Маркова трапеза: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Filipov Ivo (беседа | приноси) |
Filipov Ivo (беседа | приноси) |
||
Ред 4:
Стените на най-източната скала при светилището са изсечени отвесно, на върха на която е оформена т.нар. "Маркова трапеза", с издълбан в скалата жертвеник - образуван от вписването на два правоъгълника един в друг. На североизток от оформената с жертвеник площадка, на по-ниско ниво на скалата, са изсечени две "щерни".<ref>Бънов П., Демирев В., "Мегалитите в Сливенско и култът към слънцето" (Интердисциплинарни изследвания), БАН, София 1988 г., стр.99-100</ref>
При мегалитния жертвеник се наблюдават изсичания под формат ана ями и улеи, които според народните вярвания са следи от кучето, гегата и солницата на Крали Марко. В съседство се намират и т.нар. "стъпки" на героя - обикновено пълни с дъждовна вода, която се стича по улеи от трапезата. На това място преди обичая Бунец момите от с.Чокоба излизат да се измият с вода от "стъпките на Крали Марко", както и да завържат червен конец на шипковият храст в съседство. На мястото според народните култово-обредни практики водят младите булки от селото, както и снахите, които идват от други села, за да се омият с вода от стъпките и завържат червен конец на храста. Според проф.Васил Марков и в двата случаи се наблюдават следи от обреди на преход, свързани с мегалитното светилище.<ref>Фол, Валерия, "Скалата, конят и огънят", ИК Агрес, София 1993 г.</ref><ref>В.Марков "Културно наследство и приемственост. Наследство от древноезическите свети места в българската народна култура"; УИ "Неофит Рилски", Благоевград 2007г., ISBN 9789546804938, стр.156-157</ref>
== Източници ==
| |||