Разлика между версии на „Книга на Еклисиаста“

м
Източници?
м (Източници?)
:'' За албума на КариЗма вижте [[Еклесиаст (албум)]].''
'''Еклисиаст'''<ref>[http://bg-patriarshia.bg/index.php?file=bible_old_testament_24.xml Изписване според ''Библия'', изд. Св. Синод на Българската православна църква, 1993 г.]</ref><ref>Изписване според https://www.biblegateway.com/passage/?search=Еклесиаст+3&version=BULG</ref> или '''Проповедник''' (на [[гръцки език|гръцки]]: '''Εκκλησιαστής''', на [[латински език|латински]]: '''Ecclesiastes''', на [[иврит]]: '''קהלת''', '''Кохелет'''), е книга от [[Стар завет|Стария завет]] (еврейската [[Библия]]). Заглавието на тази книга води началото си от гръцкия превод на седемдесетте ([[Septuaginta]]).
 
ЕклесиастЕклисиаст е анонимен труд<ref>[https://books.google.fr/books?id=upCApSwuJP0C&pg=PA649&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false The New American Bible.] Oxford University Press. 2005. p. 649.</ref>, най-вероятно написан в III. век пр. н. е. <ref>Rudman, Dominic (2001). [https://books.google.fr/books?id=PrFMYoYwhjEC&pg=PA3&hl=fr#v=onepage&q&f=false Determinism in the Book of Ecclesiastes]. Sheffield Academic Press. ISBN 9780567215635</ref> Авторът ''Кохелет'' се представя като ''син на [[Давид (Библия)|Давид]]'', ''цар на [[Йерусалим]]'' (т.е. [[Соломон]]), което датира книгата от X. век пр. н. е. Книгата говори за смисъла на живота и за най-добрия начин той да бъде изживян. Тя обябява всички дела на човека за ''хевел'', което се превежда като „от суета“, „празни“, „напразни“, „временни“, „безмислени“, „преходни“, „просто дъх“, „отминаващи“, тъй като животите и на мъдреците, и на глупците приключват със смъртта. Кохелет недвусмислено определя разума за основа на добре изживения земен живот, но в никакъв случай не приписва вечност на живота. В светлината на безмислието на живота, човек трябва да се радва на малките радости от всекидневния живот, като ядене, пиене, и задоволеност от собствения труд.
 
Авторът на книгата се представя като (1:1, 12, 16; 2:7, 9). Творбата съдържа лични и автобиографични елементи, изразени предимно с [[афоризъм|афоризми]] и [[максима|максими]], които се редуват с кратки и ясни обяснения и разсъждения върху значението на живота и най-добрия начин на живот. Голямо внимание е отделено на смъртта (глава 3).
 
==Автор==
В първите две глави авторът описва себе си като син на Давид и цар на Израел в Йерусалим, представяйки се като велик мъдрец, живеещ в разкошен дворец. Това би могло да се отнася само до цар [[Соломон]], понеже неговите наследници са царе само на [[Юдея]]. По-късно, традиционното схващане на равините и на ранните християни е, че ''Еклисиаст'' е написан от цар Соломон. {{източник|Много съвременни учени обаче изоставят това схващане, като приемат, че ''Еклисиаст'' е творба в [[псевдоепиграф]]ската традиция, която придава тежест на дадено ново произведение, като го приписва на известен мъдрец.|2015|11|14}} {{източник|Съвременното схващане е, че ''Еклисиаст'' е написан през [[3 век пр.н.е.]], когато в [[Палестина]] започва да прониква [[елинизъм|елинистичната]] култура, която завладява света с чисто земни ценности, поради което назрява необходимостта в духа на библейската традиция да се изтъкне, че земните ценности изобщо не могат да направят човек щастлив.|2015|11|14}} Най-разпространено схващане е, че ''Еклисиаст'' е написан около [[250 пр.н.е.]] от неелинизиран интелектуалец от средите на [[Втори храм|Втория храм в Йерусалим]]. Тази най-късна възможна датировка се определя от факта, че в [[Книга на Сирах]] (написана около [[180 пр.н.е.]]) многократно се правят цитати от ''Еклисиаст'' или парафрази като от канонично, а не съвременно произведение.
 
==Език==