|
}}
'''Кралство Чосон''' (буквален превод ''„Великата Държава Чосон“'', [[корейски език|Коригирана романизация на корейския език]]ː''Joseon'') билое царство на територията на [[Корейския полуостров]], коетосъществувало семежду остановило1392 за близои пет1897 векагодина, основано от И Сонг-гье чрез преврат през 1388. След преврата столицата е преместена в днешен [[Сеул]]. По време на Чосон, Севернитесеверните граници се разширяват до реките [[Тумъндзян]] и [[Ялудзян]], след подчиняването на местното население -– [[Джурчени]]. Династия Чосон е последната династия в историята на Корея и най-дълго управляващата династия идеализираща [[конфуцианство|конфуцианството]].
По време на царуването си, Чосон насърчено затвърдява китайските идеали и доктрини на [[конфуцианство|конфуцианството]] в корейското общество. Нео конфуцианството билое отвърденоутвърдено като новата идеология на династията. Будизмът биле отчасти отхвърлен и дори понякога се стигалостига до гонения.<ref name="easternspirit">[http://www.easternspirit.org/page.php?36 История на Корея. Детелина Маринова]</ref> След като [[Корейския полуостров|Корейският полуостров]] се обеднияваобединява, се радва наидват разцвет на културата, търговията, науката, литературата и технологията. Въпреки разцвета, Чосон е няколко пъти отслабен от късния XVI до ранияранния XVIIв.XVII век, когато са Японскитеяпонските и Манджурскитеманджурските нашествия, които водят до тежка изолационна политика,. въпрекиВъпреки това след края на Второто Манджурско нашествие страната е близо 200 години в мир.
Независимо от разцветразцвета и мирмира в продължение на 200 години, през XVIII век династията е към своя край, когато посреща вътрешни борби, борби за власт и международен натиск, Чосон се разпада в края на XIXв. ДнесДинастията династията е оставилаоставя огромно културно наследство- – [[традиции]], [[етикет]], културни норми, обществени нагласи към текущи въпроси и модерния [[корейски език]].
== Ранен период ==
[[File:太祖.GIF|thumb|ляво|Крал Таеджон]]
През късния XIVв.XIV век, почти 500 -годишното царство [[Корьо]] билое пред разрушение в следствие отна години на войни и окупацията от разпадащата се [[Монголската империя]]. ПоследваноСлед отпоследвалото идванетоидване на власт на династия [[Мин]] в Китай, дворецът в Корьо се разделилразделя на два фронта -– подкрепящи генерал И (т.е. династия [[Мин]]) и генерал Чо (т.е. династия Юан). Корьо твърди, че е наследник на древното царство Когурьо и въстановяването винаги е било част от външната им политика, затова те изискват територията Манджурия от Китай. Когато изпращат вестител, за да изисква бившата територия на Когурьо, генерал И едновременно тръгва на поход, за да завладее [[Ляодунски полуостров|Ляодунския полуостров]], който обаче въстаналвъстава, върналвръща се обратно и свалилсваля досегашния крал У, в полза на сина му Чанг. Малко след това убива както и предишния крал У, така и сина му, заради неуспешната реставрация и насилствено поставя династия И на трона. През 1392 г. детронира Чонг Монг-чу, лидер на група привърженици на династия Корьо и последнияпоследен крал от династията, изпращайки го в изгнание и слага край на дългото управление на Корьо, и поставяпоставяйки началото на Чосон.
В началото от управлението си, И Сонг-гье, коронован като Таеджо използвализползва досегашното название на страната, като само променил династията на И, но все още влиятелните подръжници на Корьо като Глонмун благородниците и клана Уанг, които въпреки понижени продължавали да упражняват известно влияние, поради което управниците решават, че са нужни по-сериозносериозни мерки за укрепване на властта и след дълго премисляне именува династията като Чосон, идващо от древното кралство Гочосон и премества столицата от [[Кесън]] в Ханянг или Хансонг, днешен [[Сеул]].<ref name="books.google.bg">[https://books.google.bg/books?id=XB4UYXNQK1wC&dq=ming+taizu+joseon&source=gbs_navlinks_s&redir_esc=y “The Land of Scholars: Two Thousand Years of Korean Confucianism”]</ref>
== Източници ==
|
