Уикипедия

Съюз на българските художници: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 16:
Висш ръководен орган е Общото събрание, което се свиква веднъж на три години от Управителния съвет.
 
Понастоящем в съюза членуват около 3000 художници и критици от всички творчески генерации. Членството е индивидуално и е структурирано в 17 секции: Живопис, Графика и илюстрация, Скулптура, Критика, Карикатура, Рекламен дизайн, Сценография,Реставрация, Монументални изкуства, Дизайн, Керамика, Графичен дизайн, Секция „13” - неконвенционални форми, Дърворезба, Бижута, Текстил, Комикс.
Понастоящем в СБХ членуват над 2700 художници и критици от всички творчески генерации. За член може да бъде приет всеки упражняващ професията си художник или критик с доказани творчески изяви. Членството е индивидуално.
 
В страната са създадени представителства, които обединяват членовете на съюза и по териториален принцип. СБХ в своята дейност подпомага реализацията на творческите проекти на своите членове; осигурява за тях информация за значими събития и форуми от национален и международен характер и съдейства за осъществяване на творчески контакти. Всеки художник, член на Съюза, може да се ползва от социалните програми и възможностите за защита на професионалните интереси и авторски права, възможност за участие в различни конкурси, симпозиуми, пленери.
Целта на организацията е да защитава интересите на своите членове и да съдейства за развитието и популяризирането на изобразителното изкуство у нас и в чужбина. През 1993 г. е създаден фонд "Поддържане на изкуството в България". Чрез него се обединяват благотворителните, дарителските, творческите и други инициативи на държавни, обществени и частни организации, фирми, физически и юридически лица, свързани с изобразителните изкуства или в полза на българските художници.
 
СБХ притежава най-големия изложбен комплекс за съвременно и класическо българско изкуство - залите на ул. „Шипка” 6 и салона на галерия „Райко Алексиев” на ул. „Г. С. Раковски” № 125. Изложбената политика е отворена за идеи и проекти от различен характер. В салоните на СБХ се провеждат различни  изложби – самостоятелни, колективни, юбилейни, ретроспективни, гостуващи, а също и авторитетни международни прояви и авангардни форми.  
По време на [[Народна република България|комунистическия режим]] СБХ се превръща в един от елементите на [[тоталитаризъм|тоталитарната система]], провеждащ официалната политика в областта на изобразителното изкуство. По това време подобни организации съществуват и в другите източноевропейски страни. През този период той придобива значително имущество, което притежава и днес: собствено издателство, 4 други предприятия, малки хотели (творчески домове) в [[София]], [[Самоков]], [[Балчик]], [[Боженци]], [[Велико Търново]], [[Вършец]], [[Долна баня]], [[Сливен]], [[Созопол]], [[Шкорпиловци]]. Съюзът притежава и две художествени галерии в София - галерията на улица „Шипка“ 6 и Галерия „Райко Алексиев“.
 
СБХ членува в следните международни организации: АИАП, ИКОМОС, ИКОГРАДА, АИКА. 
 
СБХ притежава творчески бази в: София, Вършец, Созопол, Долна баня, Боженци, Шкорпиловци, Балчик, Велико Търново. 
 
== Председатели ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Съюз_на_българските_художници“.