Разлика между версии на „Комикс“

37 байта изтрити ,  преди 4 години
редакция без резюме
м (Шаблон:Lang-gr → Шаблон:Lang-el)
[[Файл:Dubois-BD-Traction.jpg|мини|300п|Комикс]]
'''''Комикс''''' ({{Lang-el|κωμικός,kōmikos}}, {{lang-la|cōmicus}} в превод ''отнасящо се до комедията''){{hrf|Soanes, Stevenson|2005}} е форма на [[изобразително изкуство]], в която думи и рисунки се съчетават, за да предадат [[история]] или [[информация]]. Комиксите могат да съдържат малко думи или пък изобщо да нямат такива и да се състоят от една или повече рисунки, които да илюстрират текста, за по-голямо въздействие.<ref> Teresa Grainger (2004) "Art„Art, Narrative and Childhood"Childhood“ ''Literacy'' 38 (1), 66–67. doi:10.1111/j.0034-0472.2004.03801011_2.x</ref>.
 
Терминът произлиза от най-често хумористични в началото работи в тази област и продължава да се прилага тази форма на средата, включително и за такива работи, които не са комични. Последователният характер на рисунките, и преобладаването на [[картина|картини]] над думите, отличава комиксите от книжките с картинки, въпреки че някои проучвания твърдят, че в действителност това, което отличава комиксите от другите форми на континуума от словесните разкази, от една страна, и изцяло от картинки, от друга, е социалният контекст.<ref name="hicksville1">{{cite web|url=http://www.hicksville.co.nz/Inventing%20Comics%205.htm |title=Inventing Comics: Scott McCloud’s Definition of Comics (first published in the Comics Journal #234, June 2001) Chapter 5 |publisher=Hicksville.co.nz |date= |accessdate=2009-11-23}}</ref>
 
Най-общите форми на комикса са комиксовите панели (обикновено по 4 панела) във [[вестник|вестници]] и [[списание|списания]], и дългите истории в [[комиксово списание|комиксовите списания]], графичните романи и комиксовите албуми.
=== Ранни разкази ===
Ранни предшественици на комикса, подобни на днешните, включват [[Траянова колона|Траяновата колона]] и работата на [[Уилям Хогарт]].
 
Траяновата колона в [[Рим]], построена в 113 г. е един от ранните оцелели примери на повест, разказана чрез последователни изображения. [[Египет]]ските [[йероглиф]]и и гръцките [[фриз]]ове, средновековните [[гоблен]]и и илюстрираните [[ръкопис]]и също комбинират последователни изображения и думи, за да разкажат една история. Версии на [[Библия]]та, които разчитат предимно на изображения, а не на текст, са широко разпространени в [[Европа]], за да достигнат ученията на [[християнство]]то до неграмотните. В средновековната [[живопис]], много последователни сцени от една и съща история (обикновено библейски) се появят едновременно в една и съща картина.
 
Едва след откриването на модерните техники и печатната преса тези работи достигат до читателя в масови количества.<ref name="ref9">Perry & Aldridge, 1989. p.11</ref><ref name="ref10">McCloud, 1993. pp.11-14</ref><ref name="ref25Sabin 13">Sabin, 1993. pp.13-14</ref>
 
=== От 15-и до 18-ти век ===
Изобретяването на [[печатна преса|печатната преса]], създава разделение между образи и думи, тъй като двете изискват различни методи на възпроизвеждане. Ранните печатни материали са съсредоточени върху [[религия|религиозна тематика]], но през XVII-ти и XVIII-ти век те започват да се справят с аспекти на [[политика|политическия]] и [[общество|социалния]] живот, а също така започват да [[сатира|осмиват]] чрез [[карикатура]]та.
 
Уилям Хогарт често е цитиран в историята на комиксите. Неговата работа ''The Rake's Progress'' е съставена от редица платна, всяко от които е възпроизведено печатно, като осемте щампи заедно създават разказ. Печатните техники, разработени в резултат на технологичния напредък на [[индустриалната революция]], позволяват печатането на списания и вестници. Тези публикации използват изображения като средство за коментари на политически и социални проблеми, като тези илюстрации по-късно стават известни като карикатури през 1840 година.
 
{| align="center"
=== 19 век ===
[[Файл:Yellow kid001.gif|мини|Жълтото дете]]
[[Родолф Тьопфер]], франкофонски швейцарски художник, се възприема като ключова фигура от началото на XIX-ти век. Въпреки, че речевите балони изпадат от употреба по средата на XIX-ти век, Тьопферовите илюстрирани истории с последователни сцени и с текст отдолу на картинките, са препечатвани в цяла Европа и Съединените щати. Липсата на закони за авторското право по това време позволява тези творби да се печатат и превеждат на два континента.<ref name="ref17">Beerbohm, Robert (2003) {{cite web | title=The Adventures of Obadiah Oldbuck Part III | work=The Search For Töpffer In America | url=http://scoop.diamondgalleries.com/scoop_article.asp?ai=2808&si=124 | accessdate=May 30, 2005}}</ref>
 
