Психотерапия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
форматиране: 6x нов ред, 2x кавички, 2x тире, 9 интервала (ползвайки Advisor.js)
Ред 1:
'''Психотерапията''' е методично прилагане на определени психологически техники за възстановяване на афективното равновесие на [[личност]]та.
 
Полето на психотерапията е много обширно, като се започне от характерологичните разстройства и [[Невроза|неврозите]] и се стигне до психосоматичните заболявания и дори до [[Психоза|психозите]]. Всички психотерапевтични методи (морална подкрепа, внушение, рехабилитация, [[психоанализа]]), основаващи се на [[общуване]]то, установено между терапевта и болния, преследват идентични цели — личностно разгръщане и по-добро интегриране на субекта в обществото. Според начина на действие се различават три големи категории психотерапии: психотерапии, основани на внушение (убеждаване, морално напътствие); психотерапии почиващи на [[катарзис]] (извикване в съзнанието на изтласкани чувства под въздействие на [[хипноза]] или субнаркоза); психотерапии, позволяващи на пациента да промени личността си като анализира дълбоките си конфликти като интегрира в съзнанието си несъзнавани афекти и като променя своите [[защитни механизми]].
 
Типичният представител на дълбинните психотерапии е психоанализата, запазена за някои специфични случаи. Психотерапията почива на доверието на болния към [[лечение]]то и към личността на терапевта, на връзката на взаимно разбиране, която се установява между тях и благодарение на която пациентът може да изразява проблемите си свободно, без да се бои от осъждане, да освобождава (във вербален план) [[Теория на нагоните|нагоните]] си и да поставя под съмнение образа, който си е изградил за себе си. В така създаденото междуличностно отношение субектът се научава да променя [[Нагласа|нагласите]] по отношение на себе си и на външния свят, да се приспособява по-добре към действителността. Методите, които се използват в психотерапията, трябва да бъдат адаптирани към всеки индивидуален случай: някои хора се нуждаят от насърчение, други - от рехабилитация или психоанализа. Следователно, преди да се предприеме лечение от този род, е необходимо точно познаване на всеки болен. Най-добри резултати се получават с пациенти, който желаят да оздравеят, сътрудничат на лечението, достатъчно [[Интелигентност|интелигентни]] са, за да разберат анализираните психологически механизми и не извличат от болестта твърде значителни печалби. При [[Дете|децата]] психотерапията почива главно върху експресивните техники като [[рисуване]], моделиране, марионетки.
 
Полето на психотерапията е много обширно, като се започне от характерологичните разстройства и [[Невроза|неврозите]] и се стигне до психосоматичните заболявания и дори до [[Психоза|психозите]]. Всички психотерапевтични методи (морална подкрепа, внушение, рехабилитация, [[психоанализа]]), основаващи се на [[общуване]]то, установено между терапевта и болния, преследват идентични цели – личностно разгръщане и по-добро интегриране на субекта в обществото. Според начина на действие се различават три големи категории психотерапии: психотерапии, основани на внушение (убеждаване, морално напътствие); психотерапии почиващи на [[катарзис]] (извикване в съзнанието на изтласкани чувства под въздействие на [[хипноза]] или субнаркоза); психотерапии, позволяващи на пациента да промени личността си като анализира дълбоките си конфликти като интегрира в съзнанието си несъзнавани афекти и като променя своите [[защитни механизми]].
 
Типичният представител на дълбинните психотерапии е психоанализата, запазена за някои специфични случаи. Психотерапията почива на доверието на болния към [[лечение]]то и към личността на терапевта, на връзката на взаимно разбиране, която се установява между тях и благодарение на която пациентът може да изразява проблемите си свободно, без да се бои от осъждане, да освобождава (във вербален план) [[Теория на нагоните|нагоните]] си и да поставя под съмнение образа, който си е изградил за себе си. В така създаденото междуличностно отношение субектът се научава да променя [[Нагласа|нагласите]] по отношение на себе си и на външния свят, да се приспособява по-добре към действителността. Методите, които се използват в психотерапията, трябва да бъдат адаптирани към всеки индивидуален случай: някои хора се нуждаят от насърчение, други - – от рехабилитация или психоанализа. Следователно, преди да се предприеме лечение от този род, е необходимо точно познаване на всеки болен. Най-добри резултати се получават с пациенти, който желаят да оздравеят, сътрудничат на лечението, достатъчно [[Интелигентност|интелигентни]] са, за да разберат анализираните психологически механизми и не извличат от болестта твърде значителни печалби. При [[Дете|децата]] психотерапията почива главно върху експресивните техники като [[рисуване]], моделиране, марионетки.
 
