Берен: Разлика между версии

Любовта на Лутиен към Берен била толкова силна, че когато разбрала за смъртта му, тя легнала и умряла. Душата й отишла в Залите на [[Мандос]], където тя разчуствала Мандос чрез пеенето си. Тя и Берен били върнати към живот, но и двамата щели да умрат като хора и да отидат отвъд стените на Арда към неизвестно място. Берен и Лутиен заживели на Тол Гален, в средата на река Адурант в Осирианд. Там те останали настрана от смъртните. Берен бил въвлечен в събитията от [[Първата епоха]] само още веднъж, когато устроил засада на група джуджета, които унищожили Дориат и откраднали [[Наугламир]], в която бил сложен Силмарилът.

 

 

 

Когато жената на Толкин починала, на надгробния й камък било написано „ИДИТ МЕРИ ТОЛКИН Лутиен 1889-1971“, а когато той умрял две години по-късно, по негово нареждане било изписано „ДЖОН РОНАЛД РУЕЛ ТОЛКИН Берен 1892-1973“