Тривелий Теоктист: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 42:
Българският цар Тервел според сведенията на хронистите е дребен на ръст и миролюбив човек. Разбирал е много добре, че опасността, която се задава откъм Изток, е по-страшна от коварствата на византийските императори. Затова решава да им помогне срещу атаката на арабите и тръгва на бой с цялата си войска срещу напредващия ислям. На 15 август 718 година „трижди великият” владетел на българите кесарят цар Тервел спасява Константинопол, Източната Римска империя и християнска [[Европа]], на която оттогава се смята за съпокровител. Християнският свят с дълбока признателност увековечава святото дело на българския цар, а църквата го канонизира за светец. Има три български извора, които говорят за живота и делата на княз Тервел – [[История славянобългарска]] на свети [[Паисий Хилендарски]], [[История во кратце о болгарском народе словенском|История на йеромонах Спиридон]] и т.нар. [[Зографска българска история]]. Като нарича княз Тервел един от най-великите българи и най-достоен след цар [[Борис I]], Паисий Хилендарски пише: „''Светият крал Тривелия (Тервел) и светият цар Йоан-Михаил (Борис I) били свети в живота си и храбри и силни в царското си благополучие. [...] И други девет царе били непобедими на война и в тежки и усилни времена по Божия воля освобождавали своя български народ от голямо угнетение и пленение на други народи и царства…”'' Княз Тервел изгражда манастир край град [[Охрид]] при „чичовците си”, в който се оттегля от светския живот и се замонашва под името ''Теоктист''. И в трите извора повествованията са идентични, но най-пълен е разказът на [[Спиридон Габровски]]. По негово време мощите на княз Тервел са се намирали в същия манастир. Съдейки от писанията на съвременниците цар Борис I е легитимирал християнството като официална религия в България, но то е възникнало и прието от основната част от [[българи]]те много по-рано. По времето на княз Тервел българите са били в голямата си част християни. От йезуитски книги също става ясно, че княз Тервел е бил канонизиран от християнската църква под името ''свети крал Тривелий''. В „''История на халифите''”, писана от арменски монах, както и в книгата от началото на XVII век „[[Царството на славяните]]” на абата хърватин от Дубровник [[Мавро Орбини]], озаглавена още „Книга историография”, също се откриват данни за християнската принадлежност на Тервел.
 
В намерени досега изображения цар
В намерени досега изображения княз Тервел е представен като кесар и цар с християнски символи. На негов печат, открит през 1972 година, е гравиран надпис: „''Богородице, пази кесаря Тервел''”. През XVIII и XIX век известни български зографи от прочутата [[Самоковска художествена школа]] са изобразили лика на свети Тривелий Теоктист цар български в множество български църкви и манастири на [[Балкани]]те. На много от стенописите князът е изобразен с монашеското одеяние на Теоктист, като например в Зографския манастир,[[Рилския манастир]], [[Троянски манастир|Троянския манастир]], [[Преображенски манастир|Преображенския манастир]], [[Бельова църква]] в [[Самоков]], църквата "Въведение Богородично" в [[Панагюрище]], манастира "Свети Спас", край с. [[Лозен (Област София)|Лозен]], църквата в [[Старо село (Област Перник)|Старо село]], църквата в село [[Дрен (Област Перник)|Дрен]] и др.
 
==Бележки==