Уикипедия

Наука и технологии в България: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Премахната редакция 7032739 на 149.62.200.1 (б.)
м форматиране: 7x кавички, 7x тире, 3x нов ред, 2x тире-години (ползвайки Advisor.js)
Ред 4:
=== След Освобождението ===
{{раздел-мъниче}}
 
=== Първа половина на 20 век ===
{{раздел-мъниче}}
 
=== Втора половина на 20 век ===
След 1945 г. организацията на науката започва да следва съветския модел. Открояват се три нива на научни институции.
* [[Българска академия на науките]] (БАН), която през 1980-те год. има над 140 института с повече от 12 хил. научни работници. БАН оказва „научното и методологическото ръководство”ръководство“ над останалите 2 нива и осъществява фундаментални и стратегически научни изследвания, свързани с по-далечните цели на индустриалното развитие.
* Университети и висши учебни заведения (ВУЗ). Възникват десетки нови ВУЗ, в които от средата на 1960-те год. се оформят „научноизследователски сектори”сектори“ (НИС), работещи по договори със стопанските организации
* Приложни [[научноизследователски институт]]и и научни центрове към министерства, производствени обединения и големи предприятия. Играят ролята и на внедряващи звена за технологичното развитие.
 
Правителството увеличава инвестициите в наука и тя се обвързва с основната задача за [[индустриализация]] на страната. Същевременно политическият контрол е много силен и дори присъждането на научни степени и звания подлежи на съгласуване с партийните комитети<ref name=reforma>[http://www.glasove.com/article-6987.php „За реформата в българската наука“, Иван Чалъков]</ref>). В наукоемките производства като [[електроника]], точно машиностроене, компютърно оборудване, [[робот]]ика, [[фармацевтика]] България заема водещо място сред останалите [[социалистически страни.]] [[Производство на компютри в България|Производството на компютри в България]] преживява разцвет през 80-те години на 20 век.
 
В периода 1959- – 1987 г. науката се ръководи от [[Държавен комитет за наука и технически прогрес|Държавния комитет за наука и технически прогрес]] (ДКНТП) с ранг на министерство. Комитетът ръководи [[наука|научната]] и развойната дейност в страната, като координира дейността на БАН, университетите и ведомствените организации.
 
=== От 1990 г. ===
При прехода към пазарна икономика с унищожаването на стопанските обединения (ДСО) в началото на 1990-те год. „ведомствената наука”наука“ изчезва. Отношенията между БАН и ВУЗ стават конкурентни, като приетите по това време закони им дават автономия. Намалява търсенето на изследователски услуги, което фактически ликвидира звената по НИС. БАН изпада в тежка ситуация и намалява броя на институтите и учените в тях с повече от 1/3.
 
Най-съществената промяна след 1989 г. обаче е възстановяването на международната научна мобилност и масовото навлизане на български учени, докторанти и студенти на световния научен пазар. Днес в Западна Европа и Северна Америка има десетки хиляди български студенти, хиляди български докторанти и учени, като стотици от тях са получили престижни награди и заемат ръководни позиции в съответните научни центрове.
Line 39 ⟶ 41:
 
== Научни постижения ==
 
=== Космически изследвания ===
[[File:Sokol of Aleksandar Aleksandrov.jpg|thumb|left|180px|Космическият скафандър "Сокол"„Сокол“, разработен от [[Институт за космически изследвания към БАН|Института за космически изследвания]] (ИКИ) на БАН и използван от космонавтите [[Георги Иванов (космонавт)|Георги Иванов]] и [[Александър Александров]]]]
Българският астроном [[Георги Мандушев]] е сред откривателите на една от най-големите планети извън [[Слънчевата система]], откривани досега - – [[TrES-4]].<ref>[http://dnes.dir.bg/2007/08/08/news1974535.html Българин е съоткривател на най-голямата планета], 8 август 2007</ref> ИКИ към БАН взима участие в космическата мисия на [[Индия]] „[[Чандраян-1]]“ и поставеният от тях уред [[RADOM-7]] успешно изпълнява функциите си. Космическите изследвания обаче са с ограничено финансиране, тъй като МОН и фонд "Научни„Научни изследвания"изследвания“ не осигуряват подкрепа за участие на български космически проекти в разработки на Европейската космическа агенция.
 
=== Компютърни науки и информатика ===
{{Основна|Софтуерна индустрия в България}}
[[Картинка:Vitosha Computer.JPG|мини|250п|Български компютър "Витоша"„Витоша“, [[1960-те.]]]]
Компютърните науки са сред най-развитите научни браншове в страната. Американският физик [[Джон Атанасов]], който е с български произход, изобретява първия електронен цифров компютър - – специализирана изчислителна машина, която става известна като [[Компютър на Атанасов-Бери]] (1937- – 1942).
 
