Чарлз Шерингтън: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
+ картинка, кавички |
||
Ред 28:
Чарлз Шерингтън е откривателят на [[Синапс|синапсите]] като неизменна част от нервните клетки. Именно поради изключително плодотворната си и ефективна работа в областта на неврофизиологичното изследване на [[неврон]]ите, съвместно с Едгар Ейдриън, Шерингтън е удостоен с престижната Нобелова награда. Популярният британски учен е бил и преподавател в престижния [[Кингс Колидж (Лондон)|Кингс Колидж]], който се явява съосновател на [[Лондонски университет|Лондонския университет]]. За първи път испанският анатом [[Сантяго Рамон и Кахал]] изказва [[хипотеза]]та, че неврона е структурна и функционална единица на нервната система. Той определя невроните като отделни и напълно самостоятелни [[клетки]], които комуникират успешно със своите събратя с помощта на специализирани канали. Тези специализирани микроскопични структури биват наречени синапси. Именно предположението на испанския учен се превръща в едната от основните крепости на съвременната [[невробиология]], разработена от Шерингтън.
[[File:Harvey Williams Cushing and Charles Scott Sherrington 1938.jpg|мини|220px|вляво|[[Харви Кушинг]], „бащата на модерната неврохирургия“, и Чарлз Шерингтън през 1938 г.]]
И Шерингтън, и Рамох и Кахал стигат едновременно до един и същ извод, който оформя
Английският учен отделя голямо внимание на гръбначномозъчните рефлекси, които съвсем справедливо той подозира, че стоят в основата на цялостното интегративно функциониране на нервната система. Синапсите, които открива Шерингтън са отговорни за предаването на нервния импулс между отделните неврони. От своя страна предаването на нервните сигнали винаги е свързано с оформянето и изразяването на рефлексите. Шерингтън открива, че за да се осъществи един [[рефлекс]] е необходимо той да има стабилна [[Анатомия|анатомична]] основа, каквато се оказва
Сър Чарлз Шерингтън проучва и съставя карта на инервационните зони на гръбначномозъчните нерви. Отново британския учен осъществява класификацията, според която рецепторите биват три основни видa: екстерорецептори, интерорецептори и проприорецептори. Шерингтън излага основните модели на [[неврофизиология]]та в научните си трудове
== Източници ==
<references />
* Karl Grandin, „Sir Charles Sherrington Biography“. British Nobel laureates, Royal Medal winners
{{Нобел физиология или медицина}}
Line 42 ⟶ 43:
{{СОРТКАТ:Шерингтън, Чарлз}}
[[Категория:Британци носители на Нобелова награда]]▼
[[Категория:Преподаватели в Оксфордския университет]]▼
[[Категория:Възпитаници на Кеймбриджкия университет]]▼
[[Категория:Британски биолози]]
[[Категория:Физиолози]]
[[Категория:Лекари]]
▲[[Категория:Британци носители на Нобелова награда]]
▲[[Категория:Преподаватели в Оксфордския университет]]
▲[[Категория:Възпитаници на Кеймбриджкия университет]]
[[Категория:Родени в Лондон]]
|