Уикипедия

Хорутани: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Правопис, пунктуация.
м форматиране: 5x тире, 4x 6lokavica, 3x кавички, 2x нов ред, 11 интервала, й→ѝ (ползвайки Advisor.js)
Ред 2:
[[File:Freising manuscript.jpg|thumb|right|225px|ръкописът [[Брижински паметници]]]]
[[File:Landhaus Wappensaal Fuerstenstein 01.jpg|thumb|right|225px|Княжи камък" (Knežji kamen) при столицата Крън-град (Krnski grad, нем. Karnburg)]]
[[File:Vojvodski stol.jpg|thumb|right|225px|Тронът на Каратаните - – Vojvodski stol/prestol ]]
 
'''Хорутани''' или '''Карантани''', '''Коротани''' ({{lang-la|Quarantani}}; {{lang-sl|Karantanci}}; [[кирилица]]: ''Хорутані'') ранносредновековно старославянско племе, т.н. ''алпийски славяни'', предци на съвременните [[Словенци]] и в днешна [[Австрия]] - – на Каринтийските славяни. Те са преходното звено от западните праславяни към южните славяни. Населяват източните [[Алпи]], [[Каринтия]] и западното побережие на [[Дунав]] в западна [[Унгария]]. За южнославянският им език свидетелстват съставените на хорутанско наречие (т.н. ''Алпийски славянски'') [[Брижински паметници]] които са най-стария славяноезичен текст писан на латиница (датиран е от периода между 972 и 1039 г.).
 
==История==
Упоменати сaса в [[Повесть временных лет]] заедно c белите хървати от областта на [[Пшемишъл]] и със [[сорби]]те. От [[560]] г. са подвластни на [[Аварски хаганат|Аварския хаганат]], в [[611]] г. нападат [[Бавария]], от [[623]] - – [[631]] г. са автономно княжество [[Карантания]] с княз Валук в [[държава на Само|държавата на Само]], след разпада йѝ към [[657]] - – [[661]] г. стават за кратко самостоятелни със столица Крън-град (Karnburg) където е и каменния княжеския им каменен трон (Vojvodski prestol), докато в [[745]] не попадат под владичеството на [[Бавария]] и стават част от [[Франкска империя|Франкската империя]]<ref>[http://ostu.ru/personal/nikolaev/franks.html Франкская империя (Каролинги)]</ref>. В [[796]] техния княз Войномир участва в похода на франките против аварите. След няколко антипокръстителни въстания при княз Хотимир най-сетне към [[800]] г. стават първите славяни приели християнство от западен образец, покръстени са от св. Модест и други ирландски мисионери от Залцбург подчинени на патриарха на [[Аквилея]]. В началото на [[9]] век поселенията им се простират до езерото [[Балатон]] където от земите на Карантаните е образувано по-късното [[Блатненско княжество]]. Запазват своята автономия до потушеаването на антифранкската съпротива на Людевит Посавски вожд на славянското [[Панонско хърватско княжество]] в [[822]] г. когато заради подкрепата им от техните земи е образувано франкското херцогство [[Каринтия]] (слов. Koroška) и от [[828]] феодалите там са немци. През средновековието са именовани ''алпийски славяни'', името ''Карантанци (Карантани, Хорутани)'' продължава да се среща до [[13]] век.
 
==Демократична традиция==
Средновековните документи посочват, че населението свободно избира своя княз, но остава неясно каква точно социална категория средновековната употреба на латинското ''рopulusрорulus'' посочва. Различни традиции, характерни на Карантаните, оцеляват до края на Средновековието, най-отличителна е процедурата за избор на княз на Каринтия, която е спазвана до [[1414]] г.
Княжество запазва своя особено забележителен древен ритуал за избор на войводите си (херцози или принцове - нем. Fürst), практика, която продължава и след като Каратания по-късно е превърната в херцогство Каринтия. Последно церемонията е извършена през 1414 г., когато Ернст Желязния Хабсбургски е интронизиран като херцог на Каринтия (слов. Корошка). Ритуалът става на Госпосветско поле (словенски Gosposvetsko polje, нем. Zollfeld), недалеч северно от [[Клагенфурт|Целовец]] (Celovec, нем. Клагенфурт) и започва на "Княжи камък" (Knežji kamen, нем. Fürstenstein), днес станал емблема на каринтските славяни капител на римска колона, стоящ близо до старата столица Kрънски град (Krnski grad, нем. Karnburg). Тук първата част се извършва на словенски език от свободен селянин, който, избран от народа, в името от хората разпитва новия княз за почтеността му и му напомня за неговите задължения. По-късно, когато херцогство Каринтия се пада на Хабсбургите, идеята, че всъщност народът е този, от когото херцога на Каринтия получава легитимация, е в основата на твърдението на Хабсбургите за уникалността на титлата ерцхерцог.▼
 
