Чосон: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 2:
|официално-име-бг = Чосон
|официално-име = [[Хангъл]]ː대조선국 </br> [[Ханджа]]ː大朝鮮國
|статут = Независимо кралство <sup>(1)</sup>
|знаме = Flag of the king of Joseon.svg
|герб = Coat of Arms of Joseon Korea.png
Ред 45:
|население-ценз = 18,960,000
|днес_част = {{PRK}} <br/> {{KOR}}
|бележки = От 1392 до 1895 е васал на Китай, а от 1897 до 1910 Чосон се самоопределя като империя
}}
Ред 75:
== Късен период ==
=== Край на династия Чосон ===
[[File:Portrait of Empress Myeong Seong.jpg|thumb|ляво|Императрица Мьонсонг]]
[[File:An Jung-geun.JPG|thumb|Активиста Ан Чун-гун]]
През 1863 крал Годжон взема трона. Баща му става регент, докато достигне зряла възраст. През ранните години на 1860-те регента бил главен привърженик на изолационизма и преследването на католици. Големи усилия полага и за въстановяването на двореца Гьонбоккун, седалището на кралската власт. По време на управлението той не изразява предпочитания към фамилии и партии, а просто се старае да насърчи хората. Концентрира се и върху икономиката като раформира данъците. През 1871 Чосон и САЩ се сблъскват, когато [[канонерска лодка]] на САЩ се опитва да влезе без разрешение на корейците.
През 1873 крал Годжон официално поема властта, след като регента официално се
Много от корейците мразели чуждото влиние върху страната и корупцията от страна на Чосон. През 1881 била формирана елитна военна част с японски треньори, но заплатите на войниците се бавели и година по-късно се организирали бунтове срещу японските офицери. Войниците дори принудили кралицата да им осигури убежище в провинцията. През 1894 става друг масов бунт от земеделците, които се надигат срещу местния владетел, побеждават го и си разделят помежду си имотите му. Бунта се разраства толкова много, че достига град [[Чонджу]] и управлението моли за помощ Цин за прекратяване на бунта. Цин изпраща 3000 войници и договарят примирие с бунтовниците, но след като японците разбират за намесата на Цин веднага изпращат 8000 войници, завземайки кралския дворец и правейки про-японско правителство през юни 1894, което предизвиква
Императрица Мьонсонг (кралица Мин) се опитва да се притовопостави на японската намеса в Чосон, обмисляйки варианти за помощ от Руската империя и Китай, но 1895 императрицата е убита от японски агенти, така японският министър в Корея почти отрито извършва заговор срещу нея. Група от японски агенти влизат в двореца Гьонбоккун, убиват я и оскверняват тялото ѝ.
През 1885 Китай официално признава поражението си и подписва договора Шимоносеки, който гарантира несависимостта на Корея от Китай. Това е плюс на Япония, с който да подчини държавата. Съдът на Чосон смята, че Корея трябва да отстоява независимостта си и обявява „Корейската империя“, приема реформата Глангму през 1887, а крал Годжон е титлуван като император. Технически обявяването на края на династията се смята, когато името е променено, но след това Чосон продължава да властва.
С края на [[Руско-японска война|Руско-японската война]] Корея официално става протекторат на Япония, а принц [[Ито Хиробуми]] става генерал-губернатор. Принца принуждава император Годжон да абдикира в полза на последния владетел от династия Чосон Сунджон. През 1909 Ито Хиробуми е убит от активиста Ан Чун-гун на гарата в [[Харбин]], което дава причина на Японската империя да присъедини Корея към територията си. <ref name="ndl.go.jp">[http://www.ndl.go.jp/portrait/e/datas/12.html Portrait of Modern japanese Historical Figures]</ref>
== Източници ==
|