== Етимология ==
 
Думата психотерапия идва от древногръцките думи ''ψυχή'' (психе), означаваща дъх, дух или душа и ''θεραπεία'' (терапея), лечение. <ref>[http://www.yourdictionary.com/psychotherapy Your dictionary definition]</ref> Нейната употреба за първи път е отбелязана около 1890.<ref>[http://www.merriam-webster.com/dictionary/psychotherapy Merriam-Webster dictionary definition]</ref> Дефинира се като облекчаване на страданието или увреждането на един човек от друг, използвайки подход, основан на конкретна теория или парадигма и терапевта и човекът извършващ терапията има няколко форми на обучение за постигането на целта. Това са тези две точки, които разделят психотерапията от другите форми на консултиране или загриженост.<ref>{{cite book |title=An Introduction to the Psychotherapies|editor= Bloch, Sidney ''(ed.)'' |last=Frank|first=Jerome|pages=1–2 |chapter=What is Psychotherapy? |year=1988|origyear=1979 |publisher=Oxford University Press|location=Oxford |isbn=0-19-261469-X}}</ref>
 
 
== Психотерапевтични системи ==
 
Има няколко главни широко приложими системи на психотерапията.
 
Line 20 ⟶ 15:
 
=== [[Когнитивна поведенческа терапия|Когнитивно поведенческа]] ===
Основно търси, чрез различни методи да идентифицира и поправи маладаптивните когниции, оценки, [[убеждения]] и реакция с цел повлияване върху разрушителните, негативни [[емоции]] и проблемно дисфункционално [[поведение]].
 
=== [[Психодинамична психотерапия|Психодинамичната терапия]] ===
Форма на дълбинна психология, основният фокус на която е разкриването на [[несъзнателно]]то съдържание на [[психика]]та на клиента, за да облекчи психичното напрежение. Макар да има корените си в психоанализата, психодинамичната терапия претендира да е по-краткотрайна и по-малко интензивна от традиционната психоанализа.
 
=== [[Екзистенциална терапия|Екзистенциалната терапия]] ===
Базирана е на екзистенциалното убеждение, че човешките същества са самотни в света. Тази самота води до чувства на безсмисленост, които могат да бъдат преодолени само чрез създаването на собствени ценности и смисъл.
 
=== [[Хуманистична психология|Хуманистична]] ===
Възникнала като реакция на бихевиоризма и психоанализата и поради това позната като третата сила в развитието на психологията. Тя е изцяло заета с човешкия контекст в развитието на индивида с ударение на субективния смисъл, отхвърляне на детерминизма и загриженост за положителния растеж по-скоро, отколкото с патологията. Тя приема вътрешноприсъщ човешки капацитет за максимизиране на потенциала тенденцията "самоактуализация"„самоактуализация“. Задачата на хуманистичната терапия е да създаде естествена среда, където тази тенденция може да разцъфти.
 
=== [[Краткотрайна терапия|Краткотрайна]] ===
"Краткотрайната„Краткотрайната терапия"терапия“ е термин за широк кръг от подходи в психотерапията. Различава се от психотерапевтични методи в наблягането на (1) фокусиране върху специфичен проблем и (2) директна интервенция. Тя е по-скоро насочена към решението, отколкото проблемо-центрирана терапия. Занимава се малко с това как е възникнал проблема за разлика от сегашните фактори, които го съставят и предовратяване на промяната.
 
=== [[Системна терапия|Системна]] ===
Line 38 ⟶ 33:
 
=== [[Трансперсонална психология|Трансперсонална]] ===
Обръща клиентите в контекста на духовното разбиране на съзнанието.
 
Има стотици психотерапевтични подхода или школи.. От 1890 до 1980 има повече от 250, <ref>Henrick 1980</ref>, от 1996 има повече от 450. <ref>Maclennan 1996</ref>). Развитието на нови и хибридни подходи продължава около голямо разнообразие от теоретични основи. Много практикуващи използват няколко подхода в работата си и променят подхода си в зависимост от нуждите на клиента.
 
Има стотици психотерапевтични подхода или школи.. От 1890 до 1980 има повече от 250, <ref>Henrick 1980</ref>, от 1996 има повече от 450. <ref>Maclennan 1996</ref>). Развитието на нови и хибридни подходи продължава около голямо разнообразие от теоретични основи. Много практикуващи използват няколко подхода в работата си и променят подхода си в зависимост от нуждите на клиента.
 
== Източници ==
 
<references />
''Тази статия се основава на материал от http://bulgarian-psychology.com/, използван с [http://bg.wikipedia.org/wiki/Потребител:Ilikeliljon/разрешения| разрешение].''
 
{{Превод от|en|Psychotherapy|287307551}}
 
{{Портал Психология}}
[[Категория:Психотерапия| ]]