▲Княжество запазва своя особено забележителен древен ритуал за избор на войводите си (херцози или принцове - – нем. Fürst), практика, която продължава и след като Каратания по-късно е превърната в херцогство Каринтия. Последно церемонията е извършена през 1414 г., когато Ернст Желязния Хабсбургски е интронизиран като херцог на Каринтия (слов. Корошка). Ритуалът става на Госпосветско поле (словенски Gosposvetsko polje, нем. Zollfeld), недалеч северно от [[Клагенфурт|Целовец]] (Celovec, нем. Клагенфурт) и започва на "Княжи„Княжи камък"камък“ (Knežji kamen, нем. Fürstenstein), днес станал емблема на каринтските славяни капител на римска колона, стоящ близо до старата столица Kрънски град (Krnski grad, нем. Karnburg). Тук първата част се извършва на словенски език от свободен селянин, който, избран от народа, в името от хората разпитва новия княз за почтеността му и му напомня за неговите задължения. По-късно, когато херцогство Каринтия се пада на Хабсбургите, идеята, че всъщност народът е този, от когото херцога на Каринтия получава легитимация, е в основата на твърдението на Хабсбургите за уникалността на титлата ерцхерцог.
Интронизацията на херцога на Каринтия се състои от три части: първо, описания ритуал на словенски език извършен на споменатия "Княжи камък"; следва служба в катедралата на едноименния град Госпа Света (Gospa Sveta, нем. Maria Saal) и накрая на церемонията херцога заема каменния трон (Vojvodski prestol/stol, нем. Herzogsstuhl), недалеч от църквата където новият херцог се заклева и на немски и получава почести от гражданите. Тронът е датиран към 9 век и се състои от две каменни седалки, чиито облегалки са прикрепени еднa към друга, по-голямата седалка, обърната на изток, е за херцозите, а другата, по-малка с лице на запад, за [[Пфалцграф|Палатин графовете]] на династията [[Майнхардини]]. Той е направен от римски надгробни плочи взети от околността и е упоменат като "Sedes Karinthani ducatus" при коронацията на херцог Херман II в 1161 г. Последната интронизация (вече без първата част на ритуала) става в 1651 г., но титуляра Фердинанд Хабсбург, син на император Фердинанд III не участва лично.▼
 
▲Интронизацията на херцога на Каринтия се състои от три части: първо, описания ритуал на словенски език извършен на споменатия "Княжи„Княжи камък"камък“; следва служба в катедралата на едноименния град Госпа Света (Gospa Sveta, нем. Maria Saal) и накрая на церемонията херцога заема каменния трон (Vojvodski prestol/stol, нем. Herzogsstuhl), недалеч от църквата където новият херцог се заклева и на немски и получава почести от гражданите. Тронът е датиран към 9 век и се състои от две каменни седалки, чиито облегалки са прикрепени еднaедна към друга, по-голямата седалка, обърната на изток, е за херцозите, а другата, по-малка с лице на запад, за [[Пфалцграф|Палатин графовете]] на династията [[Майнхардини]]. Той е направен от римски надгробни плочи взети от околността и е упоменат като "Sedes„Sedes Karinthani ducatus"ducatus“ при коронацията на херцог Херман II в 1161 г. Последната интронизация (вече без първата част на ритуала) става в 1651 г., но титуляра Фердинанд Хабсбург, син на император Фердинанд III не участва лично.
Церемонията е подробно описана за първи път от хрониста Йоан Viktring по повод на интронизацията на [[Майнхардини|Майнхард II Тиролски]] през 1286. Тя също е разказана в книгата на Жан Боден през 1576. Идеята владетелите да получават власт не от Бога, или чрез наследство, но от представители на народо е идея не е много често по това време, но това е доктрина, която държи племенно славянско общество в мир стотици години. По подобен начин камък, който се намира сега в Уестминстърското абатство, се е използвал и в [[Шотландия]]. В личен екземпляр на [[Томас Джеферсън]] на книгата на Боден Джеферсън е поставил инициалинте си в непосредствена близост до описанието по-горната церемония като примерен материал, използван по време на създаването на конституцията на [[САЩ]].▼
 
▲Церемонията е подробно описана за първи път от хрониста Йоан Viktring по повод на интронизацията на [[Майнхардини|Майнхард II Тиролски]] през 1286. Тя също е разказана в книгата на Жан Боден през 1576. Идеята владетелите да получават власт не от Бога, или чрез наследство, но от представители на народо е идея не е много често по това време, но това е доктрина, която държи племенно славянско общество в мир стотици години. По подобен начин камък, който се намира сега в Уестминстърското абатство, се е използвал и в [[Шотландия]]. В личен екземпляр на [[Томас Джеферсън]] на книгата на Боден Джеферсън е поставил инициалинте си в непосредствена близост до описанието по-горната церемония като примерен материал, използван по време на създаването на конституцията на [[САЩ]].
 
== Бележки ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Хорутани“.