Спасеният език: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Добавяне на Категория:Елиас Канети, ползвайки HotCat |
м дребни |
||
Ред 1:
''''''
[[File:Elias Canetti, Die gerettete Zunge 1977.jpg|
== Нобеловата награда ==
Line 8 ⟶ 7:
== Русчук ==
[[Картинка:Elias Canettis fødested.JPG|thumb|360px|left|„Дом Канети“ на ул. „Славянска“ 12 в Русе, където в началото на XX в. се е намирал магазинът на стария Канети, описан подробно в ''„Спасеният език“'']]
Канети започва спомените си с думите: ''
▲Канети започва спомените си с думите: ''"Русчук, в долното течение на [[Дунав]]а, където съм се родил, беше чудесен град за едно дете и ако кажа, че той беше в [[България]], давам непълна представа за него, тъй като там живееха хора от най-различен произход и само за един ден можеха да се чуят седем или осем езика"''. Родителите му са образовани хора, завършили във Виена и дори участвали в представленията на русенския театър, който по това време е любителски. Майка му е от рода Ардети, а баща му - от рода Канети, идващ от [[Истанбул]]. Предшествениците им през [[1492]] г. биват изгонени от [[Испания]] и се заселват в [[Османската империя]], за която Канети пише, че се отнасяла към евреите по-добре, отколкото към християните. В резултат на това повечето евреи продължавали да бъдат турски поданици. Спомените на Канети от Русе не са много, но са впечатляващи — разказ за убийство от ревност, за [[Халеевата комета]], за пожар, за една детска закачка, можеща да има фатални последици. Той споделя: ''"Всичко, което преживях по-късно, вече се бе случило в Русчук"''.
;''Масите''
Първите му спомени присъстват ярко в негови произведения, вълнуват го темите за масите от хора и за смъртта. Канети казва по този въпрос: ''
;''Страхът''
Малкият Канети научава български език и част от българския [[фолклор]] от малките слугинчета, дошли от близките села. Той ги описва така: ''„Те ходеха боси из къщата и винаги бяха усмихнати, нямаха кой знае колко работа, вършеха всичко заедно и бяха първите ми другари в игрите“''. Те му разказват за вълците, прекосявали заледения Дунав, за върколаците и всички заедно се сгушват в един ъгъл на стаята и треперят от страх. Канети си спомня колко много се е плашил от циганите, които всяка събота нахлували в двора, за да просят, и си тръгвали с хубави ястия и дори дърва (и за успокоение на момчето в торбите им нямало малки деца). Това е първата тълпа, която той разглежда през живота си.
;''Пожарът и Кометата''
В Русе Канети вижда за пръв път пожар. Гледката се запечатва в паметта му и по-късно във Виена той се спира потресен пред картина на [[Питер Брьогел Стария|Брьогел]], в която открива същата сцена, същите образи. Появата на Халеевата комета също предизвиква масова паника. Всички говорят за края на света, дори в нощта на явлението някой казва, че няма нужда децата да си лягат, нали настъпва свършекът на света.
;''Смъртта''
Ето как описва Канети и разказа на майка си за убийството в квартала: ''
В края на главата за Русе Канети описва две неприятни случки с по-голямата си братовчедка Лаурика, на която той веднъж се подиграл, че не може да чете добре, а тя от своя страна не му давала да погледне нейните тетрадки. Елиас грабнал веднъж брадвата и тръгнал да убива (по думите му) Лаурика. Така и го намерили, докато викал и търчал с брадвата из двора. Лаурика му го върнала по-късно, като го бутнала в казан с гореща вода. Малкият Канети се разминал на косъм от смъртта - причината да оздравее, както смята той, е появата на баща му, който бил заминал за Манчестър да урежда преселването им.
;''Преселването''
Семейството решило да напусне Русе, от една страна заради тираничното отношение на дядо Канети, а от друга — заради ориенталщината в града. Дядо Канети ги проклина пред всички, и може би клетвата достига до бащата на Елиас, защото през [[1912]] г. той умира от сърдечен удар, прочитайки във вестника за избухналата [[Балканска война]]. Канети разказва и друга версия за причината на тази смърт — вероятна извънбрачна връзка на майка му. Така или иначе, в Манчестър той забравя българския език, научава [[английски]] и [[немски]] и в съзнанието му остават само спомени от едно може би изгубено детство.
;''Отново в Русчук''
| |||