Разлика между версии на „Единичен магнитен диск“

След 2005 – 2006 година основният прогрес в технологията на твърдите дискове се основава на въвеждането на перпендикулярния запис вместо надлъжния запис на информацията. Това води основно да развитие на технологиите на магнитното покритие, избора на материалите за него, както и компонентите на твърдия диск като магнитни глави, електроника и др.
 
==Производство на магнитни дискове в България<ref name="">Явлението ДЗУ (книги първа и втора) Анани Славов</ref>==
Производството на магнитни дискове в България започва едновременно с развитието на другите производства на изчислителна техника. През 1969 година е създаден завод за магнитни дискове в Пазарджик. Разработването на технологиите се извършва в [[ЦИИТ]] София. Първото производство започва със сменяем дисков пакет с капацитет 6,35 МВ – изделие ЕС 5053. Трябва да се отбележи факта, че по-голямата част от тези технологии, особено за производството на единични магнитни дискове с лаково покритие до 1990 година са обект на [[ембарго]] за страните от [[СИВ]] т.е. и за България.
 
За разработката и внедряването на ЗУМД ЕС 5052 и дисков пакет ЕС 5053 са наградени с [[Димитровска награда]] през 1974 година колектив в състав: Васил Недев,Васил Николов,Любомир Фенерджиев,Атанас Атанасов,Тоньо Калинков,Митко Димитров,Спас Ригов,Храбър Стоянов, Живко Паскалев, Боян Цонев, Михаил Рашев, Огнян Църноречки и Георги Малиновски.
 
По- късно през 1985 година започва и производство на магнитни дискове за устройство 317/635 МВ в [[ДЗУ]] Стара Загора. В [[ДЗУ]] се започва и производството на 8 инча и 5 инча магнитни дискове с лаково покритие, както и опитното производство на тънкослойни магнитни дискове.