Цигулка: Разлика между версии

и вертикални странични дъски или царги (явор). От значение за [[резонанс|резонаторната способност]] са жилките на дървото, ето защо горната дъска се изработва от надлъжния разрез на ствола, а долната - – от сегмент на напречния разрез на ствола. За по-добра [[акустика]] дървото трябва да е добре изсушено (общото тегло на цигулката е ок. 400 г.) Горната и долната дъски имат жлебове с кантове и издаден ръб поради по-голямото налягане.

Цигулката има диапазон от „сол”„сол“ на малка октава до „до”„до“ на четвърта октава. [[Музика]]та, писана за този инструмент се нотира на цигулков ключ (ключ сол).

* Възможен е и вариант, при който струната не се притиска към грифа, а само се докосва. В този случай вибрират и двете части на струната, тези от двете места на докосването. Звуковият ефект напомня изпълнение на [[духов инструмент]] и заради това се нарича „[[флажолет]]”“.

* Звукоизвличането, при което струната се заставя да вибрира не посредством лъка, а чрез издърпване на струната с пръсти, както при китарата, се нарича „[[пицикато]]”“.

Харасктерни за цигулките са спецефични акорди, наречени Грифове, които имат интервали по-големи отколкото на нормалния акорд

Съвременната европейска цигулка се появява в началото на 16 век в Северна Италия. Тя се развива въз основа на лъкови струнни инструменти, използвани в Близкия Изток<ref>{{cite web | url = http://www.cso.org/main.taf?p=1,1,4,20 | title = The NPR Classical Music Companion: Terms and Concepts from A to Z | last = Hoffman | first = Miles | publisher = Chicago Symphony Orchestra | accessdate = 26 септември 2008}}</ref> и Източната Римска империя.<ref>{{Cite book | last = Grillet | first = Laurent | title = Les ancetres du violon v.1 | year = 1901 | publisher = Paris | pages = 29 | ref = harv}}</ref><ref>{{cite book | last = Kartomi | first = Margaret J | year = 1990 | title = On Concepts and Classifications of Musical Instruments | publisher = University of Chicago Press | location = | pages = | isbn = | ref = harv}}</ref> Най-вероятно устройството на първите цигулки е взаимствано от три широко използвани дотогава инструмента: [[ребек (музикален инструмент)|ребек]] (базиран от своя страна на византийската лира<ref>{{Cite book | last = Panum | first = Hortense | year = 1939 | title = The stringed instruments of the Middle Ages, their evolution and development | publisher = London : William Reeves | page = 434 | ref = harv}}</ref> и арабския ребаб), [[виел]] и [[лира да брачо]].<ref>{{cite web | last = Arkenberg | first = Rebecca | title = Renaissance Violins | month = October | year = 2002 |publisher = Metropolitan Museum of Art | url = http://www.metmuseum.org/toah/hd/renv/hd_renv.htm | accessdate = 22 септември 2006}}</ref> Едно от най-ранните описания на цигулката, включително на нейното настройване, е от книгата ''„Epitome musical...“'' на [[Филибер Жамб дьо Фер]], издадена през 1556 година в [[Лион]].<ref>{{cite web | url = http://www.violinonline.com/historicalbackgroundoftheviolin.htm | title = Historical Background of the Violin | publisher = ViolinOnline.com | first = Robin Kay | last = Deverich | year = 2006 | accessdate = 22 септември 2006}}</ref> По това време инструментът вече е започнал да се разпространява из Европа.

* Фамилията Дала Корна, работили през 1510–15601510 – 1560 година в Бреша и [[Венеция]]

* Фамилията Микели, работили през 1530–16151530 – 1615 година в Бреша

* Фамилията Инверарди, работили през 1550–15801550 – 1580 година в Бреша

* Фамилията Бертолоти, включително [[Гаспаро да Сало]], работили през 1530–16151530 – 1615 година в [[Сало]] и Бреша

* [[Джовани Паоло Маджини]], работил през 1600–16301600 – 1630 година в Бреша

* Фамилията [[Амати]], работили през 1500–17401500 – 1740 година в Кремона

* Фамилията [[Гуарнери]], работили през 1626–17441626 – 1744 година в Кремона

* Фамилията [[Страдивари]], работили през 1644–17371644 – 1737 година в Кремона

От самото си начало цигулката се използва като част от [[камерна музика|камерен]] или по-голям инструментален състав ([[оркестър]]), както и като [[соло]]в инструмент. Към 18 век вече се оформят основните [[музикална форма|музикални форми]] – соловата [[соната]] и цигулковия [[Концерт (музикална форма)|концерт]]. Често цигулката се използва напълно самостоятелно – например „Партитите”„Партитите“ на [[Йохан Себастиан Бах]], „Капричиите”„Капричиите“ на [[Николо Паганини]] и други. Цигулката е основен инструмент в симфоничния оркестър и камерните състави, като [[квартет]]и и [[квинтет]]и.

* {{икона|bg}} [http://www.classical-bg.com/ Classical-Bg - – Българският сайт за класическа музик