Уикипедия

Захарий Зограф: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
I fixed the mistakes
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Премахната редакция 7032714 на 37.143.193.22 (б.)
Ред 3:
| портрет= Zograf self.jpg
| px = 240
| описание= български художник иконочар
| роден-място=[[ДряновоСамоков]], [[БългарияОсманска империя]]
| починал-място=[[Стара Загора Самоков]], [[БългарияОсманска империя]]
}}
 
'''Заха̀рий Христович Зогра̀ф''' е [[България|български]] [[живописец]] от [[Самоковска художествена школа|Самоковската художествена школа]]. Син eе на зографа [[Христо Димитров (иконописец)|Христо Димитров]]. Учи рисуване и при своя брат [[Димитър Зограф]], с когото сътрудничи до към 1832 г., след което започва да работи самостоятелно. През 1841 г. се жени в [[Самоков]] за Катерина Хаджигюрова. Умира в разцвета на силите си от тиф.
 
Най-ранната подписана икона на Захарий датира от 1829 г., когато той е бил едва на деветнадесет години.<ref>И. Гергова и др. Християнско изкуство в Националния археологически музей - – София: каталог. С., 2012, [http://collections.cl.bas.bg/EU/LH-Icon/W2297.html № II.271].</ref> По-късно художникът рисува икони за черквите [[Свети Константин и Елена (Пловдив)|„Св. Константин и Елена“]] (1836) и [[Света Петка Стара (Пловдив)|„Св. Петка"]] (1837) в [[Пловдив]] и [[Света Богородица (Копривщица)|„Св. Богородица“]] в [[Копривщица]] (1837 и 1838), в [[Мулдавски манастир|Мулдавския]] (1837), [[Горноводенски манастир|Горноводенския]] (1838), [[Плаковски манастир|Плаковския]] (1845), [[Долнобешовишки манастир|Долнобешовишкия]] (1845), [[Преображенски манастир|Преображенския]] (1851), [[Соколски манастир|Соколския]] и други манастири. Негови са и значителен брой стенописи: в църквите „Св. Никола“ (1840) и „Св. Архангели" (1841) на [[Бачковски манастир|Бачковския манастир]], в част от главната църква на [[Рилски манастир|Рилския манастир]] (1844), в църквите на [[Троянски манастир|Троянския]] (1847- – 1848) и [[Преображенски манастир|Преображенския]] (1849) манастир. През 1851- – 1852 г. той работи на [[Атон]], изписва външния притвор на главната църква в [[Велика Лавра|Лаврата на Св. Атанасий]] (1852) и рисува икони за конака на [[Зографски манастир|Зографския манастир]] в [[Карея]] (1853).<ref>Енев, М. Захарий Зограф на Атон. С., 2011.</ref>
 
Захарий Зограф е основоположник на българската светска живопис. Той е един от малкото иконописци, които внасят битови елементи в църковното изкуство. Стенописите му от 1840, 1848 и 1849 г. включват автопортрети. В [[Национална художествена галерия|Националната художествена галерия]] ( сега "Квадрат 500") се пазят негов собствен портрет (недатиран) и портрет на [[Неофит Рилски]] (1838) с маслени бои.<ref>Иванова, Б. Портретът през Българското възраждане, С., 2001, 13, 38-39. Вж. и Ждраков, З. Една новооткрита творба на Захарий Зограф. — Изкуство, 7, 1986, 46-48.</ref> Той оставя след себе си и голям брой рисунки на хартия, непревърнати в завършени произведения. Националната художествена галерия, Институтът за изследване на изкуствата при БАН и музеят в [[Самоков]] притежават десетки негови скици с туш и акварел, копирки за икони, орнаментални рисунки, прерисовки на антични фигури, етюди (от натура) на хора и пейзажи (напр. „Бачковският водопад”, „Бряст”, „Аязмото при Кукленския манастир”, „Романтичен пейзаж”). В писма до своя някогашен учител (от самоковското училище) [[Неофит Рилски]] Захарий изразява желание да следва в [[Санкт Петербург|санктпетербургската]] Художествена академия (1838) и съобщава, че в Пловдив взимал уроци по живопис от "двамина майсторе француски зографе" (1841).<ref>Огойска, М. (ред.) Междуписания: Захарий Хр. Зограф - Неофит П. П. Рилски. С., 2010, 141, 211.</ref>▼
 
