. училището е базово.
[[Файл:BASA-1935K-1-60-8-Third Sofia high school for boys.jpg|дясно|мини|400п|Снимка на табло с портрети на учителите в ІІІ Софийска мъжка гимназия "Уилям Гладстон" през учебната 1923-1924 г. Художествено изработено табло, изработено от Г. Цапев, със снимка на ІІІ Софийска мъжка гимназия и на учителите с надписани имена, както следва: от горе надолу и от ляво надясно, първи ред: Х. Дамянов, Г. Манолов, К. Пърличев, Г. Ковачев, Д. Фетваджиев, Д. Цонев, С. Барутчийски, А. Стефанов, В. Гумев, Г. Баждаров, Ц. Маринов, М. Казанджиев; втори ред: В. Костов, Р. Стамов, Н. Костов, И. Грозев, И. Момчилов, Сергей Денков, В. Жуковски, И. Андрейчин, Хр. Шалдев, Б. Стоилов, Б. Саев; трети ред: Б. Добрев, З. Недевски, А. Тулов, А. Феодоров, С. Дойчев, К. Шингаров, В. Николов, Д-р С. Николов, М. Антонов, Н. Блажев, Н. Гладнишки; четвърти ред: Д. Брънчева, Н. Костов, Т. Александров, К. Боева, Д. Стършенова, Ц. Христов, А. Стоянова, Л. Тасева, Б. Дойчинов, Х. Петров, Г. Тричкова; пети ред: В. Николов, Г. Цалев, Ц. Тошкова, С. Георгиева, Л. Кацарова, С. Кюркчиева, Х. Мазнев, Д. Митов; шести ред: М. Денков, А. славчев, А. Смилов, И. Найденов.]]
 
По традиция в миналото зрелостните свидетелства на абитуриентите са връчвани на тържества в [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър „Иван Вазов”]] от Министъра на народната просвета. От първите години на своето съществуване III мъжка образцова гимназия печели авторитет на реномирано средно учебно заведение. Още от основаването и в нея са назначени ерудирани учители специалисти, получили образованието си в [[Русия]], [[Германия]], [[Австрия]] и др. Повечето от тях са оставили диря в областта на науката, историята, културата. Между тях са [[Цветан Радославов]], автор на текста на националния химн, проф. Константин Иванов, създал в гимназията практикума и кабинета по физика, дългогодишният образцов учител Христо Алексиев, поетът [[Николай Лилиев]], композиторът [[Добри Христов]], доктор Кирил Драмалиев, професорите [[Туше Влахов]] и [[Найден Чакъров]]. За известен период сред учителите са и професор [[Михаил Арнаудов]], литературният критик акад. [[Георги Цанев (академик)|Георги Цанев]], поетът и първи председател на [[Съюз на българските писатели|Съюза на българските писатели]] [[Иван Андрейчин]].