Разлика между версии на „Род (граматика)“

преместен текст от Род (българска граматика), първоначално добавен от Специални:Приноси/95.87.243.114 на 7 юни 2012
(по-общо определение)
(преместен текст от Род (българска граматика), първоначално добавен от Специални:Приноси/95.87.243.114 на 7 юни 2012)
 
Например: Думата "къща" е от женски род. При някои съществителните имена, както в дадения пример, в [[българския език]] родът няма отношение към физиологичните характеристики - това е когато имената назовават неодушевени предмети, отвлечени понятия и т.н. и следователно не отразява техния пол, при одушевени деятели родът играе роля да назовава техния пол в езика на функционално ниво чрез [[морфема|морфемни]] наставки.
 
==Разбирания в някои езици==
В някои езици са обособени два рода, или два класа – на живите и на неживите обекти. В алгонските езици (Северна Америка) съществува такъв тип класификация, в която в одушевения род са включени хората, животните, дърветата, камъните, небесните тела, някои природни явления (''гръмотевица, сняг, лед''), както и ''хлябът и шейната''. <ref>Бояджиев, Тодор - Увод в общото езикознание</ref>
Много части на човешкото тяло са класифицирани като неодушевени, а някои части на животинското тяло – като одушевени.
 
В езиците от тайската група – лаоски, тайски - за указване на двата рода се използват особени членове, напр. ''tu'' - за одушевени и ''an'' – за неодушевени.
 
Имената в [[банту|езиците банту]], в някои индиански езици, някои кавказки, папуански и някои изолирани езици са разпределени в различен брой именни класове, които представляват групиране на съществителните въз основа на семантични и евентуално на граматични критерии. По този начин са разделени съществата, предметите и абстрактните съществителни в определен брой категории.
Има езици, които не познават разделението на имената по родове. [[Тюркски езици|Тюркските езици]], тибето-китайските, [[Картвелски езици|картвелските]] (например [[Грузински език|грузинския]]), някои индиански и папауските езици, както и [[Английски език|английският]], [[Арменски език|арменският]], баскийският език не притежават граматическата категория род. Това отсъствие обикновено е компенсирано с някаква друга делитба, напр. противопоставянето по признака одушевеност-неодушевеност или с разграничението лице-нелице.
 
[[Угро-фински езици|Угро-финските езици]] като цяло не познават граматичния род, но в тях съществува дихотомията одушевеност-неодушевеност.
 
==Изследвания върху смисъла==
Граматическата категория род, като класифицираща и словоизменителна, е присъща на [[Семитски езици|семитските]] и на повечето [[Индоевропейски езици|индоевропейски езици]]. Родова диференциация може да се отбележи при съществителните имена, прилагателните, числителните, местоименията, глаголите и дори в някои частици (''бе, ма, мари'').
 
Полският езиковед Ян Бодуен де Куртене е провел изследване „За връзката на граматичния род със светоразбирането и душевното състояние на хората, говорещи на езици, които различават рода”, което е на широка съпоставителна основа (индоевропейски езици, семито-хамитски езици, хотентотски). Същинското разграничение по род – мъжки, женски, среден или мъжки и женски - се наблюдава само в индоевропейските езици, като се изключват някои от тях. Основата, на която се извършва подобна диференциация в някои неиндоевропейски езици е от друг тип. От изследването става ясно, че механизмът на разграничаването на родовете в индоевропейските езици е случайна и хаотична сексуализация на целия субстанциален свят. Ученият обвързва проблема за рода с „вечното memento sexus” и с определени тенденции в литературата, изкуството, митологичните представи и други прояви на духовния живот на носителите.
 
Френският езиковед Антоан Мейе определя граматичния род като една от най-малко логичните и най-неочакваните граматични категории. Тя е имала пълната си стойност в индоевропейски, т.е. в езика на население, което е противопоставяло по систематичен и постоянен начин одушевеното и неодушевеното. Разделението между мъжкия и женския род е вторично. В историческия период граматичният род в повечето случаи е лишен от смисъл, но той в голяма степен показва добре въздействието на начина на мислене и степента на говорещите лица върху развоя на езика.
 
==Развой на граматическата категория==
Изказани са 2 предположения за оформянето на граматичния род, според Антоан Мейе. Едното е за пренасяне, разпространение на естествения род в резултат от персонификация и одухотворяване на предметите и явленията. Другото е последица от действието на аналогията. Възможно е тези два фактора, които не са несъвместими, да са действали успоредно или последователно.
 
== Източници ==
{{Reflist}}
 
== Вижте също ==
1060

редакции