Читалище: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на Giorro NGO (б.), към версия на Peterdx
мРедакция без резюме
Ред 2:
'''Читалището''' е типично [[България|българска]] [[институция|обществена институция]], която изпълнява учебно-просветителски функции и самодейност. Обикновено читалищата се състоят от библиотека и клуб по интереси където се развиват най-различни дейности от любителски школи по музика, танци, спорт, чужди езици,театър, литературни четения, отбелязване на обществено значими събития за града и празници, организиране на конференции и градски събрания. Някои читалища през '90-те години служат и за киносалони, пенсионерски или партийни клубове.
 
За разлика от селските читалища, в малките и средно големи градове читалищата разполагат със симфоничен или духов оркестър, смесен хор и народен ансамбъл.
 
Първите подобни форми на народна самодейност възникват през [[1856]] г.година в [[Свищов]], [[ЛомШумен]] и [[ШуменЛом]]. По времето на българското Възраждане работят над 130 читалища, благодарение на усилията на по-заможни и просветени възрожденци.
На [[30 януари]] [[1856]] г. в [[Свищов]] е основано първото читалище в [[България]] „Еленка и Кирил Д. Аврамови“ от Димитър Начович, Христаки Филчов, [[Емануил Васкидович]] и Георги Владикин. Наскоро след това, през пролетта на 1856 г., [[Сава Доброплодни]] създава в [[Шумен]] второто българско читалище, което днес се нарича [[Народно читалище „Добри Войников - 1856“ (Шумен)|Народно читалище „Добри Войников - 1856“]]. През същата година е основано и третото българско читалище в Лом. По времето на българското Възраждане работят над 130 читалища, благодарение на усилията на по-заможни и просветени възрожденци.
 
През втората половина на 20 век, подобна културно-просветна функция изпълняват също и културни домове (домове на културата), младежки домове и пр., които са създавани по [[съветски]] образец и се финансират пряко от предприятия или организации.