Разлика между версии на „Кулакия“

643 байта изтрити ,  преди 4 години
редакция без резюме
м (Замяна на Шаблон:Селище в РГ инфо с Шаблон:Селище инфо|Гърция)
}}
 
'''Кулакия''' или '''Халастра''' ({{lang-el|Χαλάστρα}}, ''Халастра'', по-старо ''Κουλακιά'', ''Кулакия'', ''Κουλιακιὰ'', ''Кулякия'' или ''Κωλακία'', ''Колакия'') е [[град]] в Република [[Гърция]], част от дем [[Делта (дем)|Делта]] в област [[Централна Македония]] със 7&nbsp;298 жители ([[2001]]). Кулакия е център на архиерейското наместничество Камбания на [[Берска, Негушка и Камбанийска епархия|Берската, Негушка и Камбанийска епархия]].<ref>[http://www.imverias.gr/content/view/43/51/ Ιερά Μητρόπολη Βεροίας, Ναούσης και Καμπανίας. Ενορίες]</ref>
 
== География ==
Градът е разположен в делтата на [[Вардар]] в областта [[Вардария]] на 20 километра западно от град [[Солун]].
 
На три километра югоизточно от Кулакия, на мястото на бившето село [[Чалъково]], е запазена църквата „[[Свети Димитър (Кулакия)|Свети Димитър]]“ - – трикорабна базилика от 1858 година, обявена за защитен паметник.<ref name="Δήμος Δέλτα">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dimosdelta.gr/index.php/dimotikes-enotites/469-%CE%A7%CE%B1%CE%BB%CE%AC%CF%83%CF%84%CF%81%CE%B1Χαλάστρα | заглавие = Δημοτικό Διαμέρισμα Χαλάστρας, πρώην Δήμος Χαλάστρας | достъп_дата = 2014-07-31 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Δήμος Δέλτα | език = | цитат = }}</ref>
 
== История ==
 
=== В Османската империя ===
[[Файл:Bulgarian woman from Kolakia and young girl from Balca.jpg|ляво|мини|250п|Българка от Кулакия и селянка от [[Балджа]], [[Рафаел Жакмен]], ''Iconographie générale et méthodique du costume du IVe au XIXe siècle (315-1815)'', Paris, 1863- – 1869.]]
Сведения за Кулакия има от XV век като християнско селище, вакъф на [[Евренос|Гази Евренос бег]].<ref>{{cite book |title= Μια "Συντεχνία"„Συντεχνία“ αγιογράφων του 19ου αιώνα από την Κολακιά |last= Ευγενίδου |first=Δέσποινα |authorlink= |coauthors= |year=1982 |publisher= Μακεδονικά, Τόμος ΚΒ (1982) 180-204 |location= Θεσσαλονίκη |isbn= |pages=182-183 |url= http://media.ems.gr/ekdoseis/makedonika/makedonika_22/ekd_pemk_22_Evgenidou.pdf|accessdate=2014-06-10}}</ref> Кулакия е център на [[Берска, Негушка и Камбанийска епархия|Камбанийската епископия]], подчинена на [[Солунска епархия|Солунската митрополия]],<ref name="Ευγενίδου 183">{{cite book |title= Μια "Συντεχνία"„Συντεχνία“ αγιογράφων του 19ου αιώνα από την Κολακιά |last= Ευγενίδου |first=Δέσποινα |authorlink= |coauthors= |year=1982 |publisher= Μακεδονικά, Τόμος ΚΒ (1982) 180-204 |location= Θεσσαλονίκη |isbn= |pages=183 |url= http://media.ems.gr/ekdoseis/makedonika/makedonika_22/ekd_pemk_22_Evgenidou.pdf|accessdate=2014-06-10}}</ref> което позволява на [[гърцизъм|елинизма]] да се задържи в селото. В XIX век Кулакия е единственото гръцко село в иначе напълно българската област Вардария.
 
В 1806 година английският учен и дипломат [[Уилям Лийк]] пише за Кулакия:
{{цитат|Кулакия... голямо село изцяло населено от гърци, които както изглежда живеят там открай време, въпреки владичеството на българите, които ги заобикалят по цялото околно поле.<ref>Cousinéry, Esprit Marie. Voyage dans la Macédoine: contenant des recherches sur l'histoire, la géographie, les antiquités de ce pay, Paris, 1831, 1 vol, р. 61.</ref>}}
 
От XV век е известно, че жителите на паланката се ползват с определени привилегии, тъй като работят в солниците. Кулакийци се занимават с рибарство и по време на [[Гръцка война за независимост|Гръцкото въстание]] в 1821 година са принудени да дадат кораби за османския флот. В средата на века Кулакия има мъжко и женско училище с 4 учители и около 200 ученика.<ref name="Ευγενίδου 183">{{cite book |title= Μια "Συντεχνία" αγιογράφων του 19ου αιώνα από την Κολακιά |last= Ευγενίδου |first=Δέσποινα |authorlink= |coauthors= |year=1982 |publisher= Μακεδονικά, Τόμος ΚΒ (1982) 180-204 |location= Θεσσαλονίκη |isbn= |pages= 183 |url= http://media.ems.gr/ekdoseis/makedonika/makedonika_22/ekd_pemk_22_Evgenidou.pdf|accessdate=2014-06-10}}</ref> През XIX век Кулакия е център на [[Кулакийска художествена школа|зографска художествена школа]].<ref>{{cite book |title= Μια „Συντεχνία“ αγιογράφων του 19ου αιώνα από την Κολακιά |last= Ευγενίδου |first=Δέσποινα |authorlink= |coauthors= |year=1982 |publisher= Μακεδονικά, Τόμος ΚΒ (1982) 180-204 |location= Θεσσαλονίκη |isbn= |pages=181 |url= http://media.ems.gr/ekdoseis/makedonika/makedonika_22/ekd_pemk_22_Evgenidou.pdf|accessdate=2014-06-10}}</ref>
 
[[Картинка:KulakiaGospel.jpg|мини|дясно|Кулакийското евангелие]]
В 1863 година в Кулакия е направено [[Кулакийско евангелие|Кулакийското евангелие]] – превод на Неделното евангелие, писан с гръцки букви на местния български диалект.<ref>Иванов, Йордан. „Българите в Македония“, С., 1917, стр. 198.</ref> [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“) в 1878 година пише, че в ''Колякия'' (Koliakia), Камбанийска епархия, живеят 1000 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/19|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 37.]]</ref>
 
Според [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година в Кулакия живеят 1&nbsp;720 гърци<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_01.htm Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 141.]</ref>, като селото се състои от българско [[гъркомани|погърчено]] мнозинство и една стара гръцка колония.<ref>[http://knwww.promacedonia.org/vk/vk_1_b5.htm Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 76.]</ref> Според професор [[Йордан Иванов]] в една от махалите му в началото на 20 век селяните все още са двуезични – говорят и гръцки и български.<ref>Иванов, Йордан. „Българите в Македония“, С., 1917, стр.302.</ref> Тази информация се потвърждава и от [[Андре Мазон]], който определя една четвърт от населението на Кулакия преди Балканските войни (1912- – 1913) като съставена от българи-патриаршисти, които са двуезични.<ref>Mazon, Andre et Andre Vaillant. L'evangeliaire de Kulakia un parler slave du Bas-Vardar, Paris 1938, p. 4-5</ref> [[Рафаел Жакмен]] в изследването си на историята на народния костюм от 1863 - – 1869 година публикува илюстрация на „българка от Колакия“ (''Bulgare de Collakia'') в народна носия.<ref>Jacquemin, Raphäel. Iconographie générale et méthodique du costume du IVe au XIXe siècle (315-1815), L'Auteur, Paris, 1863- – 1869.</ref>
 
Цялото село е под върховенството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]. По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в ''Колакия'' (Kolakia) има 400 жители българи патриаршисти гъркомани и 1&nbsp;450 гърци, като в селото работят две гръцки училища.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рpрр. 218-219.</ref>
 
=== В Гърция ===
През [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година в селото влизат гръцки части и след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата]] в 1913 година Кулакия остава в Гърция.
 
В „[[Етнография на Македония]]“, издадена в 1924 година, [[Густав Вайганд]] описва Кулакия като гръцко село на българо-гръцката езикова граница:
== Личности ==
{{основна|Кулакийци}}
От Кулакия са двама неомъченици за Християнската вяра от XVIII век - – [[Атанасий Солунски]] (около 1750 – 1774) и [[Йоан Кулакийски]] (? – 1776). В XIX век градчето е зографски център и дава няколко видни зографи и иконописци - – от първата половина на века братята [[Маргаритис Ламбу|Маргаритис]], [[Димитриос Ламбу|Димитриос]] и [[Константинос Ламбу]], а от втората [[Ставракис Маргаритис]], [[Атанасиос Маргаритис]], [[Николаос Константину]] и [[Димитриос Хадзистаматис]]. По време на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония Кулакия е гръцка база и дава доста андартски дейци като лекаря [[Константинос Думблас]]. В ХХ век художествената традиция в градчето продължава - – от Кулакия са видните художници [[Сотирис Зисис]] (1902 – 1989) и [[Костас Карамбукукис]] (1954 – ).
 
== Бележки ==