През 1843 година Тьопфер формализира мислите си по история на картинките в своето "Есе по физиогномикс: „Да се конструира картинна история не означава, че трябва да се създаде като майстор-занаятчия, да се извлича всеки потенциал от материала - – до дъно! Не означава, че можете просто да разработите карикатури с [[молив]], естествено това е несериозно. Нито пък е просто като да се драматизира поговорка или илюстрира игра на думи. Трябва да се измисли някаква [[игра]], където частите са подредени по [[план]] и форма задоволително така че да формират едно цяло. Не рисувате шега и не слагате рефрен в куплети. Вие правите [[книга]]: добра или лоша, тъжна или глупава, луда или трезва“.<ref name="ref18">Translated by Weiss, E. in ''Enter: The Comics'', University of Nebraska Press, Lincoln, pp.4. (1969)</ref><ref name="ref18a">[http://www.amazon.fr/dp/2841620751 Original French, extract]</ref><ref name="ref18b">[http://www.lekti-ecriture.com/editeurs/Essai-de-physiognomonie.html Original French, extract]</ref>
 
През 1845 г. сатиричните рисунки, които редовно се появяват във вестниците и списанията, получават името карикатури. В изкуството карикатура е скица с молив или [[въглен]], която ще се боядисва. Британското списание ''Punch'', стартирало през 1841 г., посочва неговите хумористични рисунки като карикатури. По това време са организирани изложби на карикатури, или подготвителни скици. Тази употреба става всеобща, с продължителност до наши дни.<ref name="ref21">Varnum & Gibbons, 2001. pp.77-78</ref><ref name="ref22">{{cite news | title=Comics | work=St James Encyclopedia of pop culture (2002) | url=http://www.findarticles.com/p/articles/mi_g1epc/is_tov/ai_2419100313 | accessdate=May 30, 2005 | first=Ian | last=Gordon | year=2002}}</ref>
Въвеждането на [[литография|литографски]] методи за печат, получени от [[Запад]] е важна стъпка в разширяване на формата в рамките на [[Китай]] и изобщо в [[Азия]] в началото на XX-ти век. Подобно на Европа и Съединените щати, сатирични рисунки са включени в вестници и периодични издания, като първоначално се основават на произведения от тези страни. Едно от първите списания на сатирични карикатури се основава на Punch. Едни от първите комикси са отпечатани през [[1899]] г. в [[Япония]]. Към [[1920]] година, пазар е създаден за малки по размер книжки с картинки.<ref name="Lent">Lent, John A. [2001] (2001) Illustrating Asia: Comics, Humor Magazines, and Picture Books. University of Hawaii Press. ISBN 0824824717</ref>
 
През 1884 г. е публикувано списание, което въвежда стрийп комикс, с участието на титулярен характер, и широко се разглежда като първият стрийп комикс. През 1890 г. още две комични списания дебютират в британската общественост, които утвърждават традицията на периодичните комикси.<ref name="ref25Sabin 17">Sabin, 1993. pp.17-21</ref>
 
В Съединените щати по това време „''Жълтото дете''“ установява традицията на стрип комикс<ref name="ref27">Sabin, 1993. pp.133-134</ref> въпреки че учените са открили по-ранни произведения, които съчетават речевите балончета и разказ с множествени изображения.<ref name="ref26">Marschall, Richard (February, 1989). "Oh„Oh You Kid"Kid“. ''The Comics Journal'' 127, p. 72-7</ref><ref name="Walker">Walker, Brian (2004) ''the comics: Before 1945''. Harry N. Abrams, Inc. (United States). ISBN 9780810949706</ref>
 
=== 20 и 21 век ===
{{раздел-мъниче}}
 
=== Графична новела ===
 
[http://bg.wikipedia.org/wiki/Графична_новела Графичната Новела] или [http://bg.wikipedia.org/wiki/Графична_новела Графичен Роман] ( Graphic Novel на Англииски ) е книга която се състои от комикс или комикси. Въпреки че думата новела (Novel) на Англииски обикновенно се отнася до обемни творби със фиктивно съдържание, терминът Графичната Новела е често използван при всякякъв вид продължителни творби представляващи разказ използващ визуална последователност като средство за предаване на информацията
 
* Santos, Derek (1998) {{cite web | title=Comic History | work=The Comic Page | url=http://www.dereksantos.com/comicpage/index.html | accessdate=June 26, 2005}}
* {{cite book | author=Varnum, Robin & Gibbons, Christina T. editors | title=The Language of Comics: Word and Image | publisher=University Press Mississippi | year=2001 | isbn=1-57806-414-7}}
* {{cite book |title= ''The Oxford Dictionary of English (revised edition)'' |last= Soanes, Stevenson|first= Catherine, Angus|authorlink= |coauthors= |year= 2005|publisher= Oxford University Press|location= Oxford|isbn= 9780199571123|pages= |url= http://www.oxfordreference.com/view/10.1093/acref/9780199571123.001.0001/acref-9780199571123|accessdate=}}
* Williams, Jeff. [http://www.albany.edu/scj/jcjpc/vol2is6/comics.html "Comics„Comics: A tool of subversion?"] Journal of Criminal Justice and Popular Culture, 2(6) (1994) 129-146
 
== Външни препратки ==
* [http://cartoons.osu.edu/index.php Billy Ireland Cartoon Library & Museum]
* [http://www.lib.msu.edu/comics/ Michigan State University Comic Art Collection]
* [http://mulibraries.missouri.edu/specialcollections/comic.htm Comic Art Collection]
* [http://www.comicbookdb.com/ Comic Book Database]
* [http://comics.org/ Grand Comics Database]
* [http://historietayanimacion.com Historieta y Animación]
 
== Източници ==
<references />