Чосон: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 13:
|столица = Хансонг
|език = корейски
|религия = нео конфуцианство, корейски [[будизъм]], корейски [[шаманизъм]], християнство (от 1886) <ref name="easternspirit" />
|управление = [[Монархия]]
|длъжност1 = Крал
Ред 50:
'''Кралство Чосон''' (буквален превод ''„Великата Държава Чосон“'', [[корейски език|Коригирана романизация на корейския език]]ː''Joseon'') било царство на територията на [[Корейския полуостров]], което се остановило за близо пет века, основано от И Сонг-гье чрез преврат през 1388. След преврата столицата е преместена в днешен Сеул. По време на Чосон, Северните граници се разширяват до реките [[Тумъндзян]] и [[Ялудзян]], след подчиняването на местното население - [[Джурчени]]. Династия Чосон е последната династия в историята на Корея и най-дълго управляващата династия идеализираща [[конфуцианство|конфуцианството]].
По време на царуването си, Чосон насърчено затвърдява китайските идеали и доктрини на [[конфуцианство|конфуцианството]] в корейското общество. Нео конфуцианството било отвърдено като новата идеология на династията. Будизмът бил отчасти отхвърлен и дори понякога се стигало до гонения.<ref name="easternspirit">[http://www.easternspirit.org/page.php?36 История на Корея. Детелина Маринова]</ref> След като [[Корейския полуостров]] се обедниява се радва на разцвет на културата, търговията, науката, литературата и технологията. Въпреки разцвета, Чосон е няколко пъти отслабен от късния XVI до рания XVIIв., когато са Японските и Манджурските нашествия, които водят до тежка изолационна политика, въпреки това след края на Второто Манджурско нашествие страната е близо 200 години в мир.
Независимо от разцвет и мир в продължение на 200 години, през XVIII династията е към своя край, когато посреща вътрешни борби, борби за власт и международен натиск, Чосон се разпада в края на XIXв. Днес династията е оставила огромно културно наследство- [[традиции]], [[етикет]], културни норми, обществени нагласи към текущи въпроси и модерния [[корейски език]].
Ред 58:
През късния XIVв., почти 500 годишното царство [[Корьо]] било пред разрушение следствие от години на войни и окупацията от разпадащата се [[Монголската империя]]. Последвано от идването на власт на династия [[Мин]] в Китай, дворецът в Корьо се разделил на два фронта - подкрепящи генерал И (т.е династия [[Мин]]) и генерал Чо (т.е династия Юан). Корьо твърди, че е наследник на древното царство Когурьо и въстановяването винаги е било част от външната им политика, затова те изискват територията Манджурия от Китай. Когато изпращат вестител, за да изисква бившата територия на Когурьо, генерал И едновременно тръгва на поход, за да завладее [[Ляодунски полуостров|Ляодунския полуостров]], който обаче въстанал, върнал се обратно и свалил досегашния крал У, в полза на сина му Чанг. Малко след това убива както и предишния крал У, така и сина му, заради неуспешната реставрация и насилствено поставя династия И на трона. През 1392 детронира Чонг Монг-чу, лидер на група привърженици на династия Корьо и последния крал от династията, изпращайки го в изгнание и слага край на дългото управление на Корьо и поставя началото на Чосон.
В началото от управлението си, И Сонг-гье, коронован като Таеджо използвал досегашното название на страната, като само променил династията на И, но все още влиятелните подръжници на Корьо като Глонмун благородниците и клана Уанг, които въпреки понижени продължавали да упражняват известно влияние, управниците решават, че са нужни по-сериозно мерки за укрепване на властта и след дълго премисляне именува династията като Чосон, идващо от древното кралство Гочосон и премества столицата от [[Кесън]] в Ханянг или Хансонг, днешен [[Сеул]].<ref name="books.google.bg">[https://books.google.bg/books?id=XB4UYXNQK1wC&dq=ming+taizu+joseon&source=gbs_navlinks_s&redir_esc=y “The Land of Scholars: Two Thousand Years of Korean Confucianism”]</ref>
== Източници ==
<references />
[[Категория:История на Корея]]
{{Превод от|en|Joseon|689510818}}
| |||