Тъкан: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 32:
* Меристемна (образувателна) тъкан - от нея водят началото си всички останали растителни тъкани. Изградена е от кубични или цилиндрични клетки, с тънки стени, най-често без вакуоли. Клетките нарастват бързо и се делят митотично (митотичното делене е характерно за телесните клетки, докато мейозата е характерна само за половите клетки). Едната от дъщерните клетки запазва способността си да се дели, а другата поема пътя на специализацията.Разположение- в основата на листа, връхчето на корена и стъблото.
* [[Епидермис (ботаника)|Покривна тъкан]] - осигурява покривката на растението, запазвайки възможността за обмен на вещества. Включва повърхностния слой на корена (ризодермис) и надземното растително тяло (епидермис на стъблото и листа), както и граничната тъкан между вътрешния и външния цилиндър на корена (ендодермис). Устроена е от живи клетки с разнообразна форма, плътно допрени една до друга, разположени в един непрекъснат слой. Цитоплазмата съдържа една, радко повече вакуоли, изпълнена с клетъчен сок. Клетките синтезират органичното вещество ''кутин, ''което отделят и натрупват върху външната клетъчна повърхност. Върху епидермиса се образува пластинка, наречена кутикула. Покривната тъкан е два вида: ''епидермис и корк. ''Епидермиса покрива меките растителни части(листа, плодове, зелени листа). Образувания на епидермиса са: восъчния налеп(сиво-белезникаво вещество под формата на люспици, прашец, той покрива кутикулата), трихоми или власинки(едноклетъчни или многоклетъчни удължения на епидермисните клетки, сразнообразна форма и функция- при копривата са парливи клетки, лимон, еделвайс, маточина и др,), устица(тесни отворчета, образувани между две специализирани епидермални клетки, чрез тях растението си набавя необходимия въглероден диоксид). Коркът покрива вдървенелите части на растението- корен, стъбли, клони на многогодишни растения. Не
* [[Паренхим]]на (основна, изпълваща) тъкан - най-слабо диференцираната, често с разнообразни функции. Включва хлоренхим (с фотосинтезираща функция), аеренхим (заграждаща въздухоносни празнини тъкан), запасна паренхимна тъкан и т.н. Клетките са живи, с тънки клетъчни стени като отделните клетки са свързани чрез цитоплазмени мостчета-плазмодезми. Между клетките има добре оформени междуклетъчни пространства. Цитоплазмата им съдържа голяма вакуола с клетъчен сок. При определени условия клетките могат да се делят и да дават началото на нови тъкани, орагани, дори на ново растение. Фотосинтезиращата паренхимна тъкан (или стълбчест паренхим, хлоренхим или асимилационна паренхимна тъкан), се разполага в листата и младите стъбла, клетките й са богати на хлорофил и се осъществява процесът фотосинтеза. Въздухоносната(или гъбчест паренхим) има големи мецдуклетъчни пространства, доставя въздух на дълбоко лежащи клетки, добре развит е при блатните и водни растения. Резервната основна тъкан- това са органи, трупащи резервни хранителни вещества; плодове, семена, грудки, корени, луковици, клетките са едри.
* [[Проводяща тъкан]] - участвя в доставянето или изнасянето на различни химични вещества до определени части на растението. Проводящата тъкан е комплексна по строеж и включва елементи на флоема или ксилема, механични елементи (фибри) и паренхим. Клетките на проводящата система са два вида- ликови и дървесинни. Дървесините са изградени от мъртви клетки и по има възходящ ток. тъканта е изградена от 4 вида растителни клетки: трахеидите, траите, дървесинните фибри и дървесинния паренхим. Флоем или ликовите проводящи снопчетасъщо са изградени от няколко вида тъкани: ликов паренхим, ликов склеренхим придружаващи клетки, решетъчни клетки и решетъчни цеви(съответстват на трахеите). Тук имаме низходящ ток.
| |||