Уилям Бевъридж: Разлика между версии

{{обработка|форматиране}}

{{източници}}

След като завършва университет става адвокат. Интересува се от социални услуги. Промотира безплатните обяди в училищата и старческите пенсии. Той е един от хората, които са въвели помощите за безработни. През първата световна война е ръководил мобилизирането на войници. След войната е посветен в рицарство и става секретар на Министерството на храната. От 1919 до 1937 е директор на Лондонското училище за икономика и политическа наука. Става член на Фабианското общество, което е било голяма част от елита на Великобритания – аристократи и интелектуалци. Те са последователи на социализма. Известни други представители са Уелс, Шоу, а по-късно дори и Оруел. Помагал е на учени, които са изгубили позиции заради религия или раса по времето на националсоциализма.

Бил е много деен като член на лейбъристите и дори става им лидер в камарата на лордовете. Увличал се е по евгениката. Съпругата му се казва Джеси Джанет и се женят през 1942. Умира в дома си през 1963 и последните му думи са „Имам 1000 неща да свърша“.