Единичен магнитен диск: Разлика между версии

'''Единичен магнитен диск''' (или '''магнитен диск''') е [[диск]], върху който се запаметяват данните при [[твърд диск|твърдия диск]]. За разлика от гъвкавия материал, върху който се запаметява информацията при [[Гъвкав магнитен диск|флопи дисковете]], при единичния диск използваният за основа материал е Al ([[алуминий]]), [[стъкло]] или керамика. Твърдият диск съдържа един или повече магнитни диска монтирани на един шпиндел. Ако се използват две магнитни глави, магнитният диск може да има две работни страни.

Магнитният диск се състои от алуминиева, стъклена или керамична подложка (диск), Тази подложка се характеризира с дебелина, вътрешен и външен диаметър, грапавост, равнинност , плоскопаралелност и др.(например параметри свързани с равниността и измервани по време на въртенето на диска , а именно: биене и съответните първа и втора производна- скорост и ускорение на биенето.). Върху тази подложка е нанесено магнитно покритие, съдържащо по-малки от микрон региони, които при намагнитване стават единични бинарни единици информация.

Първите произвеждани магнитни дискове в света са с лаково магнитно покритие. Една от причините е и големите им размери : 14 инча т.е 356 мм. външен диаметър. Материалът за основния магнитен запомнящ слой в по-новите магнитни дискове обикновено е сплав на основата на кобалта.

==Производство==

===Производство на магнитни дискове с лаково покритие===

*Подготовка но алуминиевата подложка включва :струговане на вътрешен и външен диаметър, двустранно струговане, полиране , химична обработка и измиване.

*Подготовка на магнитна лакова система: омокряне на магнитния прах в лака чрез различни видове мелници. Поради това, че магнитния прах има иглова форма, при това диспергиране трябва да се внимава да не се начупят тези игли. Подходящи за целта са например перлени мелници. За подобряване на абразивната устойчивост на покритието се използва добавка на фин абразивен прах алуминиев триокис.

*Нанасяне на специална смазка (лубрикант) за намаляване на триенето между диска и магнитната глава. Това е необходимо при магнитни глави, които при спиране на въртенето на диска „кацат”„кацат“ на повърхността на магнитния диск.

*Тестване :За дефекти по магнитното покритие , за допир на главата при летене върху диска и др.

*Нанасяне на различни видове слоеве чрез разпрашване , включително и последно покритие за лубрикиращи свойства –например графит.

*Тестване : основен вид тест при магнитните дискове е тестването с ниско летяща глава с около 30% по-малка височина от нормалната магнитна глава . Тази глава притежава [[пиезодатчик]], който при докосване на дефект върху диска, подава сигнал и главата преминава многократно върху този дефект до отстраняването му. Тестване за дефекти на покритието с глава за запис/четене.

*Всички операции по производството на магнитни дискове се извършват в чисти стаи. Причината е, че височината на летене и при първите поколения дискове е от порядъка на 2-3 микрона , а при новите дискови устройства от порядъка на 0,1 - – 0,2 микрона.

* Намаляването на размерите на единичните магнитни дискове, независимо от увеличената линейна плътност на запис изисква заради увеличаващата се скорост на обмен на информация по-голяма скорост на въртене на шпиндел двигателя на твърдия диск. Това повищава изискванията към механичните характеристики на повърхността му. Перфектна повърхност, равнинност и устойчивост са необходими, за да се осигури и голяма надеждност на твърдия диск.

След 2005- – 2006 година основният прогрес в технологията на твърдите дискове се основава на въвеждането на перпендикулярния запис вместо надлъжния запис на информацията. Това води основно да развитие на технологиите на магнитното покритие , избора на материалите за него , както и компонентите на твърдия диск като магнитни глави, електроника и др.

Производството на магнитни дискове в България започва едновременно с развитието на другите производства на изчислителна техника. През 1969 година е създаден завод за магнитни дискове в Пазарджик. Разработването на технологиите се извършва в [[ЦИИТ]] София. Първото производство започва със сменяем дисков пакет с капацитет 6,35 МВ –изделие– изделие ЕС 5053. Трябва да се отбележи факта , че по-голямата част от тези технологии , особено за производството на единични магнитни дискове с лаково покритие до 1990 година са обект на [[ембарго]] за страните от [[СИВ]] т.е. и за България.

За разработката и внедряването на ЗУМД ЕС 5052 и дисков пакет ЕС 5053 са наградени с [[Димитровска награда]] през 1974 година колектив в състав: Любомир Фенерджиев, Живко Паскалев, Боян Цонев, Михаил Рашев, Огнян Църноречки и Георги Малиновски.

По- късно през 1985 година започва и производство на магнитни дискове за устройство 317/635 МВ в [[ДЗУ]] Стара Загора. В [[ДЗУ]] се започва и производството на 8 инча и 5 инча магнитни дискове с лаково покритие, както и опитното производство на тънкослойни магнитни дискове.