В началото на 1980-те год. като част от социалистическия икономически блок [[Съвет за икономическа взаимопомощ]] страната разработва и произвежда серийно персоналния компютър [[Правец (компютри)|„Правец“]]. Към 2007 г. България е на първо място в Европа по брой на сертифицирани IT-специалисти на глава от населението и на 8-мо място в света по същия показател.<ref>http://www.sharedxpertise.com/file/2251/forget-india-lets-go-to-bulgaria.html</ref><ref>http://www.outsourcingmonitor.eu/articles/outsourcing-to-bulgaria.html</ref>
Line 53 ⟶ 54:
Водещи международни компании като [[Apple Inc.]] и [[Hewlett-Packard]] имат представителства в България. Такъв пример е компанията [[Hewlett-Packard]], която през 2006 г. създава своя център за глобална поддръжка на [[Европа]], [[Близкия изток]] и [[Африка]] в [[София]].<ref>[http://www.novinite.com/view_news.php?id=64578 Hewlett Packard Opens Global Support Center in Sofia], Sofia News Agency, 6 юни 2006</ref> През 2005 г. компанията [[SAP AG]] установява своите водещи лаборатории за разработка на софтуер в София. През 2008 г. [[IBM]] подписва споразумение за сътрудничество с българското правителство и научни институции.
 
През септември 2008 г. в Държавната агенция за информационни технологии е инсталиран един от 100-те най-мощни (към 2009 г.) [[суперкомпютър|суперкомпютри]] в света - – [[Blue Gene]]/P.<ref>
[http://dnes.dir.bg/2008/09/09/news3363693.html#sepultura Вече си имаме и суперкомпютър], Dir.bg, 9 септември 2008
</ref>, който е и най-мощният суперкомпютър в [[Източна Европа]] (вкл. [[Русия]]). Използва се от учени от [[Софийския университет]] и БАН за изчисления в областта на медицината, астрономията и математиката.
 
=== Физика ===
Академик [[Георги Наджаков]] е един от най-известните български физици, провеждал изследвания върху [[фотоелектрет]]ите. През 1937 г. Наджаков прави голямото си откритие — – установява неизвестно до този момент явление — – под едновременното въздействие на електрично поле и светлина върху фотоелектрично проводими диелектрици и полупроводници възниква постоянна поляризация, която на тъмно се запазва, а при осветяване се разрушава, при което протича деполяризационен ток. Веществата, при които това явление може да се наблюдава, Наджаков нарича фотоелектрети.
 
=== Българско участие в ЦЕРН ===
Над 90 български учени участват в проекта на [[ЦЕРН]], целящ чрез [[Голям адронен ускорител|Големия адронен ускорител]] (свръхмощен [[ускорител на частици]]) да разширят познанията в областта на физиката на елементарните частици и дори да се опитат да възстановят условията, при които е възникнала Вселената.<ref>[http://dnes.dir.bg/2007/12/21/news2472729.html Българи разкриват раждането на Вселената], 21 декември 2007</ref> Учени от ИЯИЯE участват в експеримента ''Компактен мюонен соленоид'' ({{lang-en|Compact Muon Solenoid}}, CMS) основно в две направления - – в изграждането на адронния калориметър и йонните камери<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://technews.bg/info.php?id=26739 | заглавие= БАН с голям принос в търсенето на „хигс”„хигс“ бозона | достъп_дата = 17 юли 2012}}</ref>. Данните, набрани от този експеримент, дават основание за оповестяване на вероятното откриване на [[Хигс бозон]]а през юли 2012.
 
=== Други открития ===
Line 70 ⟶ 71:
 
== Други ==
Според организацията [[Менса]] българите са на второ място в света по резултати от тестовете и&#768; за интелигентност, а студентите - – на второ място по резултати от [[SAT]].<ref> http://www.outsourcingmonitor.eu/articles/outsourcing-to-bulgaria.html
</ref><ref>http://www.ambsofia.um.dk/da/menu/Eksportraadgivning/Markedsmuligheder/Sektoranalyser/Outsourcing/</ref> Съобразно тестовете на Менса, проведени през 2004 г., за най-умна жена (и сред най-умните хора) е определена българката Даниела Симидчиева, която постига коефициент на интелигентност 200.<ref>[http://www.theregister.co.uk/2004/11/05/clever_job_hunt/]
</ref>
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Наука_и_технологии_в_България“.