Сравнен с по-стария протокол [[SCP]], позволяващ само трансфер на файлове, SFTP предлага и операции върху отдалечените файлове, той по - скоро е съсредоточен върху отдалечената файлова система. Допълнителните възможности на SFTP клиента включват възобновяване на спрени трансфери, листинги на директории и изтриване на отдалечени директории. Затова е по-разумно да се създаде графичен SFTP клиент отколкото графичен [[SCP]] клиент.
Счита се, че SFTP е повече по-платформено-независим, отколкото [[SCP]]. SFTP клиенти и сървъри се предлагат за повечето платформи, докато SCP такива са обикновено само за [[Unix]] базирани системи.
Често срещана е заблудата, че SFTP е просто [[FTP]] през [[SSH]]. Всъщност, SFTP е създаден от нулата от работна група на [[IETF]] SECSH.
Протоколът, сам по себе си, не предлага автентикация и сигурност - той разчита на по-долния протокол да осигури това. SFTP обикновено се ползва като подсистема на [[SSH|SSH-2]] и е бил разработен от същата работна група. Въпреки това е възможно SFTP да ползва [[SSH|SSH-1]] или други потоци от данни. При ползването на SFTP сървър със [[SSH|SSH-1]] се губи платформената независимост, тъй като [[SSH|SSH-1]] не поддържа подсистеми. SFTP клиент закачащ се към такъв сървър трябва да знае къде на отдалечената система се намира изпълнимият файл на SFTP.
Протоколът SILC (Secure Internet Live Conferencing) ползва по подразбиране SFTP, но не защитава данните със [[SSH]], а със своя собствен протокол. Той енкапсулира данните и ги изпраща в [[P2P]] среда. Това е възможно тъй като SFTP е създаден като платформено-независим протокол.
