Златьо Бояджиев: Разлика между версии

| награди = [[Владимир Димитров – Майстора (награда)|„Владимир Димитров - – Майстора“]]

Неговото творчество обхваща два основни периода, разделени от [[1951]] г., когато получава тежък [[инсулт]] и се парализира дясната му половина. След няколко години започва да рисува с лявата ръка<ref>[http://www.resen.gov.mk/index.php?option=com_content&view=article&id=273%3A100-&catid=260%3A-&lang=mk Моливната скица - – портрет на КЕРАЦА в средата] според нея е бил ''първи негов опит след удара, строго академичен все още, през сълзи''.</ref>. Първият период се отличава с неокласически маниер при композирането на сцени със сюжети от [[село|селския]] бит. При втория период стилът на художника се променя коренно по посока на [[гротеска|гротесковата]] образност, включването на десетки фигури в композициите и експресивна цветност<ref>{{cite web |url = http://www.segabg.com/article.php?id=94871 |title = Златю Бояджиев бил работохолик, не обичал парите |author = Галина Минчева |date = 2003-07-05 |work = Фамилия |publisher = Вестник [[Сега (вестник)|„Сега“]] |accessdate = 2013-06-20 |lang = }}</ref>. Организира самостоятелни изложби в [[София]] и [[Пловдив]].

[[Народен художник]]. [[Герой на социалистическия труд (България)|Герой на социалистическия труд]]. Носител на наградата на [[Съюз на българските художници|Съюза на българските художници]] [[Владимир Димитров – Майстора (награда)|„Владимир Димитров - – Майстора“]]. Сред най-известните му творби са: „''Село Брезово''“, „''На трапезата''“, „''Две сватби''“. Голяма част от платната му са подредени в къща музей в Пловдив.

{{commonscommonscat-inline|Category:Zlatyo Boyadzhiev}}