Разлика между версии на „Второ сръбско въстание“

махам твърдения без източник; факт
(махам твърдения без източник)
(махам твърдения без източник; факт)
 
== Начало на нов бунт ==
{{факт|Въпреки, а заради пасивността на Европа, се инспирира второ голямо въстание. Поводът е, че се иска от раята [[ангария]] по възстановяване на [[Белградската крепост]]. В Белград са повикани от местната османска власт, баш-кнезовете на 12-те нахии в пашалъка и всички по-видни люде. Не всички се отзовават, особено на фона на т.нар. [[сеч на князете]]. Повечето първенци са освободени след срещата, на която [[Сюлейман паша - Скопляк]] известява присъствалите, че всяко непокорство ще се наказва най-строго. Има и задържани първенци, сред които е [[Милош Обренович]], а войводата [[Станое Главаш]] е убит. При това положение, започва ново побунване на населението. Милош Обренович е освободен и се отправя за [[Шумадия]], където оглавява вече почти разбунения народ.|2015|11|20}}
 
{{факт|На народен събор през април 1815 г. - [[Цветница]], в село [[Таково]], е обявено ново въстание, а за нов народен водач се налага Милош Обренович. През май 1815 г. въстаническата войска брои 15 000 души. Превзети от въстаниците са [[Валево]], [[Чачак]], [[Пожаревац]] и други места, а местните османски въоръжени сили се затварят в Белградската крепост.|2015|11|20}}
 
== Развитие на въстанието ==
{{факт|Второто въстание, за разлика от Първото, протича точно обратното - веднага се влиза в дълги и мъчителни преговори за автономия с [[Високата порта]]. Отново, народните водачи обявяват пред османската власт, че целта им не е политическа, а веднъж за винаги да се сложи край на зулумите в пашалъка, за които към момента на обявяване на въстанието е отговорен Сюлейман паша - Скопляк (от [[Скопие]]). Има и няколко ограничени военни успехи за въстаниците, но като цяло се разчита на политическо уреждане на спора. През септември 1815 г. руският посланик в Цариград предава нарочна нота на Високата порта, с искане за изпълнение на чл. 8 на Букурещкия мир от 1812 г. Въстанието в Белградския пашалък е неприятно за управляващите в Цариград, но едно продължаване на военните действия може да доведе за Османската империя до още по-големи усложнения.|2015|11|20}}
 
През 1817 година, [[Карагеорги Петрович]] е удушен по заповед на провъзгласилият се за сръбски княз Милош Обренович. <ref>[http://chitanka.info/text/5818/55#textstart От война към преговори и споразумение]</ref>
{{факт|Постепенно, посредством шантажи и подкупи от страна на Милош Обренович, се стига до споразумението му с [[Маршали Али паша]], което осигурява полуавтономен статут на Белградския пашалък и дълго време служи като нов статут за пашалъка. Споразумението стъпва на основните положения от договореностите от времето на Мустафа паша, [[Ичков мир|Ичковия мир]] и [[Букурещки договор (1812)|Букурещкия договор]] (чл. 8). В началото на 1816 г. султанът издава няколко фермана, които до голяма степен узаконяват споразумението. Признава се правото на местните да имат по един свой княз във всяка нахия, както и един „постоянен съвет“ (народна канцелария). Султански берат, който да потвърждава положението на Милош Обренович като главен княз, обаче не се получава. В края на [[1817]] г. по устно споразумение за примирие между Обренович и Марашли Али паша е установена автономия за [[Белградски пашалък|Белградския пашалък]] или по-скоро особен статут.|2015|10|6}} Същата година, [[Карагеорги Петрович]] е удушен по заповед на провъзгласилият се за сръбски княз Милош Обренович. <ref>[http://chitanka.info/text/5818/55#textstart От война към преговори и споразумение]</ref>
 
== От въстание към автономно княжество с нови български територии ==