Корней Чуковски: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
допълнение
Ред 25:
}}
 
'''Корней Иванович Чуковски''' ({{lang-ru|Корней Иванович Чуковский}}) е псевдонимът на [[Русия|руския]] [[писател]], критик, преводач и очеркист '''Николай Василевич Корнейчуков''' ({{lang-ru|Николай Васильевич Корнейчуков}}). Корней Чуковски eе бил един от най-популярните детски поети в Русия. Неговите изобретателни и находчиви рими са лесни за запомняне, а литературните му образи - – абсурдни. Поемите му ''Крокодил'', ''Телефон'' и др. са били любими на много поколения в Русия и СССР, стихове от негови поеми, особено ''Телефон'' са били често цитирани и използвани като изрази в руската медия и ежедневните разговори. Той е бил също така влиятелен литературен критик и есеист.
 
== Биография ==
Ред 32:
Чуковски е учил в гимназия в Одеса. След като получил своето образование, Чуковски започнал кариера в [[журналистика]]та, като писал за вестник ''„Одески новини“'' от [[1901]] г. до [[1905]] г, като за две години от този период той бил кореспондент на вестника в [[Лондон]].
 
През [[1905]] г. – [[1908]] г. той е работил като редактор на сатиричното списание ''„Сигнал“'' и започнал, с книга за [[Леонид Андреев]], поредица от мемоари и анализи, които обхванали три поколения от руския литературен живот. По това време, той започнал да превежда произведения на [[Англия|английски]] и [[Съединени американски щати|американски]] автори, най-видните имена от които са: [[Чарлс Дикенс]], [[Марк Твен]] и [[Уолт Уитман]].
 
Преводите и критиката, които Чуковски е написал, са високо ценени. Особено важен е неговият труд върху творчеството на руския поет от [[19 век]] [[Николай Некрасов]]. Въпреки това, Чуковски дължи своето име на детската литература, която създава. Той е смятан от мнозина за първия руски автор на модерна детска литература. Някои от неговите стихотворения, като ''„Крокодил“'' ([[1917]] г.), ''„Мий без спир“'' ([[1923]] г.) и ''„Голяма хлебарка“'' (1923 г.), са считани за класика в жанра. Техните рими и приятен вид нямали нищо общо с дореволюционните скучни произведения, които били характерни за тогавашното стихотворство. В творчеството на Чуковски баналните теми за съдружие и обществена отговорност са винаги с второстепенно значение, като на преден план излизат самите ярки истории. Те са изпъстрени с въображаеми случки за всекидневни ситуации и със същества, които са познати на децата.
 
[[Картинка:USSR stamp K.Chukovsky 1982 4k.jpg|thumb|дясно|150px|[[Пощенска марка]] на [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]], [[1982]] (Michel 5164, Scott 5033)]]
Направени са театрални, филмови и дори оперни и балетни адаптации по негови произведения (композиторът [[Сергей Прокофиев]] продуцирал някои от тях), като те били много популярни през [[20 век]].
 
Чуковски е автор на книгата ''„[[От две до пет]]“'' ([[1933]] г.), която изследва детската реч и психика. Тя веднага станала любимо ръководство на родителите на малки деца и заради това има над двадесет издания.
Ред 43:
Корней Чуковски умира на [[28 октомври]] [[1969]] г. в [[Москва]], [[Русия]].
 
Литературното си наследство завещава на една от четирите си дъщери – писателката [[Лидия Чуковска]]. С нейно съдействие е оформен музей на писателя в „Селото на писателите“ край Москва. <ref>[http://bg.rbth.com/arts/travel/2014/05/20/tuk_lesno_se_disha_i_pishe_18171 Тук лесно се диша и пише, „Руски дневник“, 20 май 2014 г. Дария Гонзалес]</ref>
 
== Източници ==
<references />
 
{{нормативен контрол}}
{{СОРТКАТ:Чуковски, Корней}}
[[Категория:Руски писатели|Чуковски|Корней]]