Хадис: Разлика между версии

'''ХадийтХадит''' ([[Арабски език|Арабски]]: '''الحديث''', множествено число '''أحاديث''', ''ахадисахадит'') е устно предание за Пророка [[Мухаммед]]. Колекциите от хадисиХадити са важни за определянето на [[Суна]]та, или ислямският начин на живот, от традиционните ислямски школи.

Лингвистично думата 'хадисхадит' (حَدِيْث) означава: това, което е ново относно предаване на информация. Множественото число е 'ахадисахадит' (أَحادِيْث) или това, което е казал говорителя (الحديث ما يحدِّثُ به المُحَدِّثُ تَحْدِيْثًا). ТахдисТахдит (تَحْدِيْث) е инфинитивната форма или съществително, производно на инфинитива.

В религиозната терминология, ''хадисхадит'' е термин, описващ твърдение, действие или изказване на [[Мохамед]]. ХадиситеХадийтите могат да бъдат разделени на три категории в зависимост от съдържанието им:

Първоначално хадиситехадитите са били устни предания за действията и обичаите на [[Мохамед]]. Започвайки с [[първата Фитна]] (гражданска война) през 7^ми век, тези, които чували хадиситехадитите, започнали да се съмняват в достоверността им. ''А ми каза, че Б чул Мохамед да казва''... Това довело до записването на хадиситехадитите, изследвайки техните източници (''санад''), предимно при управлението на [[Омар II]] (внук на Омар - вторият халиф) през 8^ми век.

Мнозинството от мюсюлманите смятат, че хадиситехадитите са допълнение и разяснение на [[Коран]]а. В ислямското вероизповедание, Коранът съдържа много правила за поведението на мюсюлманите. Обаче, съществуват много въпроси, религиозни и практически, на които няма отговор в Корана. Мюсюлманите вярват, че могат да погледнат към живота на [[Мохамед]] ([[сунна]]та) и неговите сподвижници и така да открият какво да избягват и какво да правят. Мюсюлманските учени, също така, искат да знаят как Мохамед разяснявал откровенията и по какъв повод ги е получавал. Това понякога изяснява откъс от Корана, който иначе е неразбираем. Хадисите са източник за ислямската история и биография. За голяма част от отдадените мюсюлмани, автентичните хадиси служат за религиозно вдъхновение.

Въпреки това, някои съвременни мюсюлмани вярват, че Коранът сам по себе си е достатъчен. Мюсюлманите, които следват традиционния Ислям, смятат, че тези, които се ръководят само по Корана, са отклонили се. Мюсюлманите, които вярват на хадисите, смятат, че е невъзможно да се разтълкува Корана без напътствието на хадисите. Например, Коранът не разпорежда колко [[ракят]]а (единици молитва) трябва да се извършват за всяка от петте дневни молитви. Важно е да се отбележи, че повечето мюсюлмани твърдят, че Коранът не може да бъде напълно разбран от само себе си и за това хадиситехадитите биват разглеждани като "вторичен източник" за Исляма. И въпреки, че в Корана пише:

Има голям дебат между мюсюлманите относно гледните точи в Корана и в хадиситехадитите.

Има и хадисихадити за сподвижниците на Мохамед, но те нямат толкова голяма тежест. За немюсюлманските учени хадиситехадитите са само исторически източник, а за мюсюлманските учени те имат специален статут, като цитират следния аят:

Въз основа на този аят те твърдят, че мюсюлманите трябва следват хадиситехадитите. Въпреки това все повече мюсюлмани смятат, че хадиситехадитите са човешко творение и нямат място в исляма.

== Науката за хадиситехадитите ==

Най-разпространената техника е внимателно проучване на ''иснад'' или веригата на предаване. С всеки хадисхадийт върви иснад: А чул от Б, който чул от В, който чул от сподвижник на [[Мохамед]]. Иснадите се проучват много внимателно: проверява се дали разказвачите са живели на едно и също място и са се застъпвали във времето, за да се провери, дали може да са се срещали.

=== Примери за хадисихадити ===

В днешно време има малко комуникация между ислямските изследователи на хадиситехадитите и западните учени. Мюсюлманските учени отхвърлят западните учени, наречени ориенталисти, които са недружелюбни към религията и особено към [[Ислям]]а. Западните учени смятат ислямските учени за неуместни, следвайки вековни традиции, които вече не се използват в съвременната наука.

Мюсюлманите, които приемат хадиситехадитите, смятат, че те са думите на [[Мохамед]], а не на [[Аллах]], какъвто е случаят с [[Коран]]а. [[Свещен хадис|Свещените хадиси]] са изключение: вярва се, че малкото такива хадисихадити знамения от Аллах, изпратени на Мохамед, но не са включени в Корана.

Окончателният канон от хадисихадити, признати от суннитите, приема крайния си облик около три века след смъртта на Мохамед. По-късно учените са обсъждали автентичността на хадиситехадитите, но никой не се съмнява в автентичността на тези от канона. Канонът, наречен [[Шест основни колекции от хадиси]] включва:

Шиитите вярват в традициите, предадени от Мохамед чрез [[Фатима Захра]] (дъщерята на Мохамед). Има разнообразни течения в шиитския Ислям. Различните от различните секти са в разногласие кои хадисихадити са достоверни и кои не.

5-те по-известни шиитски колекции от хадисихадити са: