Т-55: Разлика между версии

| заглавие=Т-55 в музея „Истории танка Т-34”34“, край Москва

Още през [[1943]] г. вече е ясно, че възможностите за модернизация на основния боен танк [[Т-34]] са изчерпани – повишаването на бронировката и огневата мощ водят до намаляване на маневреността и надеждноста на машината. За това се взема решение да започне разработката на принципно нова машина с по-мощен двигател, по-добра броня и въоръжение с по-голям калибър, която да има възможност да се модернизира сериозно през годините на експлоатация. В периода 1943- – 1944 г. конструкторското бюро към завод №183, който е евакуиран от [[Харков]] в [[Нижни Тагил]] на територията на [[Уралвагонзавод]], начело с танковия конструктор Александър Морозов създава танка Т-44. Въпреки големите прилики с предшественика си Т-34, това е принципно нова машина, която по-късно става основа за създаването на Т-54. Двигателят е разположен напречно, което позволява куполата да се измести към средата на корпуса, а люкът на механик-водача да бъде премахнат от челния брониран лист и да се постави в горната част на корпуса. Този танк не взема участие във [[Втора световна война|Втората световна война]] и няколко години по-късно е спрян от производство. Основната слабост на новата машина е старото 85-mm оръдие, което вече е неефективно за борба с новите танкове на противника.

Успоредно с разработката на Т-44 се работи и по нов танк – „Обект 137”137“, който по-късно е наречен Т-54. Първият проект е още от 1944 г., а прототипът е готов за изпитания през януари 1945 г. <ref> Устьянцев, С., Д. Колмаков. Боевые машины Уралвагонзавода – Танки Т-54/Т-55. Н.Т.: Медиа-принт. 2006, с. 30.</ref> От 11 март до 11 април [[1945]] г. на полигона край [[Кубинка]] на Главното бронетанково управление на съветската армия (ГБТУ) преминават изпитанията на новата машина. Макар да използва много елементи от Т-44, новият танк се отличава от него с усилената броня и с ново, 100-mm оръдие – първите два прототипа са били съответно с ЛБ-1 и Д-10Т на конструктора Ф. Петров, като накрая е избрано именно неговото. Държавната комисия взема решение танкът да бъде произвеждан серийно, но след отстраняване на съществените недостатъци – куполата да бъде заменена с подобна на танковете [[ИС (танк)|ИС-3]], да се добави въртящ се под в бойното отеделение, да се подобри зацепването на веригата, да се променят ъглите на бронираните листове в задната част на корпуса и др. <ref> Устьянцев, С., Д. Колмаков. Боевые машины Уралвагонзавода – Танки Т-54/Т-55. Н.Т.: Медиа-принт. 2006, с. 33.</ref> С правителствено постановление №960-402сс от [[29 април]] [[1946]] г. Т-54 е приет на въоръжение. Производството му започва едновременно в три завода – №183 в Нижни Тагил, №75 в Харков и №174 в [[Омск]]. Но доставките стават ритмични едва през [[1948]] г. Производството на първите серии, известни като Т-54-1 или Т-54 (обр. 1946 г.) е свързано с много проблеми и танкистите от бойните части се оплакват често от ненадеждната ходова част, по-слабата проходимост по мек терен в сравнение с Т-34, обратното скосяване на куполата, което води до опасни рикошети и др. През 1949 г. на държавно ниво се обсъжда дали да не бъде спряно производството на танка. Това налага сериозни промени по конструкцията, като най-съществената новост е подобрената купола, на която е премахнато обратното скосяване в предната част и е с нова, въртяща се, командирска куполка. Премахнати са и двете курсови 7,62-mm картечници СГ-43, разположени над веригите, и са заменени с една в челния брониран лист, както е при Т-44. Зенитната картечница е разположена на нов турел. Дебелината на челната броня е намалена от 120 на 100 mm. Общата масана танка е намалена с 1,7 t. Новата версия е известна като Т-54-2 или Т-54 (обр. 1949 г.).

През [[1951]] г. се появява следващата модификация на танка, известна като Т-54-3 или Т-54 (обр. 1951 г.), на която освен многобройните корекции е монтирана и нова купола, на която са премахнати всички скосявания. Всички следващи модернизации следват формата на тази трета купола. На челния долен брониран лист започва да се монтира устройство за поставяне на минен трал. В периода 1951- – 1956 г. конструкторите на танка работят сериозно по надеждността му и към [[1956]] г. според главния конструктор на завод №183 Л. Карцев Т-54 е способен да измине до 10 000 km без сериозен ремонт. <ref> Устьянцев, С., Д. Колмаков. Боевые машины Уралвагонзавода – Танки Т-54/Т-55. Н.Т.: Медиа-принт. 2006, с. 85.</ref>

На модификацията Т-54А, или „Обект 137Г”137Г“, появила се през [[1955]] г. вече се монтира дулен ежектор за изсмукване на газовете след изстрел. Монтиран в края на дулото, той е характерен белег на всички по-нататъшни модификации на Т-54 и Т-55. Танкът е оборудван с електрохидравличен стабилизатор във вертикална плоскост „Горизонт”„Горизонт“ за оръдието, което вече е усъвършенстваното Д10ТГ, нощен прибор за наблюдение на механик-водача – ТВН-1, нова радиостанция – Р-113, и танкоразговорно устройство – Р-120.

На основата на Т-54А е извършена и поредната модернизация на танка – Т-54Б, или „Обект 137Г2”137Г2“, от 1956 г. Оръдието вече има двуплоскостен стабилизатор „Циклон”„Циклон“, азимутален указател, нов прицел – ТШ2Б-32 командирът и мерачът също разполагат с прибори за нощно виждане – съответно ТКН-1 и ТПН-1-22-11, добавен е въртящ се под на бойното отделение, който рязко намалява опасността от травми на пълнача при завъртане на куполата. Танкът има и оборудване за преодоляване на водни препятствия.

Последната сериозна модификация – Т-54М, е от [[1977]] г., когато наличните танкове се модернизират до нивото на танковете Т-55 от това време. Оръдието е Д-10-Т2С с ежектор и боекомплект от 43 снаряда, двуплоскостен стабилизатор „Циклон-М”М“, лазерен далекомер КДТ-1, картечниците СГМТ са заменени с ПКТ с боекомплект 3500 патрона, нов стабилизиран прицел за мерача ТШ-32ПМ, прибори за нощно виждане на командира и мерача, двигателят е В-55 с мощност 580 к.с., добавена е защита срещу оръжия за масово поразяване, автоматична противопожарна система и термодимова апаратура. Масата на танка нараства до 36,5 t.

През 1955 г. започва и работата по нова сериозна модификация на танка Т-54 под името „Обект 155”155“. В нея се появяват ред нововъведения като: система за противоатомна защита с филтровентилационна система, като е премахнат вентилаторът за очистване на въздуха, чийто изход е пред люка на пълнача, термодимова апаратура, автоматична противопожарна система, бак-стелажи, които едновремено позволяват увеличаване на боекомплекта на танка и обема на зарежданото гориво, премахната е зенитната картечница като неефикасна и е преработен люкът на пълнача, инсталирани са мощен въздушен компресор, улесняващ пуска на двигателя, чиято мощност нараства от 520 на 580 к.с., както и планетарни бордови предавки. <ref>http://militera.lib.ru/memo/russian/kartsev_ln/10.html</ref>

В средата на [[1957]] г. новата машина е приета на въоръжение под името Т-55, а серийното производство започва година по-късно – в средата на [[1958]] г. След [[1962]] г. Уралвагонзавод започва производството на новия танк [[Т-62]] и производството на Т-55 продължава в Омския завод за транспортно машиностроене, а по лиценз в [[Полша]] и [[Чехословакия]]. През същата 1962 г. се появява и модернизираният вариант – Т-55А. Основно внимание при него е отделено на защита на екипажа от оръжията за масово поразяване и танкът е съоръжен с допълнителна вътрешна противорадиационна обшивка – ПОВ, изградена основно от полипропилен и борен оксид. Тя служи и като допълнителна защита срещу проникнали осколки – така Т-55 е първият серийно произвеждан танк, защитен и от ударната вълна, и от проникващата радиация. Премахната е и курсовата картечница, с която стреля механик-водачът, защото се е оказала неефективна. Т-55А е приет на въоръжение със заповед на министъра на отбраната от юли 1962 г.<ref>Шумилин, С., Н. Околелов, А. Чечин. Средний танк Т-55 (обьект 155). Бронеколекция – прил. сп „Моделист конструктор”конструктор“, 4 (79), 2008, с. 14-18.</ref> Т-55А се произвежда изцяло в завод №174 в Омск (по късно – Завод за транспортно машиностроене). От [[1965]] г. се въвеждат в употреба новите и по-надеждни вериги с гумено-метални шарнири. За борба срещу вертолетите от [[1969]] г. отново започва да се монтира 12,7-mm зенитна картечница ДШК-М.

В началото на 80-те е направена сериозна модернизация, имаща за цел да доведе наличните танкове Т-55 и Т-55А до ниво на защитеност и огнева мощ като Т-64А и Т-72. През април [[1983]] г. новите модификации са приети на въоръжение като Т-55М и Т-55АМ (М – от „модифицированной”„модифицированной“). Те са оборудвани с нова система за управление на огъня „Волна”„Волна“, включваща лазерен далекомер КДТ-2, балистичен изчислител БВ-55, двуплоскостен стабилизатор „Циклон”„Циклон“ М1, нов прицел на мерача ТШ2Б-32ПВ с независима стабилизация на зрителното поле във вертикална плоскост. Добавена е система за изстрелване на управляеми ракети 9К116 „Бастион”„Бастион“. Нова е и радиостанцията – Р-173. Подсилена е бронировката на куполата, челната корпусна броня и дъното под механик-водача, което води до увеличаване масата на машината – 40,9 за Т-55М и 41,5 t за Т-55АМ. Монтира се и нов, по-мощен двигател – дизелов В-55У с 620 к.с., а по-късно и многогоривен дизелов В-46-5М с 690 к.с.

През есента на същата 1983 г. е приет на въоръжение и вариантът Т-55АД – модификация на Т-55А, оборудвана с комплекс за активна защита от противотанкови управляеми снаряди – 1030М „Дрозд”„Дрозд“ (Д – от „Дрозд”„Дрозд“). Системата открива чрез двете радиолокационни станции приближаващите се управляеми кумулативни ракети на 130 m дистанция от танка, преминава в режим на следене, когато са на 60 m от него и активира намиращите се на куполата 107-mm защитни заряди (по 4 от двете страни), когато ПТУР е на 6,7 m от танка. Вариантът с многогоривен дизелов двигател В-46-5М е Т-55АД-1. Защита „Дрозд”„Дрозд“ е монтирана и на вариантите Т-55М и Т-55АМ – съответно те са означавани като Т-55МД и Т-55АМД.

Година по-късно – през [[1984]] г., се появява и нова модификация – Т-55МВ и Т-55АМВ, съоръжени с комплекс от навесна динамическа защита (В – от „взривной”„взривной“). Тя се разполага върху куполата и челните бронирани листове, но на някои танкове се монтира и на бордовите екрани, предпазващи ходовата част. Допълнителната броня под механик-водача е запазена. Вариантите с многогоривен дизелов двигател В-46-5М съответно са Т-55МВ-1 и Т-55АМВ-1.

Механик-водачът седи в лявата част на отделението за управление, а в дясната част са разположени стелажи за 20 снаряда. От Т-55 там се разполагат бак-стелажи (известни и като „мокри”„мокри“ стелажи), които едновременно са резервоари за гориво и стелажи за снаряди. В бойното отделение от лявата страна са разположени мерачът и отзад над него – командирът на танка, а вдясно – пълначът. Куполата може да се върти от мерача ръчно или с електромеханичен привод. От Т-54А нататък подът на бойното отделение е въртящ се, което намалява възможността за контузии на пълнача при завъртането на куполата и движението на оръдието.

Трансмисията на Т-55 се състои от повишаващ [[редуктор]] с предавателно число 0,7, петстепенна [[скоростна кутия]] (5 + 1), главен многодисков (17 диска) фрикцион със сухо триене стомана в стомана, два планетарни механизма за завиване и лентови спирачки, 2 бордови предавки и приводи за вентилатора и компресора. С помощта на два лоста с приводи механик-водачът осъществява двустепенно завиване или спиране на танка. При поставяне на един лост от нулево в I положение въртящият момент на съответното водещо колело се забавя с 1,42 пъти, което спомага за плавното завиване на машината. При поставяне на лоста във II положение се блокира водещото колело и машината завива около оста си. Поставянето на двата привода във II положение спират танка на място. Минималният радиус при завиване на танка с лостове в I положение е 8,91 m, а при II положение – 2,64 m.<ref>Шумилин, С., Н. Околелов, А. Чечин. Средний танк Т-55 (обьект 155). Бронеколекция – прил. сп „Моделист конструктор”конструктор“, 4 (79), 2008, с. 26-27.</ref>

Основното въоръжение на танковете Т-54 и Т-55 е 100-mm нарезно танково оръдие [[Д-10|Д-10Т]]. То е създадено още в 1944 г. и е монтирано първоначално на самоходните артилерийски установки [[СУ-100]]. На модификацията Т-54А се монтира усъвършенстваното Д-10ТГ, което има ежектор за продухване на барутните газове от цевта и вертикален електрохидравличен стабилизатор „Хоризонт”„Хоризонт“. След 1956 г. от версията Т-54Б и на танковете Т-55 се монтира оръдие Д-10Т2С и двуплоскостен стабилизатор „Циклон”„Циклон“. Далекобойността на оръдието с оптичен прицел е 6900 m, а от закрити огневи позиции – до 14 600 m. Далечина на изстрела с право мерене при цел с височина 2 m – 1000 m за бронебоен и 1100 m за осколъчно-фугасен снаряд. Скорострелност – 7 изстрела при стрелба от място и 4 при стрелба от движение. Ъгълът на възвишение/снижение на оръдието е от +18 до –5°. Мъртвата зона за оръдието и картечницата е 20-21 m.

За допълнително въоръжение се използват 7,62-mm картечници. За Т-54 се използват картечници СГМТ – танкова версия на картечницата на Пьотр Горюнов [[СГ-43]]. Една картечница е сдвоена с оръдието и чрез електроспусък се управлява от мерача. Допълнително се монтира и една курсова картечница, която се намира вдясно от механик-водача в отделението за управление. Той стреля с нея чрез бутон в десния приводен лост. В първите версии на Т-54 курсовите картечници са две и са разположени на металните листове над веригите, като общият боекомплект за трите картечници е 4000 патрона. След 1949 г. са премахнати като неефективни и заменени с една, за която е направен малък отвор в средата на горния преден брониран лист. Боекомплектът за двете картечници е 3500 патрона в 14 метални кутии с ленти по 250 патрона. От версията Т-55А нататък курсовата картечница също е премахната като неефективна и остава само една сдвоена с оръдието 7,62-mm картечница. При танковете Т-55 картечниците СГМТ са подменени с по-модерните и надеждни [[ПК (картечница)|ПКТ]]. При Т-55М боекомплектът за сдвоената картечница е намален на 2250, а при Т-55АМ, Т-55АД, Т-55АМВ и Т-55МВ той е 3000 патрона.

В началото на 60-те са правени опити да се монтира в задната част на куполата комплекс за изстрелване на противотанкови управляеми ракети „Малютка”„Малютка“, но разработката е изоставена.

След 1983 г. в модернизираните версии Т-55М и Т-55 АМ е добавено и управляемо оръжие – системата „Бастион”„Бастион“ 1К13-22, която може да изстрелва управляеми ракети 9М117 – в боекомплекта са включени 3 броя. Далекобойността им е 4000 m, а разпознаването на цели е до 5000 m в дневен режим и 800 m в нощен.<ref> http://fkoz.feodosia.com.ua/main3.phtml?link=29 </ref>

Първите версии на Т-54 нямат стабилизатор на оръдието. През 1955 г. на модификацията Т-54А се монтира електрохидравличен стабилизатор СТП-1 „Горизонт”„Горизонт“ във вертикална плоскост, а от 1956 г. – на модификацията Т-54Б – двуплоскостен електрохидравличен стабилизатор СТП-2 „Циклон”„Циклон“. От същата година започва да се монтира и азимутален указател, показващ позицията на завъртане на куполата, който заедно с индикатора за възвишение на оръдието се използва за стрелба от закрити огневи позиции. Стабилизаторът се управлява от мерача посредством пулт за управление с две ръкохватки, на които са монтирани и бутоните на електроспусъците – за оръдието – на дясната, и за картечницата – на лявата. Електроспусъците са дублирани – за оръдието той е монтиран и в ръкохватката за възвишение на оръдието, а за картечницата – в ръкохватката за завъртане на куполата. В случай на нужда може да се използват и механичните спусъци – за оръдието той е от дясната страна на мерача, монтиран на самото оръдие, а с картечницата стреля пълначът. Ако след натискане на спусъка оръдието не може да произведе изстрел, пълначът може да блокира електроспусъците с прибора ВС-11А, за да извади безопасно снаряда.

На танковете Т-55 от първите години се монтира прицел ТШ2Б – 32ПВ, също с 3,5 и 7-кратно увеличение. Същият е и нощният инфрачервен прицел – ТПН-1-22-11. Стабилизаторът е СТП-2М „Циклон”„Циклон“. От 1975 г. на Т-55А се монтира лазерен далекомер КДТ-1 (в България тези танкове бяха известни като Т-55АЖ).

От 1983 г. модификациите Т-55М и Т-55АМ вече са оборудвани с нова система за управление на огъня „Волна”„Волна“, която включва: прицел ТШСМ – 32ПВ; лазерен далекомер КДТ-2 с обхват 500-4000 m и точност на измерването 10 m; балистичен изчислител БВ-55 с два режима на работа – автоматичен и полуавтоматичен, задаващ поправки за износване на ствола, температурата на въздуха и заряда, атмосферното налягане и скоростта на страничния вятър; двуплоскостен стабилизатор „Циклон”„Циклон“ М1 с подобрена стабилизация; нов прицел на мерача – ТШСМ-32ПВ, който има стабилизация на зрителното поле във вертикална плоскост. <ref>http://fkoz.feodosia.com.ua/main3.phtml?link=29 </ref>

Чехословашките версии Т-55АМ1 и Т-55АМ2 са оборудвани със система за управление на огъня Kladivo („Кладиво”„Кладиво“). Нейният балистичен изчислител може да въвежда скоростта и посоката на вятъра; температура на въздуха; скоростта, износването на зарядната камера; заряд на боеприпаса; температурата в цевта на оръдието; посоката и ъгловото отклонение на целта. На танковете се монтира и система SDIO за засичане и оповестяване при облъчване с лазерен прицел от противников танк.

Мерачът след 1956 г. от Т-54Б нататък разполага освен с дневния и нощния прицел и с призмен прибор за наблюдение ТНП-165, а пълначът – с призмен перископичен прибор за наблюдение МК-4. <ref>Барятинский, М. Средный танк Т-54. Бронеколекция 4 (67) 2006. Приложение к журналу „Моделист-конструктор”конструктор“, с. 10-14</ref>

За външна радиовръзка се използва радиостанция. На първите версии на Т-54 това е късовълновата 10-РТ-26 – приемо-предавателна, телефонна, симплексна, с 4-метрова мачтова антена АМ-4, а за вътрешна радиовръзка – танкоразговорно устройство за четири абоната ТПУ-47 с комутатори и ларингофони. <ref>Барятинский, М. Средный танк Т-54. Бронеколекция 4 (67) 2006. Приложение к журналу „Моделист-конструктор”конструктор“, с. 8</ref> От Т-54А тя е заменена с УКВ радиостанцията Р-113 – приемо-предавателна, с честотна модулация и три режима на работа – симплекс, полудуплекс и дежурно приемане, с 4-метрова мачтова антена. Първоначално на танковете Т-55 също се монтира радиостанцията Р-113, но от 1974 г. е заменена от Р-123 с два режима на работа: дежурно приемане и радиотелефонна свръзка – симплекс. Радиостанцията позволява фиксирането на 4 честоти, сменяни с превключватели. Р-123 се монтира и на модифицираните Т-54М от 1977 г. На командирските танкове се монтира допълнителна радиостанция Р-112. За вътрешна връзка се използват танкови разговорни устройства Р-124 за четири абоната. Модернизираните танкове Т-55М, Т-55АМ, Т-55АМВ, Т-55МВ и Т-55АД от 1983- – 1985 г. имат нова УКВ радиостанция – Р-173.

В периода [[1983]]- – [[1985]] г. на модернизираните модели Т-55М и Т-55АМ е добавена допълнителна броня на куполата и е усилена челната част на корпуса с многослойна броня – бронирани листове и [[Полиуретан|пенополиуретан]], а на дъното под механик-водача е добавена противоминна защита, ходовата част е защитена от гумирани противокумулативни екрани. На моделите Т-55МВ и Т-55АМВ от 1983- – 1985 г. е монтирана и навесна динамична защита „Контакт 1”1“, включително и на бордовите екрани. Т-55Д е оборудван и с комплекс за активна защита от противотанкови управляеми снаряди – 1030М „Дрозд”„Дрозд“. Системата се състои от осем 107-mm заряда – по четири от всяка страна на куполата, захранващ блок и 24,5 GHz радар. Системата по радиолокационен принцип открива приближаващи се управляеми кумулативни ракети на разстояние 330 m. При наближаване до 130 m от танка системата преминава в режим на проследяване и изчислява скоростта и ъгъла на приближаване. След определяне на мястото на контакт активира защитен заряд, който поразява противниковата ракета с осколки.<ref>http://www.btvt.narod.ru/3/kaz_drozd.htm КАЗ „Дрозд”„Дрозд“</ref> Танковете в [[Афганистан]] допълнително са оборудвани и с противокумулативни екрани от решетест тип за куполата и бордовете.

За защита от оръжия за масово поразяване танкът е оборудван с противоатомна защита (ПАЗ), която в случай на ядрено заразяване херметизира отворите на танка, блокира куполата, създава свърхналягане и очиства въздуха в бойното отделение чрез филтро-вентилационна установка (ФВУ) – система за филтрация на въздуха с нагнетател сепаратор. ПАЗ може да се включва автоматично по сигнал на датчика РБЗ-1М или ръчно от екипажа по показания на прибора ДП-3Б. Разработката на ПАЗ започва още през 1955 г. и изпитанията са извършени на версията Т-54А, но започва да се монтира едва на танковете Т-54Б. <ref> Шумилин, С., Н. Околелов, А. Чечин. Средний танк Т-55 (обьект 155). Бронеколекция – прил. сп. „Моделист конструктор”конструктор“, 4 (79), 2008, с. 5-7</ref> От 1962 г. на модела Т-55А се монтира от вътрешната страна на куполата и допълнителна защита срещу проникващата радиация, изработена от полимерни слоеве, борен оксид и други пълнители.

Танкът е оборудван и с автоматична противопожарна система „Роса”„Роса“, състояща се от 3 бутилки със смес „3,5”5“ и 8 датчика, които активират системата. Противопожарната система има и полуавтоматичен режим, при който управлението на пожарогасителите се командва от механик-водача. От версията Т-55М се монтира и система за гасене на напалм „Сода”„Сода“.

За създаване на маскировъчна димна завеса се използва термодимова апаратура (ТДА). При нея помпа впръсква под налягане дизелово гориво в изпускателните колектори на танка и и неговото изгаряне води до създаване на плътен бял дим. След 1983 г. от модификацията Т-55АД започва да се монтира система за изстрелване на 82-mm димни гранати 902Б „Туча”„Туча“ – по 8 на всеки борд на куполата.

* '''Т-55М''' – модификация на Т-55 от 1977 г. Поставена е допълнителна броня на куполата и корпуса. Монтират се и гумени противокумулативни екрани, защитаващи ходовата част. Танкът има система за управление на огъня „Волна”„Волна“ и система за изстрелване на лазерно управляеми ракети „Бастион”„Бастион“. Оръдието има вече топлозащитен кожух. Двигателят е В-55У – 620 к.с. Монтира се и система за гасене на напалм „Сода”„Сода“.

* '''Т-55АМ1''' – експортен вариант на Т-55А. Има система за управление на огъня „Волна”„Волна“, бордови противокумулативни екрани, система за гасене на напалм „Сода”„Сода“.

* '''Т-55АД''' – модификация на Т-55А от 1983 г. Двигателят е В-55У – 620 к.с. Танкът е съоръжен със система за защита от управляеми противотанкови ракети „Дрозд”„Дрозд“ и бордови противокумулативни екрани. Монтират се и 8 димни гранати „Туча”„Туча“.

* '''Т-55АМВ''' – модификация на Т-55АМ от 1985 г. Танкът е съоръжен допълнително с навесна реактивна броня на куполата и страничните бордове, защитаващи ходовата част. Двигателят е В-55У – 620 к.с. Монтира се и система за управление на огъня „Волна”„Волна“ и система за изстрелване на лазерно управляеми ракети „Бастион”„Бастион“.

* '''Т-55МВ''' – модификация на Т-55М от 1985 г. с монтирана допълнително навесна реактивна броня на куполата и страничните бордове, защитаващи ходовата част и система за управление на огъня „Волна”„Волна“.

* '''Ramses II''' или '''T-54E''' ( E – Egyptian) – дълбока модернизация на Т-54. Първият прототип е изработен още през 1987 г., но реално е модернизиран през 2004- – 2005 г. Целта е да се достигне нивото на американския танк M60A3. Корпусът е удължен и се монтира американски турбодизелов двигател TCM AVDS-1790-5A с мощност 908 к.с. Трансмисията е германска – хидромеханична Renk RK-304. Оръдието е 105-mm нарезно оръдие M-68. Системата за управление на огъня е SABCA Titan Mk I, включваща прицел Avimo TL10-T, лазерен далекомер, метеосензор, балистичен изчислител, граден в окуляра графичен дисплей. Масата на танка е 48 t.

* '''Tiran-4Sh''' (Sh – от sharir – силен) –модификация на пленени Т-54. Въоръжени са със 105-mm нарезно оръдие Royal Ordnance L7, прицел от „Шърман”„Шърман“, нови инфрачервени прожектори. Добавена е климатична инсталация, нова система за управление на огъня и нощно виждане, отзад на корпуса е изведена телефонна кутия за връзка с пехотата.

* '''Tiran-5Sh''' (Sh – от sharir – силен) – модификация на пленени Т-55. Въоръжени са със 105-mm нарезно оръдие Royal Ordnance L7M68, прицел от американския танк „Шърман”„Шърман“, нови инфрачервени прожектори. Добавена е климатична инсталация, нова система за управление на огъня и за нощно виждане. На някои машини се монтира отпред и гребло.

* '''T-55AM Merida''' – модернизация на Т-55А от 1985 г. Танкът има усилена броня на куполата, челните бронирани листове и дъното, както и бордови противокумулативни екрани. Новост е системата за управление на огъня Merida („Мерида”„Мерида“), включваща интегриран в прицела лазерен далекомер, балистичен изчислител, дневно-нощен прицел, метеосензор. Монтира се и полска система за откриване на облъчване от противникови лазерни прицели WPL-1 „Bobrawa”„Bobrawa“, както и димни гранати WPD-1 „Tellur”„Tellur“ и WWGD-1 „Erb”„Erb“. Допълнителното оборудване включва рентгенометър OPS-68M1, и оборудване за обеззаразяване ZOD-2. Двигателят е W-55UWAx с мощност 640 к.с. Масата на танка нараства до 42 t.

* '''Т-55АГМ''' – модернизация на Т-55 на Харковското ОКБ, която е многовариантна – в зависимост от желанието на клиента на танка може да се монтира или 125-mm гладкостволно оръдие КБМ1, или 120-mm гладкостволно оръдие КБМ2, използващо боеприпаси по стандарти на НАТО. Двигателят е многогоривен дизел 5ТДФМ с мощност 850 к.с. Системата за управление на огъня включва прицел 1К14, със стабилизирана в две плоскости линия на визиране и 10-кратно увеличение, вграден лазерен далекомер, цифров балистичен изчислител, топловизорен прицел ПТТ-М с топловизионна камера MATIS на френската фирма SAGEM, командирски прибор за наблюдение и прицел ПНК-4С. Динамичната защита е от ново поколение – „Нож”„Нож“.<ref> http://armyman.info/bronetehnika/tanki/28473-varianty-modernizacii-tanka-t-55.html </ref>

* '''Т-55МВ''' – модернизация на Т-55, включваща нова система за управление на огъня с цифров балистичен изчислител „Волна”„Волна“, реактивна броня на корпуса и куполата „Контакт-5”5“.

* '''T-55 AM1''' – първи етап от модернизацията на Т-55А от 1981 г. На танка се установява система за управление на огъня Kladivo („Кладиво”„Кладиво“), както и със система за откриване и оповестяване на облъчване с лазерен прицел SDIO.

* '''T-55 AM2''' – втори етап от модернизацията на Т-55А от 1985 г. Освен системата за управление „Кладиво”„Кладиво“ и системата за откриване SDIO са добавени допълнителна броня на куполата, корпуса и бордовете. Двигателят е V-55АМ2 с мощност 620 к.с. Оръдието е съоръжено с топлозащитен кожух. Добавена е система за гасене на напалм „Сода”„Сода“. Масата му нараства на 41,5 t.<ref> http://www.army-guide.com/eng/product412.html</ref>

* '''T-55AM2-B''' – версия на модификацията Т-55АМ2, съоръжена със система за изстрелване на лазерно управляеми ракети „Бастион”„Бастион“.

== Бойно използване ==

* ''' [[ЧадскоВойна в Афганистан (1979-либийски1989)|Афганистанската конфликтвойна]]''' (1978-19871979 – 1989 г.) – танковетеизползвани са използвани от либийскатасъветската армия.

== Оператори ==

=== Настоящи ===

* [[Image:Flag of Vietnam.svg|25px]] [[Виетнам]] – 850 Т-54 и 5 Т-55 и 350 Type 59 към 2012 г.<ref>The Military Balance 2012, p. 292.</ref> СССР доставя 400 Т-54 в периода 1970- – 1972 и 600 Т-55 през 1973- – 1975, а 350 Type 59 са доставени от Китай през 1970- – 1972. <ref name="SIPRI" />

* [[Image:Flag of Libya.svg|25px]] [[Либия]] неизвестно количество Т-55 към 2012 г. <ref>The Military Balance 2012, p. 337.</ref> От СССР са доставени 800 Т-55 – 100 през 1970- – 1971 г. и 700 през 1976- – 1977; и 2250 Т-55 – 100 през 1971 г., 150 през 1973 г. и 2000 през 1977- – 1978 г. <ref name="SIPRI" />

* [[Image:Flag of Libya.svg|25px]] [[Либия]] – неизвестно количество Т-55, Т-62 и Т-72 към 2012 г. <ref>The Military Balance 2012, p. 337.</ref> От СССР са доставени 800 Т-54 в периода 1970- – 1977 г. и 2250 Т-55 в периода 1974- – 1978 г. <ref name="SIPRI" />

* [[Image:Flag of Lebanon.svg|25px]] [[Ливан]] – 233 Т-54 и Т-55 към 2012 г. <ref>The Military Balance 2012, p. 131.</ref> Официално на Ливан са доставени 180 танка Т-54 и Т-55 като помощ от Сирия през 1992- – 1993 г. <ref name="SIPRI" />

* [[Image:Mauritania flag 300.png|25px]] [[Мавритания]] – 35 Т-54 и Т-55 към 2012 г. <ref>The Military Balance 2012, p. 339.</ref> От СССР са доставени 35 Т-55 през 1991- – 1992 г. и 16 Т-55АМ-2 от Полша през 2002 г. <ref name="SIPRI" />

* [[Image:Flag of Mozambique.svg|25px]] [[Мозамбик]] – над 60 Т-54 и Т-55 към 2012 г. <ref>The Military Balance 2012, p. 445.</ref> От СССР са доставени 60 Т-54 през 1982 г. и 110 Т-55 през 1983- – 1985 г. <ref name="SIPRI" />

* [[Image:Flag of Mongolia.svg|25px]] [[Монголия]] – 370 Т-55 към 2012 г. <ref>The Military Balance 2012, p. 267.</ref> От СССР са доставени 250 Т-54 през 1960 г. и 250 Т-55 в периода 1964- – 1967 г. <ref name="SIPRI" />

* [[Image:Nicaragua flag 300.png|25px]] [[Никарагуа]] – 62 Т-55 и 65 Т-55 в резерв към 2012 г. <ref>The Military Balance 2012, p. 397.</ref> От СССР са доставени 20 Т-54 през 1985 г. и 116 Т-55 в периода 1984- – 1987 г. От неизвестен доставчик през 1981 г. са получени 20 Т-55.<ref name="SIPRI" />

* [[Image:Flag of Peru (2).jpg|25px]] [[Перу]] – 165 Т-55 и 75 Т-55 в резерв. <ref>The Military Balance 2012, p. 400.</ref> От СССР са доставени 24 Т-54 през 1973 г. и 280 Т-55 през 1974- – 1975 г. <ref name="SIPRI" />

* [[Image:Flag of Romania.svg|25px]] [[Румъния]] – 249 Т-55, 42 TR-580 и 54 TR-85 M1 към 2012 г. <ref>The Military Balance 2012, p. 148.</ref> От СССР са доставени общо 1250 Т-55 на два транша в периода 1970- – 1977 г. <ref name="SIPRI" />

* [[Image:Sudan flag 300.png|25px]] [[Судан]] – 300 Т-54 и Т-55, 60 Type-59 към 2012 г. <ref>The Military Balance 2012, p. 455.</ref> От СССР са доставени 50 Т-54 през 1969- – 1970 г. и 50 Т-55 през 1970 г., от Беларус са доставени 9 Т-55 през 1996 г. и 60 Т-55 АМ-2 през 1998- – 2001 г., от Полша – 20 Т-55 АМ-2 през 1999 г., от Украйна – 60 Т-55 през 2010- – 2011 г. и от Китай – 50 Type-59 през 1972 г.

* [[Image:Flag of Tanzania.svg|25px]] [[Танзания]] – 30 Т-54 и 15 Type-59 към 2012 г. <ref>The Military Balance 2012, p. 457.</ref> От ГДР са доставени 30 Т-54 през 1979 г. и от Китай – 30 Type-59 през 1971- – 1973 г. <ref name="SIPRI" />

* [[Image:Uganda Flag.jpg|25px]] [[Уганда]] – 185 Т-54 и Т-55 към 2012 г. <ref>The Military Balance 2012, p. 458.</ref> От СССР са доставени 16 Т-54 през 1974 г., от Беларус – 10 Т-55АМ-2 през 2000 г., от България – 28 Т-55 през 1998 г., от Русия – 23 Т-55АМ-2 през 2009 г., от Украйна – 112 Т-55 през 2005- – 2009 г. <ref name="SIPRI" />

* [[Image:Flag of Sri Lanka.svg|25px]] [[Шри Ланка]] – 62 Т-55АМ-2 и Т-55А към 2012 г. <ref>The Military Balance 2012, p. 428.</ref> От Чехословакия са доставени 27 Т-55 през 1991 г., от Чехия – 54 Т-55АМ-2 на два транша през 1996- – 1997 и 2000- – 2001 г. и от Китай – 25 Type-59 през 1991 г. <ref name="SIPRI" />

* [[Image:Flag of Bulgaria (bordered).svg|25px]] [[България]] – общо 1800 танка, доставени от СССР: 900 Т-54 през 1954- – 1959 г. и 900 Т-55 в периода 1962- – 1970 г. <ref name="SIPRI" />

* [[Image:Flag of East Germany.svg|25px]] [[ГДР]] – общо 2300 танка, доставени от СССР: 500 Т-54 през 1957- – 1960 г. и 1800 Т-55 в периода 1962- – 1970 г. <ref name="SIPRI" />

* [[Image:Flag of Poland with border.svg|25px]] [[Полша]] – общо 3000 танка, доставени от СССР – 1500 Т-54 в периода 1954- – 1964 г. и 1500 Т-55 в периода 1964- – 1978 г. <ref name="SIPRI" />

* [[Image:Flag of Somalia.svg|25px]] [[Сомалия]] – от СССР са доставени 100 Т-54 през 1973- – 1974 и 50 Т-55 през 1975 г., от Египет 65 Т-54 и 20 Т-55 в периода 1977- – 1981 г., от Либия – 32 Т-55 през 1990 г. <ref name="SIPRI" />

* [[Image:Flag of Serbia.svg|25px]] [[Сърбия]] – общо за [[Югославия]] от СССР са били доставени 1980 Т-54 и Т-55 в периода 1962- – 1970 г. <ref name="SIPRI" />

* [[Image:Flag of Hungary.svg|25px]] [[Унгария]] – от СССР са доставени 300 Т-54 в периода 1959- – 1960 и 800 Т-55 в периода 1964- – 1965. <ref name="SIPRI" />

* [[Image:Flag of Finland (bordered).svg|25px]] [[Финландия]] – от СССР са доставени 50 Т-54 през 1960 г. и 70 Т-55 през 1965- – 1967 г. <ref name="SIPRI" />

* [[Image:Flag of the Czech Republic.svg|25px]] [[Чехословакия]] – от СССР са доставени 1800 Т-54 в периода 1958- – 1963 и 1700 Т-55 1964- – 1973<ref name="SIPRI" />

* {{икона|ru}} Барятинский, М. Все танки СССР. Самая полная энциклопедия. М.: „Яуза”„Яуза“ „Эксмо”„Эксмо“, 2012.

* {{икона|ru}} Карцев, Л. Н. Воспоминания Главного конструктора танков. журнал „Техника и вооружение”вооружение“, 2008, №№ 1-5, 8, 9, 11.

* {{икона|ru}} Павлов, М. В., И. В. Павлов. Отечественные бронированные машины 1945- – 1965 гг. Техника и вооружение: вчера, сегодня, завтра. М: Техинформ, 2008.

* {{икона|ru}} Послевоенные танки СССР 1945- – 1991, часть 1.

* {{икона|ru}} Свирин, М. Танковая мощ СССР. Первая полная энциклопедия. М.: „Яуза”„Яуза“, 2009.

* {{икона|ru}} Танки и люди. Дневник главного конструктора Александра Александровича Морозова. Харьков: Харьковский институт танковых войск НТУ „ХПИ”„ХПИ“, 2007.

* {{икона|en}} Jane’s Armour and Artillery 2005- – 2006.

* {{икона|en}} Tank Battles of the Mid-East Wars. 1: The Wars of 1948- – 1973. Hong Kong: Concord Publications Company, 1996.