== Бележки ==▼
<references/>▼
 
▲Захарий Зограф е основоположник на българската светска живопис. Той е един от малкото иконописци, които внасят битови елементи в църковното изкуство. Стенописите му от 1840, 1848 и 1849 г. включват автопортрети. В [[Национална художествена галерия|Националната художествена галерия]] ( сега "Квадрат„Квадрат 500"500“) се пазят негов собствен портрет (недатиран) и портрет на [[Неофит Рилски]] (1838) с маслени бои.<ref>Иванова, Б. Портретът през Българското възраждане, С., 2001, 13, 38-39. Вж. и Ждраков, З. Една новооткрита творба на Захарий Зограф. — – Изкуство, 7, 1986, 46-48.</ref> Той оставя след себе си и голям брой рисунки на хартия, непревърнати в завършени произведения. Националната художествена галерия, Институтът за изследване на изкуствата при БАН и музеят в [[Самоков]] притежават десетки негови скици с туш и акварел, копирки за икони, орнаментални рисунки, прерисовки на антични фигури, етюди (от натура) на хора и пейзажи (напр. „Бачковският водопад”водопад“, „Бряст”„Бряст“, „Аязмото при Кукленския манастир”манастир“, „Романтичен пейзаж”пейзаж“). В писма до своя някогашен учител (от самоковското училище) [[Неофит Рилски]] Захарий изразява желание да следва в [[Санкт Петербург|санктпетербургската]] Художествена академия (1838) и съобщава, че в Пловдив взимал уроци по живопис от "двамина„двамина майсторе француски зографе"зографе“ (1841).<ref>Огойска, М. (ред.) Междуписания: Захарий Хр. Зограф - – Неофит П. П. Рилски. С., 2010, 141, 211.</ref>
 
<gallery>
Image:Koleloto na zhivota.jpg| ''Колелото на живота'', [[Преображенски манастир]], [[Велико Търново]]
Image:Zograf virgin.jpg| ''Св. Богородица с Младенеца'', църква "Св„Св. Архангели"Архангели“, [[Бачковски манастир]]
Image:Zograf assumption.jpg| ''Успение Богородично'' (1838), храм [[Света Богородица (Копривщица)|„Св. Богородица“]], [[Копривщица]]
Image:Sv Kiril Metodij Zahari Zograf Trojanski mon 1848.jpg|''Свети Кирил и Методий'' (1848), [[Троянски манастир]]
Line 27 ⟶ 23:
</gallery>
 
▲== Бележки ==
==Изследвания==▼
▲<references/>
* [[Васил Захариев|Захариев, В.]] Захарий Христович Зограф: художник възрожденец 1810-1853. С., 1957.▼
 
▲== Изследвания ==
▲* [[Васил Захариев|Захариев, В.]] Захарий Христович Зограф: художник възрожденец 1810- – 1853. С., 1957.
* [[Никола Мавродинов|Мавродинов, Н.]] Изкуството на Българското възраждане. С., 1957, 210-224.
* [[Асен Василиев|Василиев, А.]] Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. С., 1965, 330-394.
* [[Владимир Свинтила|Свинтила, В.]] Икони от Самоковската школа. С., 1979, 46, 62-63, 69-70, 73, 76-79, 81-91.
* Рошковска, А. Захари Зограф: Подписваше се „българин“. Стара Загора, 1994
* Москова, Св. Зографии Захариеви у Филибе: изложба по повод 150 години от смъртта на Захарий Зограф 1853- – 2003. Пловдив, 2002.
* Огойска, М. (ред.) Междуписания: Захарий Хр. Зограф - – Неофит П. П. Рилски. С., 2010.
* Митрева, Н., Л. Николов, Захари Христович Зограф. Самоков, 2010.
* Соколова, Д. (ред.) Захари Зограф 1810- – 1853: каталог на изложба. С., 2010.
* Вълкова, М. Маслената техника в творчеството на Захарий Зограф. — – Проблеми на изкуството, 43, 2010, бр. 4, 18-30.
* Русева, Р. Зографски наръчник на Захари Зограф (НАИМ no. 11): съдържание и приложение. — – Проблеми на изкуството, 43, 2010, бр. 4, 9-14.
 
== Външни препратки ==
* [http://www.pravoslavieto.com/art/shkoli/samokovska/1810-1853_Zaharij_Zograf.htm Георги Тодоров, "Захарий„Захарий Зограф и залезът на българската икона"икона“. Виж: www.pravoslavieto.com ]
* [http://www.pravoslavie.bg/История/200-години-от-рождението-на-Захарий-Зограф 200 години от рождението на Захарий Зограф], Йонко Бонов
* [http://www.spisanie8.bg/рубрики/личности/744-лебедозата-песен-на-захарий-зограф.html Лебедовата песен на Захарий Зограф, Георги Караманев, сп. Осем, август 2011]
 
 
[[Категория:Български художници]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Захарий_Зограф“.